Стражица

град в България

Стра̀жица (до 1883 г. се казва Кадъкьой- селото със съдия / кадия от тур.) е град в Северна България, Великотърновска област, административен център на Община Стражица.

Стражица
Панорамен изглед на града
Панорамен изглед на града
Общи данни
Население5069 души[1] (15 март 2024 г.)
101 души/km²
Землище50,073 km²
Надм. височина98 m
Пощ. код5150
Тел. код06161
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ69633
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Адрес на общината
тел.: (06161) 43 43; 43 16
e-mail: [email protected]
Стражица в Общомедия
Тази статия е за града. За селото вижте Стражица (село).

Стражица в миналото

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 5099 души по настоящ адрес и 5481 души по постоянен адрес.[2]

Географияредактиране

Градът се намира край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. Има гара на железопътната линия София – Варна и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и Попово.

В землището на града се среща орхидеята Пърчовка.

Историяредактиране

Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по тези земи още от древността. На много места има останки от селища от праисторическо, тракийско, римско и ранновизантийско време. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на ХІV век. Част от археологичните материали, открити случайно или при изкопни работи, са представени в Изложбената зала в града.

Има население от 4093 жители при преброяването през 1965 г.

Земетресението от 1986 г.

В новата история на град Стражица има дата, която разделя събитията „преди“ и „след“. Това е 7 декември 1986 г. - датата на разрушителното земетресение, което преобръща живота на жителите на града и околните села. В района на Стражица са причинени големи разрушения, като в трагедията загиват 2 души. Вследствие от земетресението са разрушени над 150 сгради.[3]

Култураредактиране

Читалище „Развитие“

Народно читалище „Развитие“ е основано на 14 октомври 1895. Първоначално се е помещавало в килийното училище. От 1939 година се помещава в собствена сграда.

Забележителности
  • Картинна галерия с над 807 живописни творби на художници от България, Гърция, Русия, Унгария, Германия и др. Картини – акварел, маслени бой и графика; автори: Михаил Стоянов, Екатерина Стоянова, проф. Светлин Русев, Димитър Казаков, Михалес Гарудис, Васил Стоилов, Никола Маринов, Стоян Венев, Бруно Наградски. Разрушена е от земетресението през 1986 г. и не функционира.
  • Стъклопластика и гоблени – 28: Катя Гецова
  • Суха игла, дърворезба, лито, гравирано дърво, офорт, смесена техника – 141: Мария Недкова, Иван Гонгалов.
  • Скулптура – 30: Ненко Ненков и Николай-Шмиргела.
  • Музейна сбирка, проследяваща историята на град Стражица от античността до наши дни.
Религия

Християнска религия, основно православие. Историческият православен храм „Рождество Богородично“ от 1842 г. е разрушен при земетресението през 1986 г., а новият храм със същото име е осветен през 2007 г. В града има и параклис в чест на Свети Василий Велики.[4] Стражица е част от Горнооряховска духовна околия на Великотърновска епархия на Българската православна църква.

През 2008 г. отваря врати новата протестантска църква „Сион“ в Стражица.

Образованиередактиране

  • Средно училище „Ангел Каралийчев“. Първото училище е основано през 1834 година. През 1865 г. е основано взаимното училище от Сава Статев. Първата училищна постройка след Освобождението, отговаряща на условията за учебна работа била построена през 1892 г.
  • Професионална гимназия по транспорт „Васил Друмев“

Икономикаредактиране

Промишленост: месодобивна и месопреработваща, млекопреработваща промишленост, мелничарство, винарство.

Селско стопанство: зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, дърводобив

Известни личностиредактиране

Ангел Каралийчев
Родени в Стражица
Други

Източнициредактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Снимки от голямото земетресение, 1986 г. Изгубената България.com
  4. Българска патриаршия. Храмове във Великотърновска епархия // Епархии на БПЦ-БП. Посетен на 2024-03-10.

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия