Трудови лагери в Северна Корея

Места за задържане на политически и криминални затворници

Трудовите лагери в Северна Корея са места за лишаване от свобода както на криминални, така и на политически затворници. Като обща характеристика, те се отличават с изключително тежки битови условия, непосилен труд, системно недохранване, нехуманно поведение, физически и психически тормоз, като на практика в тях се използва робски труд в полза на държавата и господстващата идеологическа класа. Основно могат да се разделят на два типа: за криминални деяния – т.нар. лагери Кьо хва со, и за политически – Кван ли со. Според руския изследовател на правата на човека в Северна Корея Андрей Ланков [1], властите строго спазват разпределянето на затворниците към двата типа лагери и в досъдебното производство подходът към тях е различен. Докато криминалните престъпници (извършили деяния, за които биха били санкционирани и в други страни) получават съдебен процес, имат право на защита и им се произнася присъда, то политическите затворници, или по-точно хората, набедени че са извършили политическо престъпление спрямо севернокорейския режим, биват откарвани от домовете им под стража, подлагат се на изнурителни разпити докато признаят „вината си“ и нямат никакво право на юридическа защита. Срокът им на пребиваване в Кван ли со е неустановен и зависи единствено от преценката на властите. В същото време битовите и трудовите условия в двата вида лагери не се различават съществено. Принудителните трудови лагери са обект на постоянно наблюдение от Амнести Интернешънъл [2] ,Хюман Райтс Уоч [3], от Комитета за човешки права в Северна Корея (базиран в САЩ) [4]

Карта с разположението на лагерите за политзатворници Кван-ли-со и на трудовите лагери за криминални Кьо-хва-со (2014)

Възникванередактиране

Първите лагери възникват почти веднага след насаждането на Ким Ир Сен от СССР [5] за премиер (1948) в съветската окупационна зона, като броят им се увеличава след Корейската война (1953). Изградени са по сталински образец и в тях се въдворяват противници на режима на Ким Ир Сен, който се стреми да укрепи властта си. Това са бивши едри земевладелци, търговци и фабриканти, колаборанти на японските окупатори, привърженици на южнокорейския режим, пленени военни, воювали на страната на Южна Корея, религиозни дейци, както и активисти на опозиционни партии и явни противници на колективизацията и национализацията. По-късно, доста партийни членове и държавни дейци на Северна Корея също попадат в лагери по време на периодичните чистки в Трудовата партия на Корея (от 1958 г. и следв.), при възкачването на власт на поредния ръководител – Ким Чен Ир (1994) и Ким Чен Ун (2011), с което трябва да се гарантира „единството на корейския народ“ и Партията да се очисти от „вражески елементи“. В лагери са въдворявани и лица, произнесли критики или съмнения в решенията на партията и правителството, в идеите чучхе, сонгун или периодичните кампании, като напр. чхолима. По-късно, след 1990 г., вероятно в лагерите Кван ли со попадат и някои севернокорейски дипломати, специалисти и студенти, станали в чужбина свидетели на разпада на Съветския съюз и на страните от съветския блок, защото са считани за евентуални проводници на „вредни“ идеи. Въдворяват се в лагери и заловени бегълци през границата, но и хора, слушащи чужди радиостанции, заспали на събрание, неизразили ярко скръбта си при кончината на поредния вожд, или действали невнимателно с картина на вожда или с вестник, в който е публикувана снимката му. Не са редки и случаите на попадане в лагер по донос, когато някой е наклеветен, че е враг на народа (с цел клеветникът да заеме поста или жилището му).

Описаниередактиране

Трудовите лагери за криминални или политически затворници по правило се разполагат в обширни планински долини, обградени отвсякъде с планински вериги. Политическите лагери Кван-ли-со [6] са с широчина 15 – 30 km и дължина до 50 km, докато лагерите за криминални престъпници са с доста по-малки размери. Отвън са обградени с високи мрежи от бодлива тел и наблюдателни вишки с пряка видимост между съседните две или три. Отвън местността се патрулира от специални армейски части и стражеви кучета. Вътре лагерът е разделен на сектори, които също са обградени – селища с постройки за лагерниците, домове за надзирателите, производствени помещения, складове, селскостопански масиви и т.н. Оценява се, че лагерите за криминални лагеристи помещават до 4 – 6 хиляди затворника, докато политическите лагери кван ли со побират 15 – 50 хиляди затворника. Режимът на придвижване вътре в лагерите се наблюдава стриктно. Отлъчили се затворници, например в опити за търсене на храна, се наказват строго, а хванатите при опит за бягство биват екзекутирани публично пред останалите затворници.

Битови условия и трудови задълженияредактиране

Лагеристите живеят в пренаселени бараки, често неотопляеми през зимата, спят на дървени нарове на два или три етажа. В редки случаи е разрешено семейно съжителство в отделни помещения. Храната е некалорична и крайно недостатъчна, особено в условията на тежък физически труд. Санитарно-хигиенните условия са ужасяващи, няма отопление, ток и вода, често една тоалетна се пада на 200 затворника. Новопостъпилите са ужасени от вида на по-старите затворници – от състарения им външен вид, слоя наплъстена мръсотия по лицата и телата им и ужасните дрипи, в които са облечени. Затворниците са лишени от всякакъв контакт с околния свят, писма и преса не са разрешени, но за сметка на това периодично са принуждавани от надзирателите да наизустяват изявления и цитати от „великия вожд“ Ким Ир Сен и „любимия ръководител“ Ким Чен Ир. Не са редки случаите, когато затворници се бият за храна или дрехи на починали лагеристи. Трудовата дейност е разнообразна – лагеристите работят във въглищни, железни, златни и др. мини, в селското стопанство и дърводобива, в животновъдство и промишлеността. Трудовите злополуки са често явление, много затворници се осакатяват по време на работа или са с ампутирани пръсти и крайници поради измръзване през тежките зими. Работи се всеки ден, включително и в неделя, като празнични дни са само Нова година и рождените дни на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Работният ден е 12 и повече часа, до изпълнение на дневната норма. При неизпълнение се налага намаляване на дневната дажба храна, която и така е недостатъчна. Затворниците, сред които и деца, усилено търсят храна – всякакви годни за ядене плодове и растения, но и насекоми, ларви, гризачи, жаби, гущери и други дребни животни, които могат тайно да хванат и да ги консумират сурови поради страх да не бъдат разкрити, ако запалят огън. За облагодетелствани се смятат работещите в свинеферми, защото могат да намират парченца несмляни остатъци от храна в прасешките изпражнения. В лагерите цари недоверие и подозрителност сред затворниците, клеветите и доносничеството са широко разпространени с цел да се придобие по-добър статут в очите на надзирателите, които поощряват това.

Лагери Кьо хва соредактиране

В лагерите за криминални деяния Кьо хва со (в превод от корейски – изправително учреждение, или за превъзпитание) се задържат лица, които биха били подсъдими и в други страни. Към тях обаче се добавят и контрабандисти на стоки през китайската граница, извършващи нерегламентирана търговия, а също и партийни функционери, работили в производствената или разпределителната сфера за действителни, но и набедени за злоупотреби (де факто вътрешнопартийни чистки). Затворниците получават юридически процес с обвинение и адвокатска защита и им се произнася присъда. В тези лагери обаче битовите и трудовите условия са почти еднакво тежки, както и в политическите Кван ли со. Затворниците извършват тежък труд с минимални хранителни дажби, висок травматизъм и практически отсъствие на лекарска помощ. Смъртността е висока и много затворници умират от изтощение и болести преди изтичане на срока им. „Превъзпитанието“ се извършва вечерно време след работа и се състои в заучаване наизуст на откъси и цитати от Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, като на изтощените затворници не им се позволява да си легнат, докато не успеят да повторят цитатите без грешка. Друг прийом е т.нар. „самокритика“, при която посочен от охраната затворник е длъжен да застане на колене пред останалите и да се самокритикува, а затворниците от трудовата му група са длъжни да го „критикуват“. Лагерите Кьо хва со са означени под номера в добавка с името на близкия населен пункт. Към момента функционират следните лагери за изправителен труд:

  • № 1 Кечхон, около 6000 затворника, по свидетелство на Ли Сон Ок [7]
  • № 2 Тонгрин, неизв. брой затворници, споменат в доклади на Комитета за човешки права в Северна Корея от 2014 и 2018 г., но към момента е с неясен статут. [8]
  • № 3 Синъйчжу, 2500 затворника, до китайската граница
  • № 4 Кангдонг, 7000 затворника, до столицата Пхенян
  • № 6 Сариуън, 4000 затворника, до столицата Пхенян
  • № 7 Канге, неизв. брой затворници, до китайската граница
  • № 8 Йонгдам, 3000 затворника
  • № 9 Хамхън, 500 затворника
  • № 11 Чунгсан, 3300 затворника, предимно бегълци през границата
  • № 12 Чонгори, 2000 затворника, предимно бегълци през границата
  • № 22 Оро (пров. Южен Хамгьон), 6000 затворника, може би закрит през 2008
  • № 55 Чонма (пров. Северен Пхьонан), поради пренаселеност вероятно е закрит или голяма част от затворниците са преведени в лагер № 77.
  • № 77 Танчхон, 6000 затворника, вероятно затворен, статута му е неизвестен
  • № 88 Уънсан, неизв. брой затворници, до Японско море
  • Без № Хверьон, 1500 затворника, до китайската граница

Лагери Кван ли со[9]редактиране

Смята се, че през 90-те години броят на лагеристите е бил 150 – 200 хиляди, а към момента те наброяват 80 – 120 хиляди души, т.е. има около двойно намаляване на задържаните по политически причини. Властите на Северна Корея третират въдворените в политическите лагери Кван ли со като „човешка измет“, „недостойни да се нарекат членове на нацията на Ким Ир Сен“ и „врагове на народа“. Към тях се прилага принципът на „колективната семейна отговорност“, което означава, че се наказва не само набеденият за класов враг, но и членовете на семейството му до трето коляно. Тази практика се прилага въз основа изявление на Ким Ир Сен от 1972 г. „Разколниците и класовите врагове, които и да са те, трябва да се изкореняват до три поколения“. Обвинените в политически престъпления спрямо режима се арестуват от домовете им без съд и присъда и без право на каквато и да е правна защита, дори и лична, биват подлагани на изнурителни разпити и изтезания, докато не признаят „вината си“. След признаване на вината те се изпращат в лагерите Кван ли со безсрочно, което означава до живот. По същия начин се постъпва с членовете на семействата им. Те не знаят кой техен роднина е извършил „престъпление“ и в какво точно се състои то. Поради това в лагерите се държат и деца, но и възрастни и болни хора, в повечето случаи обречени на смърт. По показания на бившия охранител Юн Де Ил (забегнал през Китай в Южна Корея), броят арестувани роднини все пак зависи от тежестта на „провинението“. В два от лагерите – Кван ли со № 15 Йодок и №18 Пукчхан съществуват т.нар. сектори за революционизиране. В тях попадат роднини на политически лагеристи с по-леки „престъпления“, които също като криминалните биват принуждавани да заучават цитати на вождовете и имат някаква надежда да бъдат пуснати на свобода при добро поведение и ненарушаване на правилника. Освободените затворници от секторите за революционаризация са длъжни да подпишат декларация, скрепена с пръстови отпечатъци, че няма да разгласяват държавни тайни, т.е. истината за трудовите лагери. Останалите политически затворници са с безсрочни присъди и нямат шанс да излязат, освен чрез бягство. Заловените бегълци биват изтезавани публично и екзекутирани пред лагерниците за назидание. Провинилите се за по-дребни нарушения, като търсене на храна, неизпълнение на нормата и др., се поставят в тъмничен карцер с малки размери, където човек не може да се изправи или да легне в цял ръст, вследствие на което след по-дълъг престой се получава атрофия на мускулите и скорошна смърт.

  • № 11 Кьонсон – закрит
  • № 12 Онсон – 15 000 лагеристи, закрит след бунт 1989, когато или 5000 от разбунтувалите са били убити, а останалите – преместени, или са избити всички
  • № 13 Чонсон – закрит
  • № 14 Кечхон – 50 000 лагеристи, вероятно разширен
  • № 15 Йодок – закрит през 2014 и по-късно отворен отново и вероятно слят с № 18
  • № 16 Хвасон – действащ, 20 000 лагеристи, с площ три пъти по-голяма от Вашингтон Д.С.
  • № 18 Пукчхан – действащ, 50 000 лагеристи, вероятно слят с № 14
  • № 22 Хверьон – 50000 лагеристи, вероятно затворен след 2012
  • № 25 Сънхори – закрит
  • № 26 Чонгин – 5000 лагеристи

Източници на информацияредактиране

Наличието на трудови колони се потвърждава от направени сателитни снимки. Уловията в лагерите са разкрити от свидетелства на избягали затворници, но също и бивши назиратели. Изданени са книги с описание на живота в лагерите.

Източнициредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия