ФК „Ливърпул“

английски футболен отбор

(пренасочване от ФК Ливърпул)

ФК „Ливърпул“ (на английски: Liverpool Football Club) е английски професионален футболен клуб. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион „Анфийлд“, който се намира на около 5 км от центъра на града.

Ливърпул
Liverpool Football Club
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Червените“, "Най-добрите"
Основан3 юни 1892 г.;
преди 131 години
 (1892-06-03)[1]
ДържаваВеликобритания
СтадионАнфийлд
Капацитет53 394[2]
Собственик Джон Хенри
Fenway Sports Group
Президент Том Вегнер
Старши треньор Юрген Клоп
Първенство Висша лига
2022/231-о
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Ливърпул“ в Общомедия

„Ливърпул“ е най-титулуваният отбор в историята на английския футбол в международни състезания. Печелил е една Световна купа на ФИФА, четири Суперкупи на УЕФА, шест пъти Шампионска лига и три пъти Лига Европа (купа на УЕФА) – всички поотделно и заедно са рекордни постижения за английски клубове. „Ливърпул“ е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Състезава се в Английската висша лига и по броя на титлите си е вторият най-успешен английски футболен отбор. Печелил е 19 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на Футболната асоциация и рекордните осем пъти Купата на лигата.

Клубът е основан през 1892 г. и играе на Анфийлд от създаването си. На следващата година се присъединява към Футболната лига Ливърпул се утвърждава като основна сила в английския и европейския футбол през 70-те и 80-те години на миналия век, когато Бил Шенкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън и Кени Далглиш довеждат клуба до комбинирани единадесет титли от Лигата и четири европейски купи. Под ръководството на треньора Рафаел Бенитес и капитана Стивън Джерард Ливърпул става европейски шампион за пети път през 2005 г. Отборът на треньора Юрген Клоп, съставен от играчи като капитанаВърджил ван Дайк, Мохамед Салах и Алисон Бекар. През 2018 година е европейски вицешампион, а през 2019 печели шеста европейска шампионска титла, четвърта Суперкупа на УЕФА и за пръв път става световен клубен шампион.

Отборът, спечелил Суперкупата на УЕФА на 14 август 2019 г. От ляво на дясно, Прави: Фабиньо, Гомес, Матип, В. ван Дайк, Салах, Адриан; Клекнали: Мане, Чембърлейн, Милнър, Хендерсън, Робъртсън

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 „Ливърпул“ е на девето място в света с оборот от 195,2 млн. британски лири.[3] „Ливърпул“ е седмият най-печеливш футболен клуб в света през 2019 г., с годишен приход от 513,7 милиона евро,[4] и осмият най-ценен футболен клуб в света през 2019 г., оценен на 2,183 милиарда долара.[5] Клубът е един от най-подкрепяните отбори в света.[6] „Ливърпул“ има дългогодишно съперничество с „Манчестър Юнайтед“ и „Евертън“.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато „Ливърпул“ трябва да играе свои мачове – Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу „Ювентус“, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу „Нотингам Форест“ на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а „Ливърпул“ – за 6. Трагедията на Хилзбъро взима живота на 96 фенове на „Ливърпул“, това довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

Стадион „Анфийлд“
Джон Хоулдинг – основателят на „Ливърпул“

Историяредактиране

„Ливърпул“ е основан през 1892[1] г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от „Евертън“. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока стадион „Гудисън парк“. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така през 1892[1] г. се ражда футболен клуб „Ливърпул“. Оригиналното име на отбора било „Евертън Атлетик“, но е променено на „Ливърпул“ след като Футболната асоциация (ФА) отказва да приеме името „Евертън“. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893 – 94 отборът става член на Втора английска дивизия. През този сезон „Ливърпул“ не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната Първа дивизия.

През 1901 г. „Ливърпул“ печели първата си шампионска титла – подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 г. отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от „Бърнли“ с 0:1. Въпреки популярното мнение, „Ливърпул“ е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма; няколко души от ръководството на клуба, включително и самите Хоулдинг и Маккена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. „Ливърпул“ има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже [Working Men's Conservative Association (WMCA)] – политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

Статуя на Бил Шенкли извън Анфийлд. Шенкли спечелва с клуба титлата през 1947 г. като играч и окончателно връщане в Първа дивизия през 1962 г. като треньор.

През 1922 и 1923 г. „Ливърпул“ печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните „Ливърпул“ изглежда възкръснал след като през 1947 г. става отново шампион, но няколко години по-късно, през 1954, отборът изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 г. крета във Втора дивизия и няма успех в турнира за купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба – 1 – 9 от „Бирмингам Сити“.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща „Ливърпул“ в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на „Ливърпул“ Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така през 1962 г. клубът се завръща в Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

„Ливърпул“ посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 г. клубът печели своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу „Лийдс Юнайтед“ с 2:1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, „Ливърпул“ печели през 1973, побеждавайки на финала „Борусия Мьонхенгладбах“. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на „Ливърпул“ в ръцете на своя пръв помощник Боб Пейсли.

Барелеф на Боб Пейсли на вход на Анфийлд, носещ неговото име.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нийл, Кевин Кийгън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба, Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на „Ливърпул“, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където „Ливърпул“ побеждава отново „Борусия Мьонхенгладбах“. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли побеждава Клуб „Брюж“ с 1:0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1:0 над „Реал“ Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа – купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шенкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема „Ливърпул“ през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех – неговият „Ливърпул“ става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон – шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон – на стадион „Хейзел“. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион „Хейзел“. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. На 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище – умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и „Ливърпул“ губи с 0:1 с гол от несъществуваща дузпа (Бонек е спънат извън наказателното поле) на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а „Ливърпул“ – за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на „Ливърпул“, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на „Ливърпул“, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985 – 86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато „Ливърпул“ играе полуфинал срещу „Нотингам Форест“ за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама – няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от „Бристъл Сити“ Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Еванс. След неговото назначение формата на „Ливърпул“ се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Еванс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998 – 99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Еванс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Еванс напуска.

Сезонът 2000 – 2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на Лигата и купата на УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. „Ливърпул“ изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа – купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003 – 2004 Жерар Улие и „Ливърпул“ се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. „Ливърпул“ завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето „Ливърпул“ изостават с 0:3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така „Ливърпул“ достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005 – 06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак „Ливърпул“ печели трофей – купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2:1.

На старта на сезон 2006 – 07 „Ливърпул“ взима и Къмюнити шийлд побеждавайки „Челси“ с 2:1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15-и успех за тази купа (пет от тях „Ливърпул“ споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари в 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК „Ливърпул“, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51 % от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 „Ливърпул“ завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си. Постигат дубъл над „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“. Отборът е с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 – 14 точки.

През 2015 г. треньорското ръководство на отбора е поето от германския специалист Юрген Клоп. За 3 години той изгражда отбор, който достига до финала на Шампионската лига през 2018 г. и става европейски вицешампион. В класацията за Футболист на годината на ФИФА нападателят на „мърсисайдци“ Мохамед Салах е трети в света.

През следващия сезон възходът на „Ливърпул“ продължава и отборът показва зрялост и умение в решаващи двубои да побеждава равностойни противници. На полуфинала в Шампионската лига през 2019 г. той се изправя в най-трудния двубой от турнира срещу „Барселона“ с Меси. Като гост губи с 0:3 от именития си съперник, но в мача-реванш като домакин след отлична игра на Садио Мане успява да постигне пълен обрат и побеждава с 4:0. На финала „Ливърпул“ преодолява „Тотнъм“ с 2:0 и така за шести път става европейски шампион. На 14 август спечелва Суперкупата на УЕФА с победа над „Челси“ с 2:2 в редовното време и след продължения и 5:4 след дузпи. През декември 2019 г. на финала на Световното клубно първенство побеждава бразилския „Фламенго“ с 1:0 с гол в продълженията на бразилския нападател на „Ливърпул“ Роберто Фирмино. Така за пръв път в историята „Ливърпул“ става световен шампион и е първият и единствен английски клуб, печелил най-високото отличие в света. Лидерът на отбраната на тима Върджил ван Дайк е втори в класацията на годината за Златната топка в достойна конкуренция на световния фаворит Лионел Меси и става първият защитник, попаднал в челната тройка от 14 години. Хегемонията и рекордите на „Ливърпул“ продължават. На 3 януари 2020 г. той навършва 1 година без загубен мач, достига до 13 точки аванс пред втория в английското първенствоЛестър“ след като го разгромява като гост с 4:0, а на 11 януари с победата като гост над „Тотнъм“ с 1:0 става първият отбор с 20 победи от първите си 21 мача в топ 5 първенствата в Европа.[7] На 19 януари 2020 г. във вечното английско дерби отново не допуска гол и преодолява „Манчестър Юнайтед“ с 2:0, с което увеличава преднината пред втория отбор в класирането на рекордните 16 точки.[8] На 24 февруари 2020 г. с победата над „Уест Хям“ с 3:2 „Ливърпул“ подобрява собствените си рекорди: 22 точки пред втория в класирането и първият отбор с 26 победи от първите си 27 мача в топ 5 първенствата в Европа.[9]

През пролетта на 2022 г. Ливърпул постига вторият дубъл в историята на английския футбол, при който спечелва последователно Купата на футболната асоциация и Купата на лигата с еднакъв резултат в директни двубои срещу един и същ противник: и в двата финала 0:0 срещу Челси след продължения, като след дузпи спечелва с 11:10 купата на лигата и с 6:5 купата на Англия. [10]

Значими футболистиредактиране

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за „Ливърпул“.

Преди Втората световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за „Ливърпул“ цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хеттрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира „Ливърпул“ в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича „колос“, Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат „Кинг Кени“. През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на „Ливърпул“ са „собствено производство“. През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, капитанът Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.

Анкета от 13 ноември 2006 г. определя 100-те най-значими футболисти на Ливърпул дотогава, сред които са:[11]

Кени Далглиш
(1977 – 1990)
Стивън Джерард
(1987 – 2015)
Йън Ръш (1980 – 1987 и 1988 – 1996)
Роби Фаулър (1993 – 2001 и 2006 – 2007)

1. Кени Далглиш
2. Стивън Джерард
3. Иън Ръш
4. Роби Фаулър
5. Джон Барнс
6. Били Лидъл
7. Джейми Карагър
8. Кевин Кийгън
9. Греъм Сунес
10. Емлин Хюз
11. Рей Клемънс
12. Алан Хансен
13. Роджър Хънт
14. Майкъл Оуен
15. Иън Калахан
16. Ян Молби
17. Брус Гробелар
18. Дейвид Феърклоу
19. Питър Биърдсли
20. Фил Нийл и др.

Цветове и отличителни знациредактиране

Традиционните цветове на „Ливърпул“ са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато „Ливърпул“ измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на „карамелите“ – син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на „Ливърпул“' е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шенкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на „Ливърпул“ – 1991 – 92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече не е използван до настъпването на сезон 2008 – 2009. През сезон 2007 – 2008 екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на „Ливърпул“ са производство на Ню Баланс.

Емблемата на клуба е базирана на традиционния Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Срещи с български отбориредактиране

„Ливърпул“ се е срещал с български отбори в официални срещи.

ЦСКАредактиране

Отборът на ЦСКА среща „Ливърпул“ в четвъртфиналите за КЕШ през 1982 и в квалификациите за Шампионската лига през 2004 г.

Четвъртфинали за КЕШ 1982редактиране

„Ливърпул“ – ЦСКА 1:0, 3 март 1982 г.
Първата среща на стадион „Анфийлд“ в Ливърпул завършва успешно за отбора на „Ливърпул“, който атакува неспирно по време на мача. Англичаните обаче срещат много добре подредената защита на Аспарух Никодимов и успяват да реализират едва едно попадение дело на Роланд Уилън в 65-а минута. Точните удари във вратата са 5:1 за Ливърпул, като единственото положение за ЦСКА е пропуснато от Стойчо Младенов в 50-а минута.

ЦСКА – „Ливърпул“ 2:0, 17 март 1982 г.
Реваншът е на националния стадион „Васил Левски“ в София, напълнен докрай от близо 70 000 зрители. В началото на срещата инициативата е на страната на „Ливърпул“ които изпускат чисто положение спасено от Георги Велинов. С течение на мача силите се изравняват. Първото полувреме завърши 0:0. Почти отчаяли се от резултата и неуспеха футболистите на ЦСКА се хвърлят в атака. В 77-ата минута вратарят на Ливърпул Браян Гробелар излиза неразчетено при едно центриране и Стойчо Младенов с глава вкарва на опразнената врата. Редовното време завършва при този резултат. По правилник трябва да се играят 2 продължения по 15 минути. В 100-тната минута Уилън се разминава с автогол, а в следващата атака след центриране на Никола Велков Стойчо Младенов с воле вкарва топката във вратата. „Ливърпул“ започват да атакуват настървено, но Марк Лауренсън е изгонен с червен картон, Велинов успява да спаси всички положения пред вратата му. Мача завършва при резултат 2:0 за ЦСКА, а зрителите на стадиона избухват в овации и възгласи. Заради победата футболистите на армейците са повишени в чин и им е предоставена парична награда от 130 лева, а Стойчо Младенов печели прозвището си „Екзекуторът на Ливърпул“.

Шампионска лига 2005/2006редактиране

Отборът на ЦСКА сътворява футбол от най-висока класа и неочаквано побеждава като гост с 1:0 настоящия шампион в турнира „Ливърпул“. Загубата с 1:3 от първия мач изхвърля „армейците“ от квалификациите на Шампионската лига. Единственото попадение в двубоя нанизва Валентин Илиев още в 15-а минута на мача. Тогава след нарушение срещу Забавник, националът праща топката зад Скот Карсън след асистенция от Йордан Юруков.

„Левски“редактиране

„Левски“ и „Ливърпул“ играят 2 срещи от третия кръг за Купата на УЕФА през сезон 2003/2004 година.

Първият мач е на 26 февруари 2004 г. в Ливърпул и завършва 2:0 за домакините. Головете отбелязват Стивън Джерард в 65-а и Хари Кюъл в 69-а минута.[12]

Вторият мач е на 3 март 2004 г. в София на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ пред 42 281 зрители. „Левски“ играе много силно и вдъхновено и до средата на срещата поддържа равенство в играта и в резултата – 2:2. През второто полувреме гостите показват опита и класата си и „Ливърпул“ побеждава с 4:2. Голмайстори са: 0:1 Стивън Джерард 7', 0:2 Майкъл Оуен 11', 1:2 Георги Иванов 28', 2:2 Саша Симонович 40', 2:3 Дитмар Хаман 44', 2:4 Сами Хюупия 67'.[13]

Статистиката от участието на „Ливърпул“ в европейските турнири показва, че след победа с 2:0 в първата среща отборът винаги е ставал краен победител. Той отстранява „Петролул“ (Румъния) през сезон 1966/1967 за КЕШ, „Малмьо“ (Швеция) през 1967/1968 за Купата на Панаирните градове, „Айнтрахт“ (ФРГ) и „Динамо“ Дрезден (ГДР) за Купата на УЕФА през 1972/1973, „Крусейдърс“ (Северна Ирландия) за КЕШ през 1976/1977, „Тирол“ (Австрия) през 1991 г. за Купата на УЕФА, „Рома“ за Купата на УЕФА през 2001 г., „ГАК“ (Австрия) през 2004 г. в квалификациите на Шампионската лига, „Интер“ Милано през 2008 г. отново в Шампионската лига, „Работнички“ (Северна Македония) през 2010 г. в квалификациите в Лига Европа и „Манчестър Юнайтед“ в Лига Европа през 2016 г.[14]

„Лудогорец“редактиране

„Ливърпул“ се е срещал с „Лудогорец“ два пъти в официални срещи в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2014/15 г.

Първата среща е на 16 септември 2014 г. в Ливърпул и завършва 2:1 за „Ливърпул“.[15]

Втората среща е на 26 ноември 2014 г. в София и завършва 2:2.[16]

Трофеят на Шампионската лига през 2005 г., спечелен от „Ливърпул“ и взет в музея на Анфийлд на 5 юли 2005 г.

Отличияредактиране

Международниредактиране

Националниредактиране

  • Носител на английската суперкупа Къмюнити Шийлд/Чарити Шийлд – 15 пъти
    • 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06, 2022
    • 1963/64, 1964/65, 1976/77, 1985/86 – поделена
  • Шампион на Англия (Първа дивизия, след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) – 19 пъти
    • 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90, 2019/2020
Четирите КЕШ, спечелени от Ливърпул през 1977, 1978, 1981 и 1984 г., в музея на Анфийлд
Отборът на Ливърпул със Суперкупата на УЕФА, 14 август 2019 г.
  • Носител на Купата на Футболната асоциация – 8 пъти
    • 1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/01, 2005/06, 2021/22
  • Носител на Купата на Футболната лига – 10 пъти (рекорд)
    • 1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03, 2011/12, 2021/22, 2023/24
  • Носител на Суперкупата на Футболната лига – 1 път
    • 1985/86
  • Шампион на Втора дивизия (сегашната Чемпиъншип) – 4 пъти
    • 1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62
  • Шампион на Лигата на Ланкашър – 1 път
    • 1892 – 93
  • Носител на Купата на ФА за младежи – 2 пъти
    • 1995/96, 2005/06
  • Шампион на Първа дивизия на резервите – 16 пъти
    • 1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000
  • Финалист в Ауди къп – 1 път
    • 2017

Мултиотличияредактиране

Четворен победител (квадрипъл)редактиране

Троен победител (трипъл)редактиране

Двоен победител (дубъл)редактиране

Любопитни фактиредактиране

  • „Ливърпул“ държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
  • „Ливърпул“ e първият отбор с 26 победи от първите си 27 мача в петте най-силни национални първенства в Европа. Рекорда установява от 9 август 2019 до 29 февруари 2020 г., когато в 28 кръга допуска загуба от „Уотфорд“, като гост и има само един равен мач на 20 октомври 2019 г. – 1:1 като гост на „Манчестър Юнайтед“.[9]
  • На Ливърпул принадлежи рекорда за най-голям аванс на лидера пред втория в класирането в английското първенство – 22 точки пред „Манчестър Сити“ от 24 до 29 февруари 2020 г.[17]
  • „Ливърпул“ и „Манчестър Сити“ притежават рекорда за най-много поредни победи в шампионата на Англия – 18. Мърсисайдци ги постигат през периода 27 октомври 2019 – 24 февруари 2020 г. от X до XXVII кръг на Висшата лига.[9][17]
  • „Ливърпул“ има втората най-дълга серия без загуба в английската история – 44 мача без загубена среща от 4 януари 2019 до 28 февруари 2020 г.[17]
  • Само 14 играчи са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
  • „Ливърпул“ играе срещу „Блекбърн Роувърс“ на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
  • Първият мач на „Ливърпул“ е срещу „Хайър Уолтън“ (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. „Ливърпул“ печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
  • Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу „Мидълзбро“. „Ливърпул“ печели с 2:0.
  • Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу „Нантуич“ (Nantwich). „Ливърпул“ печели с 4:0.
  • Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9:0 срещу „Кристъл Палас“ и 27 август 2022 г. с 9:0 срещу „Борнемут“.
  • Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу „Стрьомсгодсе ИФ“. „Ливърпул“ печели с 11:0.
  • Най-големи загуби: срещу „Хъдърсфийлд“ с 0:8 през 10 ноември 1935 г., срещу „Бирмингам Сити“ с 1:9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
  • Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
  • Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу „Рейкявик“, Исландия, за КЕШ. „Ливърпул“ печели с 5:0.
  • Иън Ръш държи рекорда в „Ливърпул“ за най-много голове през целия сезон във всички състезания – през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
  • От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на „Ливърпул“ с най-много голове за лигата в един сезон – той отбелязва 41 гола през сезон 1961/62.
  • Химнът на „Ливърпул“ е песента You'll Never Walk Alone ('Никога няма да вървиш сам').

Съставредактиране

Настоящ съставредактиране

Към 11 септември 2023 г.[18]

Вратари
01 Алисон
13 Адриан
62 Каоимин Келъхър
Защитници
04 Върджил ван Дайк
05 Ибрахима Конате
02 Джо Гомес
21 Константинос Цимикас
26 Андрю Робъртсън
32 Жоел Матип
66 Трент Александър-Арнолд
Халфове
03 Ватару Ендо
06 Тиаго
08 Доминик Собослай
10 Алексис МакАлистър
17 Къртис Джоунс
19 Харви Елиът
38 Райън Гравенберх
Нападатели
11 Мохамед Салах
20 Диого Жота
07 Луис Диаз
09 Дарвин Нунес
18 Коди Гакпо
Сегашният треньор Юрген Клоп.

Персоналредактиране

Към 5 юли 2011[19]

ИмеДлъжност
Юрген КлопМениджър
Колин ПаскоПомощник-треньор
Майк МаршТреньор на първия отбор
Йон АхтербергТреньор на вратарите
Родолфо БорелМениджър на резервите
Майк МакглинПомощник-главен скаут
Питър БрукнерНачалник на отдел спортна медицина и спортна наука
Заф ИкбалЛекар на отбора
Даран БърджисНачалник на отдел фитнес и диагностика
Фил КоусНачалник на отдел физиотерапия
Джордан МилсъмФитнес инструктор (рехабилитация)
Бари ДръстСпортно-научен консултант
Роб ПрайсФизиотерапевт
Андрю НийлънФизиотерапевт
Крис МорганФизиотерапевт
Мат КонопинскиФизиотерапевт на резервния състав
Алан МакколСпортен учен
Иван ОртегаСпортен терапевт
Пол СмолМасажист
Силвен РичардсънМасажист
Знаме на привържениците на „Ливърпул“ с треньорите Бил Шенкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън, Кени Далглиш и Рафаел Бенитес по време на мача в Лига Европа срещу СК Брага, 17 март 2011
Собственикът Джон Хенри (NESV)

Мениджъриредактиране

Управаредактиране

  • Собственик: NESV (Джон Хенри)
  • Президент: Том Вернер
  • Футболен директор: Деймиън Комоли

Статистикаредактиране

Обща статистика за участияредактиране

Актуална към 26 юни 2013

#ИграчГодиниВисша лигаКупата на АнглияКупата на лигатаЕвропейски турнириДругиОбщо
1 Калахан, ИънИън Калахан1960 – 19786407942897857
2 Карагър, ДжеймиДжейми Карагър1997 – 201350840351504737
3Стивън Джерард1998 – 201550442301293708
4 Клемънс, РейРей Клемънс1968 – 19814705455806665
4 Хюз, ЕмлинЕмлин Хюз1967 – 19794746246794665
5 Ръш, ИънИън Ръш1980 – 1987
1988 – 1996
46961783814660
6 Нийл, ФилФил Нийл1974 – 198545545667410650
7 Смит, ТомиТоми Смит1963 – 19784675230854638
8 Гробелар, БрусБрус Гробелар1981 – 199444062703818628
9 Хансен, АланАлан Хансен1977 – 199043458684614620
10 Лоулър, КрисКрис Лоулър1963 – 19754064727663549
11 Лидъл, БилиБили Лидъл1946 – 196049242000534
12 Далглиш, КениКени Далглиш1977 – 199035537595113515
13 Уилан, РониРони Уилан1981 – 199436241502416493
14 Хънт, РоджърРоджър Хънт1959 – 19694044410313492
15 Томпсън, ФилФил Томпсън1972 – 19833403643508477
16 Хайуей, СтийвСтийв Хайуей1970 – 19813313638673475
17 Никъл, СтийвСтийв Никъл1982 – 199434350422013468
17 Скот, ЕлишаЕлиша Скот1913 – 1915
1920 – 1934
43037001468
18 Хюупия, СамиСами Хюупия1999 – 20093182919944464
Гордън Ходжсън (1915 – 1928)
Гордън Ходжсън (1925 – 1936) е с най-много хеттрикове от всички играчи на Ливърпул.
Мат Бъзби
(1936 – 1941)
Били Лидъл
(1938 – 1961) е най-възрастният голмайстор на Ливърпул и капитан от 1955 до 1958 г.
Джери Бърн
(1957 – 1969)
Роджър Хънт
(1958 – 1969) е с най-много голове в лигата
Иън Калахан е с най-много мачове за Ливърпул (1960 – 1978)
Томи Смит
(1962 – 1978)
Емлин Хюз
(1967 – 1979)
Рей Клемънс
(1967 – 1981)
Джон Тошак
(1970 – 1978)
Греъм Сунес (1978 – 1984)
и Фил Нийл (1974 – 1985)
Алан Хансeн
(1977 – 1991)
Джон Барнс
(1987 – 1997) е признат за едно от най-добрите леви крила в английския футбол [20]
Стивън Макманамън
(1990 – 1999)
Майкъл Оуен
(1991 – 2004)
Джейми Карагър
(1990 – 2013)
Дирк Каут
(2006 – 2012)
Фернандо Торес
(2007 – 2011)
Луис Суарес
(2011 – 2014)

Мачове за лигатаредактиране

МястоИграчГодиниБрой мачове общоБрой мачове на сезон
1Иън Калахан(1959 – 1978)64033,68
2Стивън Джерард(1998 – 2015)504
2Били Лидъл(1945 – 1961)49530,94
3Емлин Хюз(1966 – 1979)47436,46
4Рей Клемънс(1968 – 1981)47036,15
5Иън Ръш(1980 – 1996)46829,25
6Томи Смит(1962 – 1978)46729,19
7Фил Нийл(1974 – 1986)45537,92
8Брус Гробелар(1981 – 1994)44033,85
9Алан Хансен(1977 – 1990)43633,54
10Илайша Скот(1912 – 1934)43019,55
11Крис Лоулър(1962 – 1976)40629
12Роджър Хънт(1959 – 1970)40436,73
13Доналд Маккинли(1909 – 1929)39319,65
14Артър Годард(1901 – 1914)38829,85
15Рони Уилан(1980 – 1994)36325,93
16Гордън Ходжсън(1925 – 1936)35932,64
17Рон Йейтс(1961 – 1971)35835,8
18Алан а'Корт(1952 – 1965)35527,31
18Кени Далглиш(1977 – 1990)35527,31
19Рони Моран(1952 – 1965)34326,38
20Ифриъм Лонгуърт(1910 – 1928)34219

Мачове за всички състезанияредактиране

МястоИграчГодиниБрой мачове общоБрой мачове на сезон
1Иън Калахан(1959 – 1978)84844,63
2Стивън Джерард(1998 – 2015)708
2Емлин Хюз(1966 – 1979)65750,54
3Рей Клемънс(1968 – 1981)65650,46
4Иън Ръш(1980 – 1996)64440,25
5Фил Нийл(1974 – 1986)63552,92
6Томи Смит(1962 – 1978)63339,56
7Алан Хансен(1977 – 1990)60346,38
8Брус Гробелар(1981 – 1994)57944,54
9Крис Лоулър(1962 – 1976)54639
10Били Лидъл(1945 – 1961)53733,56
11Кени Далглиш(1977 – 1990)49638,15
12Роджър Хънт(1959 – 1970)48944,45
13Рони Уилан(1980 – 1994)47834,14
14Илайша Скот(1912 – 1934)46721,22
14Стийв Хайуей(1970 – 1981)46742,45
15Фил Томпсън(1971 – 1983)46638,83
16Рон Йейтс(1961 – 1971)45145,1
17Стив Никъл(1982 – 1995)44634,30
18Доналд Маккинли(1909 – 1929)43321,65
19Иън Сейнт Джон(1961 – 1971)42442,4

Най-много голове в лигатаредактиране

МястоИграчГодиниОбщо головеСредно голове на сезон
1Роджър Хънт(1959 – 1970)24522,27
2Гордън Ходжсън(1925 – 1936)23221,09
3Иън Ръш(1980 – 1996)22814,25
4Били Лидъл(1945 – 1961)21613,5
5Хари Чеймбърс(1919 – 1928)13515
6Джак Паркинсън(1899 – 1914)1238,2
7Роби Фаулър(1993 – 2001)12015
7Стивън Джерард(1998 – 2015)120
8Сам Рейбулд(1899 – 1907)11914,88
9Кени Далглиш(1977 – 1990)1189,08
10Дик Форшоу(1919 – 1927)11714,63
11Джак Балмър(1935 – 1952)995,82
12Иън Сейнт Джон(1961 – 1971)959,5
13Джон Барнс(1987 – 1997)848,4
14Джими Мелия(1955 – 1964)768,44
15Албърт Стъбинс(1946 – 1953)7510,71
15Артър Годард(1901 – 1914)755,77
17Джон Тошак(1970 – 1978)749,25
17Бери Нювенхайс(1933 – 1947)745,29
19Артър Кокс(1897 – 1909)726
20Кевин Кийгън(1971 – 1977)6811,33

Най-много голове изобщоредактиране

МястоИграчГодиниОбщо головеГолове на сезон
1Иън Ръш(1980 – 1996)34621,63
2Роджър Хънт(1959 – 1970)28525,90
3Гордън Ходжсън(1925 – 1936)24021,81
4Били Лидъл(1945 – 1961)22914,31
5Стивън Джерард(1998 – 2015)186
6Роби Фаулър(1993 – 2007)18321,38
7Кени Далглиш(1977 – 1990)17212,92
8Майкъл Оуен(1996 – 2004)158
9Хари Чембърс(1919 – 1928)15116,78
10Джак Чембърс(1899 – 1907)12816
11Сам Рейбулд(1977 – 1990)1279,77
12Дик Форшоу(1919 – 1927)12415,5
13Иън Сейнт Джон(1961 – 1971)11811,8
14Джак Балмър(1935 – 1952)1116,53
15Джон Барнс(1987 – 1997)10610,6
16Кевин Кийгън(1971 – 1977)10016,67
17Джон Тошак(1970 – 1978)9511,88
18Албърт Стъбинс(1946 – 1953)8311,86
19Фернандо Торес(2007 – 2011)8120,25
20Артър Кокс(1897 – 1909)806,67
21Артър Годард(1901 – 1914)806,15
22Бери Нювенхайс(1933 – 1947)795,64
23Джими Мелия(1955 – 1964)788,67
24Дейвид Джонсън(1976 – 1982)7813

Голмайстори по сезониредактиране

ГодинаИграчГолове
1894Джеймс Скот14
1895Джими Рос12
1896Джордж Алан25
1897Джордж Алан17
1898Франк Бектън11
1899Хю Морган / Томи Робъртсън10
1900Джон Уолкър10
1901Сам Рейбулд16
1902Сам Рейбулд16
1903Сам Рейбулд31
1904Джак Кокс10
1905Робърт Робинсън23
1906Джо Хюит23
1907Сам Рейбулд15
1908Джо Хюит21
1909Роналд Ор20
1910Роналд Ор20
1911Джак Паркинсън19
1912Джак Паркинсън12
1913Артър Меткалф15
1914Том Милър16
1915Фредерик Панъм24
1920Хари Чеймбърс15
1921Хари Чеймбърс22
1922Хари Чеймбърс19
1923Джими Уолш22
1924Джими Уолш16
1925Дик Форшоу19
1926Дик Форшоу27
1927Хари Чеймбърс17
1928Гордън Ходжсън23
1929Гордън Ходжсън30
1930Джими Смит23
1931Гордън Ходжсън36
1932Гордън Ходжсън26
1933Гордън Ходжсън24
1934Гордън Ходжсън23
1935Гордън Ходжсън27
1936Фред Хау17
1937Фред Хау17
1938Алфред Хенсън14
1939Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс14
1947Джак Балмър / Албърт Стъбинс24
1948Албърт Стъбинс24
1949Джак Балмър14
1950Били Лидъл18
1951Били Лидъл15
1952Били Лидъл19
1953Били Лидъл13
1954Луис Бимпсън / Джак Смит13
1955Били Лидъл30
1956Били Лидъл28
1957Били Лидъл21
1958Били Лидъл24
1959Джими Мелия21
1960Дейв Хиксън / Роджър Хънт21
1961Кевин Люис19
1962Роджър Хънт41
1963Роджър Хънт24
1964Роджър Хънт31
1965Роджър Хънт25
1966Роджър Хънт30
1967Роджър Хънт14
1968Роджър Хънт25
1969Роджър Хънт13
1970Боби Греъм13
1971Алан Еванс10
1972Джон Тошак13
1973Джон Тошак / Кевин Кийгън13
1974Кевин Кийгън12
1975Джон Тошак12
1976Джон Тошак16
1977Кевин Кийгън16
1978Кени Далглиш20
1979Кени Далглиш21
1980Дейвид Джонсън21
1981Тери Макдърмът13
1982Иън Ръш17
1983Иън Ръш24
1984Иън Ръш32
1985Джон Уорк18
1986Иън Ръш22
1987Иън Ръш30
1988Джон Олридж26
1989Джон Олридж21
1990Джон Барнс22
1991Иън Ръш / Джон Барнс16
1992Дийн Сондърс10
1993Иън Ръш14
1994Иън Ръш14
1995Роби Фаулър25
1996Роби Фаулър28
1997Роби Фаулър18
1998Майкъл Оуен18
1999Майкъл Оуен18
2000Майкъл Оуен12
2001Майкъл Оуен16
2002Майкъл Оуен19
2003Майкъл Оуен19
2004Майкъл Оуен19
2005Милан Барош9
2006Стивън Джерард10
2007Дирк Койт12
2008Фернандо Торес24
2009Стивън Джерард16
2010Фернандо Торес18
2011Дирк Койт13
2012Луис Суарес11
2013Луис Суарес23
2014Луис Суарес31

Източнициредактиране

  1. а б в www.liverpoolfc.com
  2. www.premierleague.com
  3. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  4. Deloitte Football Money League 2018 // Deloitte, 23 January 2018. Посетен на 5 November 2019.
  5. Ozanian, Mike. The Business Of Soccer // Forbes. Посетен на 17 August 2019.
  6. How Liverpool's worldwide fanbase will be tuning into events at Manchester United // Liverpool Echo. Посетен на 29 July 2018.
  7. Труден успех в Северен Лондон донесе историческо постижение на Ливърпул, Gong.bg, 11.01.2020.
  8. Перфектен Ливърпул мина и през Юнайтед, титлата е все по-близо, Gong.bg, 19.01.2020.
  9. а б в АНГЛИЯ, Премиър лига 2019/2020, flashscore.bg.
  10. Match report: Half-time – Final – Chelsea v Liverpool // SofaScore, 14 May 2022. Посетен на 14 May 2022.
  11. 100 PWSTK – THE DEFINITIVE LIST, LiverpoolFC.tv, 13.11.2006.
  12. „Ливърпул“ (Ливърпул) – „Левски“ (София), 26 февруари 2004 г., levskisofia.info.
  13. „Левски“ (София) – „Ливърпул“ (Ливърпул), 3 март 2004 г., levskisofia.info.
  14. Ливърпул винаги продължава напред след 2:0..., gong.bg
  15. Ливърпул – Лудогорец 2:1, мачът по минути
  16. Лудогорец – Ливърпул 2:2, мачът по минути
  17. а б в Ливърпул не вкара гол за първи път от една година насам (СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ), gong.bg, 29.02.2020 г.
  18. First team // Liverpool F.C. Посетен на 3 юли 2022.
  19. First Team // Liverpool F.C. Посетен на 13 септември 2010.
  20. Ивайло Стоименов – Идеалният отбор на Англия за всички времена, 02.09.2011.

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия