Тибър

Тази статия е за реката в Италия. За острова вижте Изола Тиберина.

Тибър (на италиански: Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море. Дължина 405 km (третата по дължина река в Италия след По и Адидже и най-голямата на Апенинския полуостров), площ на водосборния басейн 17 375 km²[1]

Тибър
(на италиански: Tevere)
Река Тибър в Рим
Река Тибър в Рим
43.7869° с. ш. 12.0783° и. д.
41.7405° с. ш. 12.2341° и. д.
Местоположение в Италия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Италия
Тоскана,
Умбрия,
Лацио
Дължина405 km
Водосб. басейн17 375 km²
Отток260 m³/s
Начало
МястоТоскано-Емилиански Апенини
Координати43°47′12.84″ с. ш. 12°04′41.88″ и. д. / 43.7869° с. ш. 12.0783° и. д.
Надм. височина1323 m
Устие
МястоТиренско море
Координати41°44′25.79″ с. ш. 12°14′02.76″ и. д. / 41.7405° с. ш. 12.2341° и. д.
Надм. височина0 m
Тибър в Общомедия

Етимологияредактиране

Река Тибър носи името си от Тиберин, легедарен цар на Алба Лонга от рода на Силвиите, който се удавил в нея. Според Ливий преди това реката се казвала Албула[2]. В древността дълго време е граница между римляни и етруски.

Географска характеристикаредактиране

Извор, течение, устиередактиране

Река Тибър води началото си от южното подножие на връх Монте Фумайоло (1407 m), в югоизточната част на Тоскано-Емилианските Алпи, на 1323 m н.в., в крайната източна част на регион Тоскана. В горното и средно течение Тибър е типична планинска река с редуващи се живописни теснини и дефилета и малки котловинни разширения. Теченията на неговите притоци са също с планински характер, изпъстрени с множество прагове и водопади (Ле Марморе, Тиволи и др.). Северно от столицата на Италия Рим излиза от планините и пресича в югозападно направление крайбрежната низина Марема. Минава през центъра на Рим и при град Остия чрез два ръкава (остатъци от бивша делта с площ 250 km²) се влива в Тиренско море. В крайбрежната низина коритото на Тибър изцяло е коригирано и канализирано чрез водозащитни диги.[1].

Речна система на река Тибър

Водосборен басейн, притоциредактиране

Водосборният басейн на Тибър е ексцентричен, с по-добре развити леви притоци и обхваща площ от 17 375 km². На запад водосборния басейн на Тибър граничи с водосборните басейни на реките Марта, Омброне и други по-малки, вливащи се в Тиренско море и Арно (от басейна на Лигурско море), на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Кавио, Марекия, Фалия, Метауро, Езино, Потенца, Киенти, Азо, Тронто и Пескара (от басейна на Адриатическо море), а на югоизток – с водосборните басейни на река Гариляно и други по-малки, вливащи се в Тиренско море[1].

Основни притоци: леви – Киашо (82 km, 1974 km²), Нера (116 km, 4280 km²), Аниене (99 km, 1414 km²); десни – Несторе (42 km), Киани (42 km)[1].

Хидроложки показателиредактиране

Тибър има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно (март и април) пълноводие. В миналото реката често е причинявала катастрофални наводнения. Ежегодно внася в Тиренско море голямо количество наноси и устието ѝ през столетията се е преместило доста на югозапад. Среден годишен отток в долното течение 260 m³/sec[1].

Стопанско значение, селищаредактиране

В горното течение водита на реката се използват за производство на електроенергия (ВЕЦ „Корбара Баска“, „Галето“ и др., а в долното – за напояване. До град Рим е плавателна за плиткогазещи съдове. Първият мост над реката, т. нар Pons sublicius, е построен по времето на четвъртия римски цар Анк Марций (640 – 616 г. пр. н. е) и свързва за първи път Рим с хълма Яникул. Понт Емилиус (Pons Aemilius) е мост над Тибър, чието строителство започва през 179 пр.н.е. и завършва през 142 пр.н.е.. Това е първият каменен мост в Рим, а обикновено е смятан и за първия каменен дъгов мост в света.

По цялото си течение долината на Тибър е гъсто заселена, като най-големите селища са: Чита ди Кастело, Перуджа, Рим, Остия и др[1].

Фотогалерия на река Тибърредактиране

Вижте същоредактиране

Източнициредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия