Франций

химичен елемент с атомен номер 87

Франций (на латински: Francium, символ Fr) е химичен елемент от първа група, седми период от периодичната система, притежаващ както радиоактивност, така и висока химична активност.

Франций
РадонФранцийРадий
Cs

Fr

(Uue)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZФранций, Fr, 87
Група, период, блок1, 7, s
Химическа серияалкален метал
Електронна конфигурация[Rn] 7s1
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 8, 1
CAS номер7440-73-5
Свойства на атома
Атомна маса[223] u
Ковалентен радиус260 pm (изчислено)
Радиус на ван дер Ваалс348 pm (изчислено)
Степен на окисление1
ОксидFr2O (силно основен) (по аналог с Cs)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
≥0,79
Йонизационна енергияI: 393 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структура (вероятна)кубична обемноцентрирана
Плътност2800 – 3000 kg/m3
Температура на топене300 K (27 °C) (изчислено)
Температура на кипене950 K (677 °C) (изчислено)
Специф. топлина на топенеkJ/mol (изчислено)
Специф. топлина на изпарение64 kJ/mol (изчислено)
Налягане на парата
P (Pa)110102103104105
T (K)404454519608738946
Специф. ел. съпротивлениеΩ.mm2/m (изчислено)
Топлопроводимост15 W/(m·K) (изчислено)
Магнетизъмпарамагнитен (вероятно)
История
Наименуванна Франция, родината на откривателката
ОткритиеМаргарита Перей (1939 г.)
Най-дълготрайни изотопи
ИзотопИРППТРПР
221Frрадио4,8 мин.α217At
222Frсинт.14,2 мин.β-222Ra
223Frрадио22 мин.α219At
β-223Ra

Съществуването на този елемент е предсказано от Менделеев, а е открит (по неговата радиоактивност) на 9 януари 1939 г. от Маргарита Перей (Marguerite Catherine Perey), студентка на Мария Кюри. Тя съобщава, че при разпадането на актиний се получава нов елемент с пореден номер 87, който притежава свойствата на алкалните елементи. Тогава обаче започва Втората световна война и чак след завършването ѝ, през 1964 г. Перей нарича открития от нея елемент в чест на своята родина – Франция.[1]

Няма стабилен изотоп.[2] В природата съществува в количество не по-голямо от 30 g. Самият елемент никога не е получаван, а само са открити негови следи. Най-голямото количество, което е получавано, са 1000 атома. Краткият му полуразпад пречи да бъде получен и изучен. Най-стабилният му изотоп съществува за 21,8 мин. Също така францият е радиоактивен елемент и се намира в нищожни количества в рудата на урана. Поради недостиг на информация не се изучават взаимодействията на елемента с други, а просто се записва като елемент от алкалната група и е последен от всички тях (след цезия).

Източнициредактиране

  1. Perey, M. L'élément 87 : AcK, dérivé de l'actinium // Journal de Physique et le Radium 10 (10). October 1, 1939. DOI:10.1051/jphysrad:019390010010043500. с. 435–438.
  2. Price, Andy. Francium // December 20, 2004. Посетен на 2022-09-08. (на английски)
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия