Стронций

химичен елемент с атомен номер 38

Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.

Стронций
Стронций – сребрист метал със слаб златист нюанс
Стронций – сребрист метал със слаб златист нюанс
Сребрист метал със слаб златист нюанс
Спектрални линии на стронций
Спектрални линии на стронций
РубидийСтронцийИтрий
Ca

Sr

Ba
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZСтронций, Sr, 38
Група, период, блок2, 5, s
Химическа серияалкалоземен метал
Електронна конфигурация[Kr] 5s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 8, 2
CAS номер7440-24-6
Свойства на атома
Атомна маса87,62 u
Атомен радиус (изч.)200 (219) pm
Ковалентен радиус195±10 pm
Радиус на ван дер Ваалс249 pm
Степен на окисление2, 1[1]
ОксидSrO (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,95
Йонизационна енергияI: 549,5 kJ/mol
II: 1064,2 kJ/mol
III: 4138 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност2640 kg/m3
Температура на топене1050 K (777 °C)
Температура на кипене1650 K (1377 °C)
Моларен обем33,316×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене7,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение141 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa)110102103104105
T (K)796882990113913451646
Специф. топл. капацитет300 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост7,7×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,132 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост35,4 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[2]
Модул на еластичност15,7 GPa
Модул на срязване6,03 GPa
Коефициент на Поасон0,28
Твърдост по Моос1,5
История
Наименуванна минерала стронцианит
ОткритиеУилям Круикшенк (1787 г.)
ИзолиранеХъмфри Дейви (1808 г.)
Най-дълготрайни изотопи
ИзотопИРППТРПР
82Srсинт.25,36 дниε82Rb
83Srсинт.1,35 дниβ+83Rb
ε83Rb
γ
84Sr0,56 %стабилен
85Srсинт.64,84 дниε85Rb
γ
86Sr9,86 %стабилен
87Sr7 %стабилен
88Sr82,58 %стабилен
89Srсинт.50,52 дниε89Rb
β-89Y
90Srрадио28,9 г.β-90Y

Историяредактиране

През 1787 г. английските химици Крофорд и Круикшенк откриват минерала SrCO3 в околностите на село Стронтиън, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Томас Чарлс Хоуп доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.

През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.

Разпространениередактиране

Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3 (стронцианит) и SrSO4 (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.

Физични свойстваредактиране

Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.

Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.

Изотопиредактиране

Химични свойстваредактиране

С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.

Стронциев оксидредактиране

Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl2, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.

Реагира с киселини, но не и с основи.

Получаванередактиране

Употребаредактиране

Основните области на използване на стронция и неговите химични съединения са:

  • радиоелектронната промишленост – стронциевият оксид, в състава на твърд разтвор от оксиди на барий и калций се използва като активен слой в катодите с косвено нагряване във вакуумните електронни прибори. Широко е използван за производството на телевизионни електронно-лъчеви тръби, тъй като намалява рентгеновото излъчване от стъклото на лицевата част на екрана.[3]
  • пиротехниката – стронциевите карбонат, нитрат и перхлорат оцветяват пламъка в карминено-червен цвят. Сплавта магнезий-стронций има силни пирофорни свойства и се използва за запалителни и сигнални смеси.
  • металургията – за легиране на медта и някои нейни сплави, участва в състава на акумулаторните оловни сплави. Малки добавки на стронций в чугун и титановите сплави значително подобрява механичните им свойства.

Биологична роляредактиране

Бележкиредактиране

  1. Colarusso, P. et al. High-Resolution Infrared Emission Spectrum of Strontium Monofluoride // J. Molecular Spectroscopy 175. 1996. DOI:10.1006/jmsp.1996.0019. p. 158. (на английски)
  2. Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  3. Mineral Resource of the Month: Strontium // U.S. Geological Survey, 2014-12-08. Посетен на 2015-08-16.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия