Хелиоцентрична система

Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото „Хелиос“ – Слънце и „Кентрон“ – център. Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от Николай Коперник, който излага първоначален негов вариант в книгата си За въртенето на небесните сфери (De Revolutionibus Orbium Coelestium). Древногръцкият астроном Аристарх Самоски, изглежда, първи в историята, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата.

Художествено представяне на хелиоцентричния модел

В първоначалната теория, предложена от Коперник, Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, италианецът Джордано Бруно е изгорен на клада.) Този модел е усъвършенстван от Йохан Кеплер, който открива, че планетите всъщност обикалят по елипси, а Слънцето се намира в един от двата ѝ фокуса. Исак Нютон извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия Закон за всемирното привличане.

С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди съществуват и други галактики, а не само Млечният път. Съвременният космологичен принцип гласи, че Вселената е еднородна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.

Хронология на установяването на хелиоцентричната теорияредактиране

Науката преди Коперникредактиране

Установяването на хелиоцентричната теорияредактиране

  • Първият учен, който предполага, че Слънцето е в центъра на системата, а не Земята, е, изглежда Аристарх Самоски, през IV век пр. Хр.[1]
  • В началото на XV век, Николай Кузански предлага теория, близка до хелиоцентризма. [1]
  • 1515 Николай Коперник: пише краткото съчинение, посветено на папата „De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Contitutis Commentariolus“. Коперник твърди, че Земята описва определена траектория около Слънцето. Всички привидни движения, които наблюдаваме по небосвода, са вследствие на движението на Земята, а не на небесната сфера.
  • 1530 – 1543: Николай Коперник пише втори трактат De Revolutionibus Orbium Coelestium (За въртенето на небесните сфери), публикуван в Нюрнберг от лутерански издател на 24 май 1543, малко преди смъртта му.
  • 1618: Йохан Кеплер формулира третия закон на Кеплер за движението на планетите.
  • 1600: Джордано Бруно е осъден от Инквизицията да гори на клада за своите теологически възгледи, които се приемат за ерес, както и за неговите неколкократни нападки срещу църковния догматизъм. Всъщност той е осъден, защото се основава на възгледите на Коперник при развитие на философската си система за безкрайната Вселена, населена с идентични светове.
  • 1640: Избухването на свръхновата SN 1604 хвърля в смут умовете на хората относно представите за „сферата на неподвижните звезди“.
  • 1624: Галилей е приет на аудиенция от папа Урбан VIII, който го съветва да продължи своя писмен анализ и сравняване на значителните астрономични системи. Коперниковият модел би могъл да се има предвид според него, но само от гледната точка на математиката.
  • 1632: Галилей публикува „Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“, („Диалог за двете значителни системи на мирозданието“) – съчинение, в което беседват трима философи. Единият от тях – аристотелианецът Симплицио, е осмян.
  • 1632: Започва процесът срещу Галилей.
  • 22 юни 1633: Галилей е осъден от Инквизицията за съчинението „Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“.
  • 1634 Декарт получава от приятеля си Бекмън произведението на Галилей „Диалог за двете значителни системи на мирозданието“. Декарт спира да пише своето произведение: Трактат за Вселената и светлината, и насочва научните си интереси към философията.
  • 1687: Нютон формулира класическата теория на гравитацията.
  • 1690: Джон Лок публикува есе за човешкото разбиране. В по-ново време това е първият философски трактат за познанието и човешката мисъл.
  • 1741: След оптичното доказателството за траекторията на Земята папа Бенедикт XIV позволява отпечатването на произведенията на Галилей.
  • 1757: Папа Бенедикт XIV премахва забраната за произведения, отнасящи се до хелиоцентризма.
  • 1781: Имануел Кант публикува „Критика на чистия разум“ – произведение, в което преразглежда основите на метафизиката.

Бележкиредактиране

  1. а б Fabienne Casoli and Thérèse Encrenaz, The New Worlds – What do we learn from our own solar system?[неработеща препратка], Spinger New York, 2007, ISBN 978-0-387-44906-7 (Print) 978-0-387-44907-4 (Online)
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия