Хамбургер ШФ

футболен клуб от Германия

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV), накратко Хамбург, е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. До сезон 2017 – 18 година, когато отпада във втора Бундеслига този отбор е единственият, който е играл в Бундеслигата от създаването ѝ през 1962 година. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ
Hamburger Sport Verein e.V.
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеDie Rothosen (Червенoгащниците)
Die Hanseaten (Ханзеатците)
Der Bundesliga-Dino (Динозавърът
на Бундеслигата)
Основан1 юни 1919 г.;
преди 104 години
 (1919-06-01)
(Hamburger SV)
ДържаваГермания
СтадионИмтек Арена
Капацитет57 439 (51 500 седящи места)
ПрезидентГермания Бернд Хофман
Старши треньорГермания Тим Валтер
ПървенствоВтора Бундеслига
2022/233-то
СпонсорФлай Емирейтс
ЕкипировкаАдидас
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Хамбургер ШФ в Общомедия

Историяредактиране

Основаванередактиране

Хамбургер ШФ е създаден на 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. Според управителния съвет на Хамбургер началото е поставено на 29 септември 1887 г., датата на създаване на СК Германия 1887. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия – син и черен – се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.

СК Германия 1887[1]

Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква „G“. СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.

ФК Хамбургер 1888[2]

Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.

ФК Фалке 1906[3]

Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.

Годините до края на Втората световна война (1919 – 1945)редактиране

Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. – той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният – отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 – 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла – шампион на Северна Германия.

Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се „отказва“ от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.[6] Преиграването също е прекратено – редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.[5] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.

След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана – въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири – четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.

Доминация в Оберлига Норд (1945 – 1963)редактиране

Уве Зелер

Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд – от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.

С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.

Първите години на Бундеслигата (1963 – 1975)редактиране

В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първия си голям успех на международната сцена – стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.

Златните години (1976 – 1987)редактиране

Ларс Баструп (Хамбургер, д.) срещу Юрген Рийдигер (Динамо Берлин, л.), 1 кръг на КЕШ 1982/1983

Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 – 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.

Почетна обиколка с Купата на европейските шампиони

От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.[7]

Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно Кеплавик ИФ (общ резултат 4:1), Хартс (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).

Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).

Години на посредственост (1987 – 1999)редактиране

През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-о място през 1991 и 1996 г., а най-слабото – 13-о място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор – Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.

Нови успехи (1999 – 2007)редактиране

Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно – 4:4, а специалистите го определят като „мача на века“. Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.

Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд – 11 победи като гост.

Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост – 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.

Хамбургер – Рен (3:0), Купа на УЕФА 07/08, групова фаза
Статистика за сезон 2007/2008
Статистика за сезон 2008/2009
Статистика за сезон 2009/2010

Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. „чист“ или „немски“ хеттрик в Бундеслигата – три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележи гол между първия и третия.

Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-и, 12-и, 24-ти, 25-и и 26-и кръг), а най-ниското – десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.

Дербита и мачове срещу български отбориредактиране

Дербитаредактиране

Градското дерби на Хамбург се наричат мачовете между Хамбургер и местния съперник Санкт Паули. До 2011 г. двата отбора имат 92 официални мача помежду си, като Хамбургер има 59 победи, 14 равенства и 19 загуби при голова разлика 292:105. Първият официален мач е на 19 октомври 1924 г. и завършва при резултат 3:1 за Хамбургер, а последният – на 16 февруари 2011 г. – 1:0 за Санкт Паули. Най-резултатният мач е през 1940 г., когато Хамбургер печели с 10:1 като гост. Тази победа, както и още три с по 9:0 (през 1924, 1944 и 1957 г.) са победите на отбора с най-голяма разлика. Най-голямата загуба е като гост през 1943 г. с 1:8. Най-много публика се събира на осминафинал за Купата на Германия през 1968 г. – 58000 души. Най-много поредни победи Хамбургер има в периода 1924 – 1927 г. – 7, а най-много мачове без загуба – в периода 1978 – 2010 г. – 15. Четири пъти в историята на дербито Санкт Паули успява да вземе две поредни победи, а най-много мачове поред без победа за Хамбургер има в средата на 40-те – 3.

Северното дерби е името, което е дадено на мачовете между Хамбургер и Вердер Бремен. Това е най-играният мач в Първа Бундеслига, защото двата отбора имат най-много сезони в тази дивизия – от създаването ѝ Хамбургер не е изпадал в по-долна, а Вердер имат само един сезон извън нея. До сезон 2014/2015 те имат 146 официални мача помежду си, като Хамбургер има 50 победи, 41 равенства и 55 загуби при голова разлика 254:239. Първият мач се състои на 13 март 1927 г. – 4:1 за Хамбургер като гост, а последният – на 1 март 2014 г. – 1:0 за Вердер. Най-резултатният мач се играе през 1959 г. – 9:1 за Хамбургер като домакин; това е и най-голямата победа на Хамбургер. Най-голямата загуба е през 2004 – 6:0 като гост. Най-много публика има през 2006 (два пъти), 2007 и 2009 г. – 57000 души. Най-дългата победна серия на Хамбургер е от три мача (случва се общо три пъти в историята на мачовете), а поредните мачове мача без загуба са 12 (от които девет победи) в периода 1927 – 1952 г. Най-много поредни загуби Хамбургер има в първата половина на 50-те години – 6, а най-много поредни мачове без победа – през 60-те – 8.

Срещата на върха на Севера Юга или Дербито на Севера и Юга се наричат мачовете между Хамбургер и Байерн Мюнхен. Това е едно от дербитата с най-големи традиции в германския футбол, като най-оспорвано то е било през 70-те и началото на 80-те години. От общо 112 мача Хамбургер има 22 победи, 24 равенства и 66 загуби.

Мачове срещу български отбориредактиране

В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.

През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците – на трето с пет точки.

През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА – Ради Здравков в последната минута.

През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.[8] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-ата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.[8] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.

През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една – в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.

Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.

Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.

Играчиредактиране

Актуален съставредактиране

Нац.ИграчПоз.РоденОтДоМ/Г ХШФБивш отборПНОМ/Г НО
Вратари
1 Ярослав ДробниВ18.10.19792010201549/0 Херта7/0
15 Рене АдлерВ15 януари 19852012201765/0 Байер Леверкузен 12/0
30 Александер БрунстВ07.07.1995200820160/0 Гаделанд0/0
Защитници
2 Денис ДикмайерДБ20.10.19892010201692/0 Нюрнберг0/0
3 Клебер РайсЦЗ05.12.1990201420182/0 Коринтианс0/0
4 Хайко ВестерманЦЗ14.08.198320102015138/9 Шалке 04 27/4
5 Йохан ДжуруЦЗ14.08.19832013201630/0 Арсенал 51/1
7 Марсел ЯнсенЛБ/ЛХ04.11.198520082015141/18 Байерн Мюнхен 45/3
22 Матиас ОстржолекЛБ05.06.1990201420177/0 Аугсбург0/0
32 Слободан РайковичЦЗ03.02.19892011201531/1 Челси14/0
Полузащитници
8 Толгай АрсланДП/ВХ16.08.19902009201579/2 Борусия Дортмунд (юн.)0/0
9 Максимилиан БайстерДХ/ЛХ06.09.19902004201641/8 Люнебург (юн.)0/0
11 Иво ИличевичОП/ЛК14.11.19862011201546/6 Кайзерслаутерн 8/1
17 Золтан ЩиберЛК16.10.1988201420177/0 Гройтер Фюрт 5/0
18 Люис ХолтбиОП18.09.1990201420157/0 Тотнъм (под наем)3/0
19 Петър ИрачекДП/К02.03.19862012201638/2 Волфсбург 28/3
21 Валон БехрамиДП19.04.1985201420178/0 Наполи 54/2
23 Рафаел ван дер Ваарт ОП11.02.1983201212015138/41 Тотнъм 109/25
24 Мати ЩайнманП8 януари 1995200920173/0 Пройсен Райнфелд (юн.)0/0
27 Николай МюлерК25.09.1987201420186/1 Майнц 052/0
33 Гидеон ЮнгП12.09.1994201420160/0 Рот-Вайс Оберхаузен0/0
34 Валмир НафиуП23.04.1994201220150/0 Базел0/0
35 Толчай ЧиерчиП24 януари 1995201420160/0 Волфсбург (юн.)0/0
37 Джулиън ГрийнК06.06.1995201420152/0 Байерн Мюнхен (под наем) 4/1
39 Аштън-Филип ГьотцЦП/З16.07.1993200820152/0 Хам 02 (юн.)0/0
40 Гойко КачарДП/ЦЗ26 януари 19872010201547/3 Херта25/0
Нападатели
10 Пиер-Мишел ЛасогаЦН15.12.19912013201928/15 Херта 0/0
16 Артьомс РудневсЦН13 януари 19882012201646/12 Лех Познан 30/1
26 Филип МюлерЦН03.03.1995201420160/0 Волфсбург (юн.)0/0

Бележки:

  • 1 – ван дер Ваарт има още един престой в отбора в периода 2005 – 2008.

Под наем в други отбориредактиране

Нац.ИграчПоз.РоденОтДоМ/Г ХШФПод наем вПНОМ/Г НО
Керем ДемирбейЦП03.07.199320133/0 Кайзерслаутерн0/0
Ласе СобиехЦЗ18 януари 19912013201610/1 Санкт Паули0/0
Джонатан ТаЦЗ11.02.19962009201616/0 Фортуна Дюселдорф0/0
Жак ЗуаЦН06.09.19912013201627/2 Кайзери Ерджиесспор5/0

Трансфери през сезон 2014/2015редактиране

Пристигащи
Нац.ИграчПоз.Бивш отборТПТр. сума
Александер БрунстВсобствен юноша
Артьомс РудневсН Хановер 96 1
Аштън ГьотцЗсобствен юноша
Валон БехрамиП Наполи 3.500.000 €
Гидеон ЮнгП Рот-Вайс Оберхаузен 150.000 €
Гойко КачарП Серезо Осака 1
Джулиън ГрийнП Байерн Мюнхен 300.000 €2
Золтан ЩиберП Гройтер Фюрт 1.300.000 €
Йохан ДжуруЗ Арсенал 2.800.000 €
Клебер РайсЗ Коринтианс 3.000.000 €
Люис ХолтбиП Тотнъм 2.500.000 €2
Мати ЩайнманПсобствен юноша
Матиас ОстржолекЗ Аугсбург 2.750.000 €
Николай МюлерП Майнц 05 4.500.000 €
Пиер-Мишел ЛасогаН Херта 8.500.000 €
Толчай ЧиерчиП Волфсбург (юн.) свободен агент
Филип МюлерП Волфсбург (юн.) свободен агент
∑ 29.300.000 €
Напускащи
Нац.ИграчПоз.Бивш отборТПТр. сума
Денис АогоЗ Шалке 04 1.900.000 €
Джонатан ТаЗ Фортуна Дюселдорф 2
Жак ЗуаН Кайзери Ерджиесспор 2
Жи Гин ЛамЗ Гройтер Фюрт 200.000 €
Керем ДемирбейП Кайзерслаутерн 2
Ласе СобиехЗ Санкт Паули 2
Майкъл МансиенЗ Нотингам Форест 1.270.000 €
Матия МаджоНбез отбор свободен агент
Милан БаделП Фиорентина 4.000.000 €
Ола ДжонН Бенфика 1
Оуасим БоуйП Ювентус 1
Пер Силян ШелбредП Херта Берлин 1.300.000 €
Роберт ТешеП Нотингам Форест свободен агент
Свен НойхаусВкрай на кариерата
Томас РинконП Дженоа свободен агент
Хакан ЧалханолуП Байер Леверкузен 14.500.000 €
∑ 23.170.000 €

Бележки:

  • 1 – Играчът се връща от наем.
  • 2 – Играчът е под наем.
  • Трансферните суми са взети от сайта transfermarkt.de.[9]

Известни бивши играчиредактиране

Нац.ИграчПоз.ГодиниМ/Г
Бастиан РайнхартЗ2003 – 2010131/9
Бернд ВемайерЗ1978 – 1985183/10
Бернд ХолербахП1994 – 2005197/4
Бруно ЛабадияН1987 – 198947/11
Валтер РисеЗ1924 – 1933/
Вили ГиземанЗ1963 – 1968104/13
Вили РайманН1974 – 1981175/49
Вили ШулцЗ1965 – 1973211/3
Волфганг РолфП1982 – 1986129/24
Георг Фолкерт Н1971 – 1978214/62
Герт ДьорфелН1958 – 1972325/107
Герхард КругЗ1956 – 1966240/41
Денис АогоЗ2008 – 20014133/6
Дитер ЗелерП1955 – 1965236/48
Дитмар Байерсдорфер З1986 – 1992174/14
Дитмар Якобс З1979 – 1990323/27
Ервин ЗелерН1938 – 1949/
Ервин ПиеховякЗ1957 – 1966137/6
Ервин Райнхарт З1934 – 1949/
Жером БоатенгЗ2007 – 201075/0
Инго ХерчЗ1997 – 2003151/1
Йозеф Позипал З1949 – 1958250/13
Йорг Алберц З1993 – 1996
2001 – 2003
127/28
Йохенфриц Майнке П1949 – 1965307/10
Карстен БеронН1992 – 2001124/39
Каспар МемерингП1971 – 1982303/37
Клаус НайснерН1957 – 196378/27
Клаус ЩюрмерН1954 – 1961158/114
Манфред Калц З1971 – 1989
1990 – 1991
594/76
Маркус БабелЗ1992 – 199460/1
Оливер БирхофН1988 – 199034/6
Ото ХардерН1919 – 1930/
Пьотър ТроховскиП2005 – 2011180/20
Петер ВулфН1958 – 1966151/76
Петер Ногли З1969 – 1980320/38
Петер ХидиенЗ1972 – 1982214/9
Рихард Голц В1987 – 1998273/0
Рихард Дьорфел З1931 – 1948/
Рудолф НоакП1931 – 1938101/149
Рудолф КаргусВ1971 – 1980254/0
Рой ПрегерН1999 – 200283/19
Сидни СамН2007 – 20104/0
Томас ДолЗ1990 – 1991
1998 – 2001
74/4
Томас фон Хеезен П1980 – 1994368/99
Уве БайнП1987 – 198952/22
Уве Зелер Н1954 – 1972505/425
Уве РойтерН1955 – 1960
1961 – 1964
129/54
Уилям ХартвигП1978 – 1984182/52
Ули ЩайнВ1980 – 1987
1994 – 1995
222/0
Фабиан ЕрнстП1998 – 200048/0
Феликс Магат П1976 – 1986306/46
Франк РостВ2007 – 2011149/0
Франц БекенбауерЗ1980 – 198228/0
Франц КлепашЗ1951 – 1960201/22
Франц ХорнН1926 – 1932105/121
Франц-Йозеф Хьоних П1967 – 1974205/62
Фриц ЛабандЗ1950 – 1956143/0
Ханс-Йорг БутВ1997 – 2001133/19
Харалд ШпьорлП1987 – 2001321/60
Хари БереП1960 – 1967110/7
Холгер ЙеронимусЗ1979 – 1984121/7
Хорст БланкенбургЗ1975 – 197744/0
Хорст ДеенП1958 – 1966141/33
Хорст Хрубеш Н1978 – 1983159/97
Хорст ШноорВ1952 – 1969399/2
Щефан БайнлихП2003 – 200668/5
Юрген ВернерП1955 – 1963171/14
Юрген КурбюнЗ1960 – 1972318/11
Юрген МилевскиН1979 – 1985130/48
Юрген Хартман П1991 – 1997189/7
Нац.ИграчПоз.ГодиниМ/Г
Пол ШарнърЗ2012 – 20134/0
Кевин КигънН1977 – 1980230/68
Бернардо РомеоН2002 – 200577/35
Кристиан ЛедесмаП2002 – 200316/0
Родолфо КардосоП1996 – 2004111/17
Хуан Пабло СоринП2006 – 200824/4
Венсан КомпаниЗ2006 – 200829/1
Даниел Ван Буйтен З2004 – 200661/7
Емил МпензаН2004 – 200536/5
Сергей БарбарезН2000 – 2006157/62
Хасан СалихамиджичП1995 – 199872/19
АилтонН200613/3
Зе РобертоП2009 – 201154/7
Йордан ЛечковП1992 – 1996101/11
Мартин ЗафировП1997 – 19981/0
Павел ДочевЗ1992 – 19938/0
Петър ХубчевЗ1994 – 199665/2
Томас РинконП2009 – 2014106/0
Тони ЙебоаН1997 – 2001100/28
Ларс БаструпН1981 – 198359/18
Оле БьорнмосеП1971 – 1977186/31
Стиг ТьофтингП1993 – 1995
2000 – 2002
56/2
Томас ГравесенП1997 – 200094/6
Мохамед ЗиданН2007 – 200821/2
Меди МадавикияП1999 – 2007211/26
Тимоте АтубаЗ2005 – 200983/1
Ги ДемелЗ2005 – 2011131/2
Рода АнтарП2001 – 200323/2
Ваудас ИванаускасН1993 – 199791/13
Колин БенджаминЗ2001 – 2011146/13
Паоло ГерероН2006 – 2012134/37
Валдемар МатишикП1990 – 199394/1
Мирослав ОконскиН1986 – 198862/15
Ян ФуртокН1988 – 1993135/51
Сергей КиряковН1998 – 199929/5
Аркоч ЙозджанВ1967 – 1975159/0
Хакан ЧалханолуН2012 – 201432/11
Йорис МатейсенЗ2006 – 2011145/6
Найджъл де ЙонгП2006 – 200966/2
Нико-Ян Хоогма З1999 – 2004177/17
Рууд ван НистелройН2010 – 201136/12
Халид БуларузЗ2004 – 200651/1
Иван БулянЗ1977 – 1981103/22
Ивица ОличН2007 – 200978/29
Йосип ШимуничЗ1997 – 20008/0
Милан БаделП2012 – 201462/2
Младен ПетричН2008 – 201299/38
Нико КовачП1999 – 200155/12
Давид РозехналЗ2009 – 201123/1
Давид Яролим П2003 – 2012257/14
Марек ХайнцН2000 – 200252/5
Милан ФукалЗ2000 – 200467/8
Томаш УйфалушиЗ2001 – 2004105/2
Рафаел ВикиП2002 – 2007121/4
Стефан АншоЗ1995 – 199749/2
Маркус БергН2009 – 201354/6
Мартин ДалинН1998 – 19998/0
Хьон-мин СонН2010 – 201373/20
Наохиро ТакахараН2002 – 200697/13

Бележки:

  • С удебелен шрифт са играчите от Алеята на славата.[10][11]

Легендитередактиране

Феликс Магат
Кевин Кийгън

В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.

Безспорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 – 1974 г. „Нашият Уве“, както е известен в Хамбург има голмайсторски нюх – на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле и Клозе е един от всичко тримата играчи, отбелязали гол в четири световни първенства.

Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото „Тул“ Хардер в годините преди войната.[12] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не омаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: „Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null“[12] („Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0“).

Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.

Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.

От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кигън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.

Отбор на века

По случай 125-годишният юбилей през 2012 г. е избран отбор на века, в който попадат следните играчи:[13]

Нац.ИграчПоз.Години
Ули ЩайнВ1980 – 1987, 1994 – 1995
Вили ШулцЗ1965 – 1973
Дитмар ЯкобсЗ1979 – 1989
Йозеф ПозипалЗ1949 – 1958
Манфред КалцЗ1970 – 1989
Петер НоглиЗ1969 – 1980
Меди МадавикияП1999 – 2007
Томас ДолП1990 – 1991, 1998 – 2001
Рафаел ван дер ВаартП2005 – 2008, 2012 -
Томас фон ХеезенП1980 – 1994
Феликс МагатП1976 – 1986
Герт ДьорфелН1958 – 1971
Карстен БеронН1992 – 2000
Кевин КигънН1977 – 1980
Уве ЗелерН1946 – 1972
Хорст ХрубешН1978 – 1983
Ернст ХапелТ1981 – 1987
Херман РигерМ1978 – 2004
Алея на славата

Североизточно от Имтек Арена се намира Алеята на славата, дарена от предприемача Андреас Маске. Около високо 3,5 метра бронзово копие на крака на Уве Зелер са разположени отпечатъци от стъпалата или дланите на футболистите от шампионския отбор от 1960 г., както и на други бивши играчи, треньори и функционери, избрани от специална комисия. Освен отбелязаните по-горе футболисти и по-долу треньори, в Алеята на славата са още президентите на отбора Фолфганг Клайн и Петер Крон, мениджърът Гюнтер Нецер, членът на надзорния съвет Удо Бандов и масажиста Херман Ригер.[10][11]

Капитаниредактиране

От 40-те години на 20 век насам титулярните капитани на Хамбургер са 26. Най-дълго време капитан е Уве Зелер – девет години, следват Феликс Магат и Йохенфриц Майнке с по пет години. На обратния полюс е Дитмар Якобс, който само няколко мача след като е избран за капитан се контузва тежко и прекратява кариерата си. Петър Хубчев е един от играчите, които за кратко носят капитанската лента като заместници на титулярния капитан.[14] Осем играчи на Хамбургер са извеждали с капитанската лента националния отбор на Германия, като рекордьор отново е Зелер – 40 мача, което го нарежда на седмо място в класацията на капитаните на националния отбор.[14]

Нац.ИграчГодини
Рихард Дьорфел1945 – 1948
Ервин Райнхарт1948 – 1949
Йозеф Позипал1954 – 1958
Йохенфриц Майнке1958 – 1963
Уве Зелер1963 – 1972
Франц-Йозеф Хьоних1972 – 1974
Георг Фолкерт1974 – 1976
Петер Ногли1976 – 1979
Феликс Магат1979 – 1981
Хорст Хрубеш1981 – 1983
Нац.ИграчГодини
Феликс Магат1983 – 1986
Томас фон Хеезен1986 – 1988
Манфред Калц1988 – 1989
Дитмар Якобс1989
Томас фон Хеезен1989 – 1990
Дитмар Байерсдорфер1990 – 1992
Франк Роде1992 – 1993
Томас фон Хеезен1993 – 1994
Юрген Хартман1994 – 1995
Йорг Алберц1995 – 1996
Нац.ИграчГодини
Рихард Голц1996 – 1997
Свен Кмеч1997 – 1998
Андреас Фишер1998 – 1999
Мартин Грот1999 – 2001
Нико-Ян Хоогма2001 – 2004
Даниел Ван Буйтен2004 – 2006
Рафаел ван дер Ваарт2006 – 2008
Давид Яролим2008 – 2010
Хайко Вестерман2010 – 2013
Рафаел ван дер Ваарт2013 -

Българитередактиране

Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.[15] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.[16] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е „един от най-забележителните футболисти, които е виждал“, но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.[17] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.[18] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.[16][16] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.

Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.[18] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента за постоянно, но той отказва.[19] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.

Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.

Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-а минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.[20]

Националитередактиране

Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни

Треньориредактиране

Най-успешните треньори след създаването на Бундеслигатаредактиране

Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 – 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).

Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25 алкохол в кръвта.[21] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.

Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.[22]

Списък на треньоритередактиране

До 1945 г. е често срещана практика отборът да се води не от треньор, чиято професия е такава, а от някой от играчите или ръководството на отбора.

Нац.ТреньорГодиниП/Р/З
Рудолф Агте11919 – 1920
А.У. Търнър21920 – 04.1921
Рихард Гирулатис04.1921 – 12.1921
Лайош Баняй01.1922 – 04.1922
А.У. Търнър305.1922 – 1923
Уилям Таунли1923
Рудолф Агте31923 – 1925
Джак Бъртън1925 – 11.1925
А.У. Търнър12.1925 – 1926
Адолф Рибе1926 – 1927
Рудолф Агте1927 – 01.1929

Ернст Мос
Тео Люткенхаус3
02.1929 – 1929
Карл Матайдес1929 – 12.1930
Гюла Кертеш01.1931 – 1932
А.У. Търнър31932 – 04.1933
Асбьорн Халворсен104.1933 – 09.1933
Херберт Тим310.1933 – 1934
Георг Хохгезанг11.1934
Карл Матайдес301.1935
Ханс Ланг06.1935 – 10.1939
Фриц Тойфел1939
Джони Шулц1939 – 04.1942
Ото Роведер11942 – 04.1943
Нац.ТреньорГодиниП/Р/З[23]
Карл Хьогер05.1943 – 06.1943
Ото Роведер11943 – 09.1944
Карл Хьогер10.1944 – 1945
Ханс Таухерт1945 – 06.1949
Георг Кньопфле08.1949 – 06.1954

Мартин Вилке
Гюнтер Малман
07.1954 – 06.1956
Гюнтер Малман07.1956 – 06.1962
Мартин Вилке07.1962 – 05.196411/9/94
Георг Гавличек07.1964 – 04.196622/12/25
Йозеф Шнайдер04.1966 – 06.196712/11/16
Курт Кох07.1967 – 05.196924/20/20
Георг Кньопфле05.1969 – 06.197012/12/14
Клаус-Дитер Окс07.1970 – 06.197336/26/40
Куно Кльоцер07.1973 – 06.197762/29/45
Руди Гутендорф07.1977 – 10.19776/1/5
Аркоч Йозджан10.1977 – 06.19788/5/9
Бранко Зебец07.1978 – 12.198054/17/14
Александар Ристич01.1981 – 06.19818/5/4
Ернст Хапел07.1981 – 06.1987109/53/42
Йосип Скоблар07.1987 – 11.19878/5/4
Вили Райман11.1987 – 01.199032/19/24
Герд-Фолкер Шок01.1990 – 03.199228/22/23
Егон Коордес03.1992 – 09.19923/8/8
Нац.ТреньорГодиниП/Р/З
Бено Мьолман09.1992 – 10.199531/36/38
Феликс Магат10.1995 – 05.199721/18/19
Ралф Шер505.1997 – 06.19971/1/0
Франк Пагелсдорф07.1997 – 09.200151/46/45
Холгер Йеронимус509.2001 – 10.20010/1/1
Курт Яра10.2001 – 10.200326/20/23
Клаус Топмьолер10.2003 – 10.200414/5/14
Томас Дол10.2004 – 02.200736/20/23
Хюб Стевенс02.2007 – 06.200823/15/11
Мартин Йол07.2008 – 05.200919/4/11
Бруно Лабадия06.2009 – 04.201012/12/8
Рикардо Монис504.2010 – 06.20101/1/0
Армин Фе07.2010 – 03.201111/4/11
Михаел Йонинг03.2011 – 09.20111/6/7
Родолфо Кардосо509.2010 – 10.20111/0/1
Франк Арнесен510.20111/0/0
Торстен Финк10.2011 – 09.201321/18/25

Родолфо Кардосо5
Ото Адо5
09.20130/0/1
Берт ван Марвайк09.2013 – 02.20143/3/9
Мирко Сломка02.2014 – 09.20143/3/10
Йозеф Цинбауер09.2014 -

Бележки:

  • 1 – Агте (първи престой), Халворсен и Роведер са играещи треньори.
  • 2 – Не е сигурно дали А.У. Търнър е англичанин.[24]
  • 3 – Търнър (втори и четвърти престой), Агте (втори и трети престой), Люткенхаус, Тим и Матайдес заемат и директорска длъжност.
  • 4 – Данните за Вилке се отнасят само за периода от създаването на Бундеслигата, т.е. от юли 1963 г.
  • 5 – Шер, Йеронимус, Монис, Кардосо, Арнесен и Адо заемат временно длъжността между уволнението на предишния и назначаването на нов треньор.
  • С удебелен шрифт са треньорите от Алеята на славата.[10][11]

Екипиредактиране

Стандартната комбинация на домакинския екип (на снимката през сезон 2012/2013)
Домакински екип от ерата с чисто бели фланелки (на снимката финалът за КНК през 1968 г. срещу Милан)
Резервен екип за мачове от евротурнирите (на снимката финалът за КНК през 1977 г. срещу Андерлехт)
Домакинска фланелка Адидас от 2009 г. с емблемата на Хамбургер, шампионската звезда и логото на настоящия спонсор Емирейтс

Традиционната комбинация на домакинския екип на Хамбургер според устава на отбора е бели фланелки с емблемата на отбора, червени гащета и сини чорапи с черно-бял вертикално раиран ръб,[25] като в много редки случаи гащетата и чорапите могат да бъдат с други цветове. До средата на 70-те години на 20 век фланелките са изцяло бели, а след това в дизайна се налагат различни червени орнаменти в стила на производителя и времето; през някои сезони орнаментите са само сини, червени и сини или червени и черни. През 90-те години шарените орнаменти заемат по-голяма част от площта на фланелките, но с настъпването на 21 век се завръща стандартният дизайн бяла фланелка с малко като площ орнаменти. През сезони 2007/2008 и 2008/2009 екипите са с ретро дизайн – бели фланелки на тънки червени линии, копие на тези, с които отборът играе в периода 1982 – 1984 и печели КЕШ и шампионската титла и играе финал за Купата на УЕФА. По изключение четири сезона домакинската фланелка е с различен от класическия бял цвят: 1970/1971 и 1977/1978 - червена, 1969/1970 - синьо-бяла, разделена по диагонал и 1976/1977 - розова.[26] Идеята за розова фланелка е на тогавашния президент Петер Крон, който предприема този ход, за да привлече на стадиона повече жени.[26]

Резервните фланелки на Хамбургер през годините имат различни цветове. В първите десет години след създаването на Бундеслигата те са предимно с бледо син цвят, като изключение прави периодът 1968 – 1971, когато те са съответно виненочервени, червени и бели с една синя и една черна вертикална ивица. От 1971 до 1991 г. фланелките са предимно червени, с изключение на сезони 1975/1976, 1987/1988 и 1988/1989 – бледо сини и 1977/1978, 1979/1980 и 1985/1986 – сини. От 1991 до 2004 фланелките са предимно ярко или бледо сини, с изключение на сезон 1996/1997 – бяло-сини и 1997/1998 – синьо-черни. Резервната фланелка през сезон 2004/2005 е виненочервена, а оттогава до 2014 г. те са черни (2005/2006, 2007/2008), сини (2006/2007, 2012/2013, 2013/2014) и синьо-черни (в периода 2008 – 2012). Фланелката през сезон 2014/2015 е на черни и сиви хоризонтални райета, като отпред те са „разместени“, за да създадат впечатление за триизмерен ромб като на емблемата. Подобно на домакинските фланелки в периода 2007 – 2009, синьо-черните резервни фланелки от периода 2008 – 2010 имат ретро дизайн и са копие на тези с които преди 120 години играе СК Германия 1887, най-старият от трите отбора, от които произлиза Хамбургер.[27]

В последните години Хамбургер разполага и с трети – червен – екип, но рядко играе мачове с него.

Над емблемата на Хамбургер се намира една звезда, която според правилата на Германския футболен съюз символизира трите спечелени титли в Първа Бундеслига.

Спонсориредактиране

През 1973 г. Петер Крон подписва договор за спонсорство с италианския производител на алкохолни и безалкохолни напитки Давиде Кампари-Милано. Така през сезон 1973/1974 на фланелките на Хамбургер се появява надпис Кампари и отборът става вторият в Бундеслигата след Айнтрахт Брауншвайг (Йегермайстер) със спонсорско лого.[28] Това обаче среща съпротивата на телевизиите, които считат това за скрита реклама и пробват да бойкотират излъчването на мачове. До началото на 80-те години на 20 век рекламата върху екипите на мачове от евротурнирите е забранена от УЕФА и поради тази причина до 1982 г. Хамбургер играе с фланелки с надпис „HSV“.[28] Спонсорът, по чието време Хамбургер постига най-много успехи е Бритиш Петролиъм; тогава отбърът печели две шампионски титли, КЕШ и Купата на Германия. Бритиш Петролиъм води в отбора Франц Бекенбауер, след като поема годишната му заплата в размер на 1,2 милиона германски марки. Заради слабите резултати на отбора през сезон 1994/1995 тогавашният спонсор ТВ Шпилфилм забранява на Хамбургер да излиза в последните три мача от сезона с тяхното лого на екипите; то е заменено от надписа „HSV“. Причината за това обаче не е само да не се вреди на имиджа на ТВ Шпилфилм, но се преследва и друга цел – за известен период от време да се отприщи лавина от дискусии в медиите, в която да се споменава името на списанието.[29] Малко преди първия мач от следващия сезон Хамбургер подписва договор за спонсорство с Хюндай, който е прекратен преждевременно заради по-добрите условия, предложени от издателството Ферлагсгрупе Милхщрасе, което издава ТВ Шпилфилм. Смяната се осъществява без проблеми от страна на Хюндай, но отборът трябва да плати обезщетение в неназован размер.[28] През сезон 2003/2004 тимът е напът да остане без спонсор и в предсезонната подготовка и турнира за Купата на лигата играе с надписи „HSV“ на домакинските и „Хамбург“ на резервните фланелки, но три дни преди началото на сезона е постигнато споразумение с инвестиционното дружество АДИГ.[30] Най-дългосрочното сътрудничество е това с авиокомпанията Емирейтс, което стартира през 2006 г., а по-късно е продължено до 2015 г. През сезон 2014/2015 спонсорското портфолио на Хамбургер обхваща генералния спонсор (Емирейтс), доставчика на екипировка Адидас, „кръстника“ на стадиона Имтек, доставчика на служебни автомобили Ауди, „здравният партньор“ Техникер Кранкенкасе, седем ексклузивни партньора, сред които Холстен, Спарда Банк и Дойче Телеком, 14 партньора, сред които МАН, Макдоналдс и Сигнал Идуна и 21 доставчика, сред които Кока Кола, Бакарди и Смайлис.[31]

Нац.СпонсорГодини
Кампари (Campari), марка аперитив1974 – 1976
Хитачи (Hitachi), производител на електроуреди1976 – 1979
Бритиш Петролиъм (BP, British Petroleum), петролна компания1979 – 1987
Шарп (Sharp), производител на електроуреди1987 – 1994
ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите1994 – 1995
Хюндай (Hyundai), производител на автомобили1995 – 2000
ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите2000 – 2003
АДИГ (ADIG), инвестиционно дружество2003 – 2006
Емирейтс (Fly Emirates), авиокомпания2006 -

Производителиредактиране

До края на 70-те години на 20 век Хамбургер няма твърда обвързаност с производител на екипировка, затова се случва в рамките на един сезон да играе с екипи на няколко различни фирми като Палме, Ерима, Умбро и Адидас. Първият договор за доставка на екипировка е подписан с Адидас през 1979 г.

Нац.ПроизводителГодини
Палме60-те
70-те
(неоф.)
Ерима
Умбро
Адидас
Адидас1979 – 1995
Улшпорт1995 – 1998
Фила1998 – 2001
Найк2001 – 2005
Пума2005 – 2007
Адидас2007 -

Стадиониредактиране

Тук е бил първият стадион на Хамбургер
Шпортплатц ам Ротенбаум

Първият стадион, на който Хамбургер играе домакинските си мачове е Шпортплатц ам Ротенбаум в елитния квартал Ротенбаум. Това става в периода 1919 – 1953 г. От 1 ноември 1910 г. до 1919 г. на него играе един от предшествениците на отбора – ФК Хамбургер. Капацитетът на стадиона е 24 000 до 27 000 души. Две от трибуните имат покрив, нещо единствено по рода си в началото на 20 век.[32] Последният мач, изигран на стадиона е през 1996 г., а година по-късно той е разрушен. Днес на неговото място има жилища и офиси. Снимка на стадиона

Фолкспаркщадион/АОЛ Арена/HSH Нордбанк Арена/Имтек Арена
Фолкспаркщадион през 1981 (Хамбургер – Байерн Мюнхен

През 1953 г. Хамбургер се премества на Фолкспаркщадион. Този стадион е построен в периода 1951 – 1953 г. на мястото на разрушения през Втората световна война Стадион Алтона. Капацитетът на стадиона е 61 000 зрители. Той е домакин на мачове от СП 1974 и Евро 1988. Феновете не харесват конструкцията на стадиона и дължащата се на нея липса на атмосфера. Те подигравателно го наричат Бетонената паница.

Имтек Арена днес

През 1998 г. започва основна реконструкция, която трае две години. Теренът е завъртян на 90 градуса, трибуните постепенно са разрушени и на тяхно място са построени нови, като забележителното в случая е, че през тези две години Хамбургер продължава да играе мачовете си там. Според категоризацията на УЕФА стадионът е от най-високата четвърта категория. От 1 юли 2001 г., след сделка с американския интернет провайдер АОЛ, носи името АОЛ Арена. От сезон 2007/2008 правата над името са продадени на банка HSH Нордбанк за период от 3+3 години и стадионът се казва HSH Нордбанк Арена. Заради финансовата криза от 2008 г. през 2009 г. банката обявява, че няма намерение да използва опцията за удължаване на договора и така стадионът носи това име до средата на 2010 г.,[33] а след това Имтек получава спонсорските права.

Освен на мачове на Хамбургер, на този стадион се играят пет мача от СП 2006, както и финалът в Лига Европа през 2010 г., като през този сезон Хамбургер отпада на полуфинал и пропуска възможността да играе финал на собствения си стадион. Националният отбор на Германия домакинства на Имтек Арена в 27 мача, в които има 16 победи, 5 равенства и 6 загуби (една от победите е в приятелски мач срещу България.

Феновередактиране

Фен на Хамбургер

Хамбургер е един от най-обичаните футболни отбори в Германия. Според статистика от февруари 2009 г. отбърът има 3,3 милиона фена в Европа, което го нарежда на 28 място по този показател на континента, като от германските отбори пред него са само Байерн Мюнхен (9 място, 19,8 милиона) и Вердер Бремен (22 място, 4,9 милиона).[34]

Към края на 2014 г. Хамбургер има над 800 официално регистрирани фенклуба,[35] 49 от които са извън Германия – в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, Дания, Дубай, Индонезия, Испания, Италия, Китай, Люксембург, Мароко, Норвегия, Парагвай, Русия, САЩ, Сиера Леоне, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция, Шотландия и Южна Африка.[36] Първият фенклуб е Rothosen и е основан през април 1972 г.; той съществува и до днес и има около 40 члена. Сред най-известните и най-важните фенклубове днес са Poptown, Chosen Few, Rautengeil Fallingbostel, Hermann's Treue Riege, Totale Offensive e.V. и Wilhelmsburger Jungs.

В днешни дни феновете на Хамбургер поддържат приятелски отношения с тези на Хановер 96 и Арминия Билефелд (трите отбора образуват т. нар. Северен алианс; цветовете на Хамбургер и Арминия са еднакви, както и съкращението HSV на Хамбургер и Хановер), но като цяло приятелствата с чужди фенове не са толокова интензивни, каквато е била традицията през 70-те и 80-те години. Тогава възникват и приятелствата с привържениците на Щутгарт и Нюрнберг, а най-голямо е приятелството с Борусия Дортмунд.[37] То достига зенита си през 80-те години, но днес съществува само между отделни фракции от феновете. На международно ниво от края на 70-те години се поддържат топли отношения с феновете на Глазгоу Рейнджърс, което отговаря на факта, че феновете на местните врагове Санкт Паули и Селтик също се подкрепят взаимно. Най-необичани са феновете на местния съперник Санкт Паули, както и на Вердер Бремен и Байерн Мюнхен.

Известни привърженициредактиране

Мориц Блайбтрой
Томи Хаас
Хелмут Шмит
  • Бярне Медел, актьор
  • Дитер Томас Хек, певец, актьор и продуцент
  • Йоахим Браунер, телевизионен водещ
  • Йорг Пилава, телевизионен водещ
  • Кевин Ръсел, вокалист на Бьозе Онкелс
  • Карл Дал, актьор, певец и телевизионен водещ
  • Карло фон Тидеман, актьор
  • Карстен Шпенгеман, актьор и телевизионен водещ
  • Лото Кинг Карл, певец
  • Майк Крюгер, актьор
  • Матс Виландер, тенисист
  • Михаел Щих, тенисист
  • Моника Лирхаус, журналистка и телевизионна водеща
  • Мориц Блайбтрой, актьор
  • Нора Чирнер, актриса
  • Ойген Блок, гастроном, основател на международната верига ресторанти Блок Хаус
  • Ока Рау, волейболистка
  • Оли Дитрих, актьор
  • Оливер Гайсен, телевизионен водещ
  • Ото Ваалкес, актьор и певец
  • Сандра Фьолкер, плувкиня
  • Стивън Гетйен, телевизионен водещ
  • Тим Мелцер, телевизионен готвач
  • Тил Демтрьодер, актьор
  • Томи Хаас, тенисист
  • Хайке Кабел, актриса
  • Хайнц Ерхарт, актьор, музикант и поет
  • Хелмут Шмит, политик, бивш бундесканцлер
  • Хенри Фаал, актьор
  • Х. П. Бакстер, фронтмен на Скутер

Успехиредактиране

Хамбургер в Бундеслигата по сезони

Статистика на успехите на Хамбургер ШФ

  • 1 х Носител на КЕШ: 1983
  • 1 х Финалист за КЕШ: 1980
  • 1 х Носител на КНК: 1977
  • 1 х Финалист за КНК: 1968
  • 1 х Финалист за Купата на УЕФА: 1982
  • 6 х Шампион на Германия: (1922*), 1923, 1928, 1960, 1979, 1982, 1983 (*: Отборът се отказва от титлата през 1922 г.)
  • 8 х Вицешампион на Германия: 1924, 1957, 1958, 1976, 1980, 1981, 1984, 1987
  • 3 х Носител на Купата на Германия: 1963, 1976, 1987
  • 3 х Финалист за Купата на Германия: 1956, 1967, 1974
  • 2 х Носител на Купата на лигата: 2 – 1973, 2003
  • 5 х Носител на Купа Интертото: 1970*, 1974*, 1994*, 2005, 2007 (*: От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи)
  • 25 х Шампион на Северна Германия: 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1948, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963
  • 4 х Шампион на Гаулига Нордмарк: 1937, 1938, 1939, 1941
  • 16 х Шампион на Хамбург-Алтона: 1896*, 1897*, 1901*, 1902*, 1904*, 1905*, 1919**, 1924, 1926, 1927, 1928, 1930, 1931, 1932, 1945, 1946 (*: титлата е спечелена от СК Германия 1887; **: титлата е спечелена от ФК Хамбургер, по това време обединен с Виктория Хамбург)
  • 2 х Шампион на Британската окупационна зона: 1947, 1948
  • 6 х Носител на Купата на Северна Германия: 1927, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960
  • 1 х Финалист за Купата на Северна Германия: 1958

Рекордиредактиране

Отборни
Играчи
  • Най-много мачове общо: Манфред Калц – 744, 1971 – 1989 и 1990 – 1991
  • Най-много мачове в Бундеслигата: Манфред Калц – 581, 1971 – 1989 и 1990 – 1991
  • Най-много голове общо: Уве Зелер – 507, 1953 – 1972
  • Най-много голове в Бундеслигата: Уве Зелер – 137, 1963 – 1972
  • Най-много червени картони в Бундеслигата: Сергей Барбарез – 5, 2000 – 2006
  • Най-млад играч: Джонатан Та – 17 години 5 месеца и 23 дни
В първенството
  • От създаването на отбора през 1919 г. винаги е играл в най-високата дивизия на Германия.
  • Единственият отбор, който е участвал във всички сезони на Първа Бундеслига от създаването ѝ през 1963 г.
  • Отборът с най-много титли от регионални първенства – 25 пъти шампион на Северна Германия.
  • Най-много участия във финалния турнир за определяне на германския шампион – 32.
  • Третият от общо четири отбора (заедно с Борусия Мьонхенгладбах, Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд), който успява да спечели две поредни шампионски титли в Бундеслигата.
  • До ноември 2013 г. е отборът в Бундеслигата с най-много поредни мачове без загуба – 36 (16 януари 1982 – 29 януари 1983).[7] Рекордьор вече е Байерн Мюнхен с 53 мача.
  • До сезон 2012/2013 е и отборът в Бундеслигата с най-много победи като гост в един сезон – 11 (2005/2006). Отново е задминат от Байерн Мюнхен с 15 мача.
  • Трето място във вечната класация на Бундеслигата с 2597 точки (към 4 ноември 2014 г.).[38]
  • Четвърто място в класацията за брой кръгове, в които отборът е на първо място в класирането – 106 кръга (към април 2007).[39]
  • Манфред Калц е на второ място във вечната класация на играчите с най-много мачове в Бундеслигата – 581, всичките за Хамбургер. В Топ 15 са още Улрих Щайн (десети с 512 мача, 228 за Хамбургер) и Дитмар Якобс (тринадесети с 493 мача, 323 за Хамбургер).[40]
  • Калц е и играчът, отбелязал най-много голове от дузпа – 53 гола от 60 дузпи.[41]
  • Калц държи и негативен рекорд – има отбелязани шест автогола (все пак 76 пъти е уцелил правилната врата).[41]

Аматьорски отборредактиране

Вторият отбор на Хамбургер ШФ завършва сезон 2004/05 на шесто място в третодивизионната Регионална лига Север, като в течение на надпреварата достига дори до второто място, но лоша серия от резултати вадят младите футболисти на „червените шорти“ от разпределението на челните места. През следващата кампания борбата между повечето клубове се води за местата до десето, даващи право за участие в нововъведената Трета лига. Хамбургер ШФ II обаче завършват назад в таблицата и това им постижение ги поставя в новата четвърта дивизия на Германия – Регионална лига Север.

Тъй като игрището на Хагенбекщрасе не е лицензирано за срещи от новата лига, а HSH Нордбанк Арена не се използва за мачове на аматьорско ниво, ръководството на клуба от пристанищния град взема решение домакинствата на втория отбор да се провеждат на игрището в Нордерщет Едмунд-Пламбек-Щадион, арена на Айнтрахт Нордерщет. Отборът се води от бившия играч на Хамбургер Родолфо Кардосо.

ИграчПредишни клубове
Вратари
- Марсел ХьолшерОснабрюк
- Фабиан ЛукасенВилхелмсхафен, Санкт Паули, Хамбургер ШФ,
Хаген/Аренсбург, Тритау
- Александер МайерОлдесло
Защитници
- Фахри АкьолАйнтрахт Нордерщет
- Хенрик ДетманЛобрюге
- Фабиан ФранкеЗаксен Лайпциг
- Матиас ХаасБайерн Мюнхен, 1860 Розенхайм, Рамерберг
- Борис ЛешинскиУнтерхахинг, Хамбургер ШФ, Шалке 04
- Виктор МайерОснабрюк
- Герит Александер ПреселБрамфелд
Полузащитници
- Левон АйрапетиянЛюсум
- Кристиан БьонлайнФрийзен
- Денис ДувеХарбург
- Мамади КейтаБлекбърн Роувърс, Кьолн, Менден, Холцен, Лабенди
- Даниел НагиУйпещ Будапеща
- Джоузеф ОлумидеТанхаузен, Кобленц, Валдхоф Манхайм, Гартенщат
Нападатели
- Андре ХанБремерхафен
- Рафаел КазиорРот-Вайс Есен, Холщайн Кил, Вакер Бургхаузен, Дуисбург,
Санкт Паули, Хамбургер ШФ, СК Нордерщет
- Стивън ЛеверенцДинамо Дрезден, Хамбургер ШФ, Щапелфелд
- Гъргур РадосОгерсхайм, Вартекс Вараждин, Триестина, Унтерхахинг

Женски отборредактиране

Женският футболен отбор на Хамбургер е основан през 1970 г. Играе в Първа Бундеслига.

Успехиредактиране

  • 3 х Промоция в Първа Бундеслига: 1997, 2001 и 2003
  • 1 х Финалист за Купата на Германия: 2002
  • 1 х Финалист за Купа Одсет: 2004
  • 4 х Шампион на Северната регионална лига: 1999, 2000, 2001 и 2003*
  • 4 х Шампион на Хамбург: 1976, 1990, 2000* и 2002*
  • 10 х Носител на Купата на Хамбург: 1979, 1991, 1994, 1995, 1997, 2000, 2001, 2002*, 2003 и 2004*

Титлите, отбелязани с * са спечелени от дублиращия отбор.

Други спортовередактиране

Другите спортове, които развива Хамбургер ШФ са хандбал, баскетбол, волейбол, лека атлетика, хокей на лед, ръгби, тенис на маса, тенис, бадминтон, бейзбол, боулинг, крикет, голф, карате, плуване, спортни танци, спортна гимнастика и хокей на ролери.

Любопитноредактиране

  • Хамбургер е единственият германски отбор, който никога не е изпадал от Първа Бундеслига от нейното основаване през 1963 г.
  • Хамбургер е първият немски отбор, който прави турне в САЩ след Втората световна война (през 1950 г.) и се завръща с шест победи от шест мача.
  • Масажистът Херман Рийгер е една от култовите фигури в Хамбургер. Той работи в отбора от 1978 до пенсионирането си през 2005 г. Заради веселия си характер и дългогодишната работа в тима той се радва на обичта на всички фенове е достигнал такъв култов статус, с който могат да се похвалят много малко играчи на отбора. Едно от скандиранията на агитката, когато играта на отбора не върви, е „Всички освен Херман да си ходят!“ По случай пенсионирането му Хамбургер организира бенефисен мач, едно рядко срещано събитие за човек, който не е футболист. На него е кръстен талисманът на отбора.
  • Талисман на Хамбургер е динозавърът Херман. Рождената му дата е 24 август 2004, когато се излюпва от яйце по време на приятелския мач срещу Байерн Мюнхен по случай четиридесетгодишнината от основаването на Бундеслигата. Номерът на фланелката на Херман е 87 (идва от 1887 година).
  • Със своите 76.347 члена Хамбургер ШФ е шестият по големина спортен клуб в Германия (към 6 октомври 2016).[42]

Източнициредактиране

  1. HSV-history.de: SC Germania
  2. HSV-history.de: Hamburger FC
  3. HSV-history.de: FC Falke 1906
  4. Zusammenschluß zum HSV am 01.06.1919
  5. а б Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen – Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 40
  6. а б www.hsv-history.de: Deutsche Meisterschaft 1921/22
  7. а б www.sportgate.de
  8. а б ЦСКА в Европа, 1991 – 92, официален сайт на ЦСКА, архив на оригинала от 12 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071012194325/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030513_1312/viewpublication, посетен на 31 октомври 2007 
  9. Трансфери през сезон 2014/2015, transfermarkt.de
  10. а б в Der Walk of Fame und der Uwe Seeler Fuß // Архивиран от оригинала на 2014-07-29. Посетен на 2014-10-22.
  11. а б в HSV-Walk of Fame um vier Mitglieder reicher // Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 2014-10-22.
  12. а б "Tull" Harder – Vom Idol zum Kriegsverbrecher
  13. HSV-Presseservice: 125 Jahre HSV – Die große Gala
  14. а б Spielführer
  15. Музей на Хамбургер: Играчите, архив на оригинала от 23 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071023132531/http://www.hsv-hshnordbank-arena.de/de/museum/geschichte_des_hsv/spieler/l_n.html, посетен на 15 октомври 2007 
  16. а б в „Лечков и скандалите – ръка за ръка“, в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007[неработеща препратка]
  17. „БФС обещава 1 милион евро премия на Магат“, в-к Меридиан Мач, 05.04.2007, архив на оригинала от 4 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070904155849/http://www.meridianmatch.bg/?id=11963, посетен на 15 октомври 2007 
  18. а б "Magath und die Stars beim Hamburger SV – Es ging nicht lange gut", сп. Кикер, 06.03.2003
  19. „Българите в Германия“, Топспорт, 03.06.2007
  20. Музей на Хамбургер: Играчите, архив на оригинала от 1 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090601134143/http://www.hsv-hshnordbank-arena.de/de/museum/geschichte_des_hsv/spieler/v_z.html, посетен на 15 октомври 2007 
  21. „40 години Бундеслига“, специално издание на сп. Кикер, 2003
  22. "Alles Gute, Kuno Klötzer!", в-к Хамбургер Абендблат, 19.04.2002
  23. HSV-Trainer in der Bundesliga
  24. A.W. Turner
  25. Satzung des Hamburger Sportverein e.V., §4 (2) // Архивиран от оригинала на 2010-04-01. Посетен на 2014-10-24.
  26. а б Heim-Trikots des Hamburger SV in der Bundesliga seit 1963/64
  27. HSV in den Trikots von Germania 1887[неработеща препратка]
  28. а б в Sponsoren des Hamburger SV seit 1973
  29. Als ein Sponsor den HSV zum Gespött machte, архив на оригинала от 6 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141106132530/http://www.11freunde.de/artikel/als-ein-sponsor-den-hsv-zum-gespoett-machte, посетен на 24 октомври 2014 
  30. Keine blanke Brust mehr – HSV mit neuem Trikotsponsor
  31. Sponsoren des HSV // Архивиран от оригинала на 2016-01-15. Посетен на 2014-10-24.
  32. HSV Supporters Club – Historie: Rothenbaum, архив на оригинала от 12 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071012033306/http://hsv-sc.de/typo3/index.php?id=280, посетен на 26 октомври 2007 
  33. HSH Nordbank steigt als Stadion-Namensgeber aus
  34. Barça bei den Fans top, HSV 28.!, архив на оригинала от 14 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090214220300/http://archiv.mopo.de/archiv/2009/20090212/sport/hsv/bar_a_bei_den_fans_top_hsv_28.html, посетен на 8 август 2009 
  35. Offizielle Fanclubs (OFC) // Архивиран от оригинала на 2014-10-22. Посетен на 2014-10-26.
  36. Fanclubs des HSV im Ausland
  37. HSV Fanfreundschaften
  38. Вечната класация на Бундеслигата
  39. HSV-history.de: Bundesliga
  40. Germany – All-Time Most Matches Played in Bundesliga
  41. а б Официален сайт на Бундеслигата // Архивиран от оригинала на 2012-05-09. Посетен на 2007-10-27.
  42. www.hsv.de

Външни препраткиредактиране

Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 декември 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия