Стефан Цанев

български драматург, поет и писател

Тази статия е за писателя. За военния деец вижте Стефан Цанев (офицер).

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Стефан Цанев
български драматург, поет и писател
Стефан Цанев, 2012 г.
август 2012 г.
Роден
Стефан Неделчев Цанев
7 август 1936 г. (87 г.)
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, роман, драма, есе
НаправлениеАприлско поколение[1][2]
Известни творби„Последната нощ на Сократ“,
„Български хроники“
Награди„Пеньо Пенев“ (1986)
„Петко Р. Славейков“ (1992)
Иван Вазов“ (2004)[3]
Златен ланец“ (2004)[4]
„Христо Г. Данов“ (2011)[5]
„Златен Орфеев венец“ (2012)[6]
„Стоян Михайловски“ (2014)[7]
„Икар“ (2019)[8]
Аскеер“ (2021)[9]
Семейство
СъпругаДоротея Тончева
ДецаЕвгения, Анна и Яна
Уебсайт

Биографияредактиране

Роден е в село Червена вода, Русенско, на 7 август 1936 г. В Русе завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г.[10] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199[10] и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията[10] (1992 – 1996), Театър „София“[10] (1996 – 2008). Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театъра в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна. [11]

Творчестворедактиране

Стихосбиркиредактиране

  • „Часове“ (стихове), 1960
  • „Композиции“ (стихове), 1963
  • „Хроники“ (стихове), 1965
  • „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967
  • „Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976
  • „Анини приказки“ (стихове за деца), 1976
  • „Реквием“ (стихове), 1980
  • „Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986
  • „Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988
  • „Спасете нашите души!“ (стихове), 1992
  • „Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997
  • „Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003
  • „Птици“ (стихове), 2005
  • „Спасете нашите души!“ – стихове, есета, драми – поредица Българска класика, 2009
  • „Душата ми плаче за сняг“, 2017
  • "Небесна гледна точка" (стихове ХХІ), 2023

Пиесиредактиране

  • „Истинският Ивайло“, 1962
  • „Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965
  • „Бунтът на статуите“, 1967
  • „Весела България“, 1968
  • „Процесът против богомилите“, 1969
  • „Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков), 1969
  • „Разпята събота (Събота 23)“, 1971
  • „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974
  • „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975
  • „Единайсетият час“, 1977
  • „Рицарят на печалния образ“, 1978
  • „Любовни булеварди“, 1982
  • „Животът – това са две жени“, 1983
  • „В неделя Господ си почива“, 1984
  • „Най-чудното чудо“, 1985
  • „Последната нощ на Сократ“, 1986
  • „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987
  • „Страшният съд“, 1988
  • „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990
  • „Параноя“, 1991
  • „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993
  • „Тайното евангелие на Иоан“, 1995
  • „Пир по време на демокрация“, 1996
  • „Адът – това съм аз“, 1997
  • „Конят на Александър Велики“, 2003
  • „Всички луди ме обичат“, 2004
  • „Певецът на северните морета“, 2005
  • „Деца на света“, 2011
  • „Духът на поета“, 2011
  • „Заговорът на Калигула“, 2014
  • „Плач на ангел“, 2015[12]
  • „Цигуларката на Бога“, 2016
  • „Убийството на Богородица“, 2020

Преводиредактиране

Другиредактиране

  • „Убийците са между нас“ – есета, 1996
  • „Внимавайте с вятърните мелници“ – есета, 1999
  • „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) – в три тома, 1999
  • Мравки и богове“ – роман, 2000
  • „Пир по време на демокрация“ – трагедии & комедии, 2003
  • „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ – есета, 2003
  • „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978 – 2002)“, 2003
  • „Ars poetica. За поетическото изкуство“, – синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005
  • „Български хроники“ – том I (2137 г. пр. Хр – 1453 г. сл. Хр.), 2006. Книгата е белетристично произведение.[13]
  • „Да убиеш вярата“ – есета, 2007
  • „Български хроники“ – том II (1453 г. – 1878 г.), 2007
  • „Български хроники“ – том III (1878 г. – 1943 г.), 2008
  • „Български хроники“ – том IV (1943 г. – 2007 г.), 2009
  • Съчинения в 12 тома – 2013 – 2014

Отличияредактиране

Носител е на:

  • Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988)
  • Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992)
  • Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004)
  • Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011)
  • Наградата „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012)
  • Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019)
  • Наградата „Аскеер“ – за цялостен принос към театъра (2021)

Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).[14]

Почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011 г.[15]

Източнициредактиране

  1. И. Вандов, „За поетите от априлското поколение“. – В-к „Отечествен фронт“, 18 януари 1964 г.
  2. Виолета Якимова, „Литературната критика за поезията на Стефан Цанев“. – сп. „Думите“, бр. 3, 2013.
  3. Стефан Цанев – лауреат на Вазова награда 2004 Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine., сайт на община Сопот.
  4. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  5. „Национална награда „Христо Г. Данов“ 2011, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011.
  6. Евелина Здравкова, „Стефан Цанев се закичи с „Орфеев венец“, в. „Марица“, 6 юни 2012 г.
  7. Стефан Цанев с награда „Стоян Михайловски“ // в-к „24 часа“, 8 януари 2014.
  8. „Стефан Цанев с „Икар“ за изключителен принос към българския театър“, БНР, 6 февруари 2019 г.
  9. „Връчват театралните награди „Аскеер“, БНР, 23 май 2021 г.
  10. а б в г Стефан Цанев гостува на МГ „Баба Тонка“ // www.sever.bg. Sever.bg, 25 март 2011. Посетен на 3 септември 2013.
  11. Петкова, Станислава. Доротея и Стефан Цанев – едно италианско семейство // в-к Сега. Сега АД, 10 ноември 2001. Архивиран от оригинала на 2021-05-14. Посетен на 3 септември 2013.
  12. Атанасова, Албена. Стефан Цанев: Обвинявам народа // Стандарт. 11 септември 2015. Посетен на 19 септември 2015.
  13. Борис Попиванов, „Махмурлукът на един национализъм“, в-к „Култура“, бр. 31 (2690), 15 септември 2006 г.
  14. Указ № 221 Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.
  15. Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.
  • Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982.

Външни препраткиредактиране

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия