Битка при Смоленск (1943)

Битка през Втората световна война

(пренасочване от Смоленска операция (1943))

Втората битка при Смоленск е съветска стратегическа настъпателна операция проведена от Червената армия между 7 август и 2 октомври 1943 г. Настъплението продължава два месеца и е ръководено от генерал Андрей Ерьоменко командващ Калининския фронт и Василий Соколовски командващ Западния фронт. Целта на операцията е освобождаване на Смоленска и Брянска област.

Битка при Смоленск
Втора световна война
Информация
Период7 август – 2 октомври 1943 г.
МястоСмоленски район, СССР
Резултатпобеда за СССР
Страни в конфликта
Германия Германска империя СССР
Командири и лидери
Германия Гюнтер фон Клуге Андрей Ерьоменко
Василий Соколовски
Сили
Съветски източници: 850 000 войници
8 800 оръдия
500 танка
700 самолета[1]
1 252 600 войници[2]
20 640 оръдия
1 430 танка
1 100 самолета[1]
Жертви и загуби
Германски източници:[3]
Общо: 70 593
3-та танкова армия 10 август – 30 септември: 765 убити, 3 386 ранени, 270 изчезнали;
4-та армия 10 август – 30 септември: 8 825 убити, 35 237 ранени, 4 127 изчезнали
9-а армия 20 август – 30 септември: 3 394 убити, 12 688 ранени, 1 901 изчезнали
Съветски източници: 200 000 – 250 000[4]
Съветски източници: Общо 451 466
(Включващи 107 645 убити, изчезнали или пленени
343 821 ранени и болни[2])
Карта
Битка при Смоленск в Общомедия

Въпреки впечатляващата германска отбрана Червената армия успява да извърши няколко пробива и освобождава няколко големи града, включително Смоленск и Рославъл. В резултат на тази операция започва планиране на освобождението на Беларус. Цялостният напредък на операцията е ограничен и забавен от силната германска съпротива, в резултат на което операцията е извършена на три етапа: 7 – 20 август, 21 август – 6 септември и 7 септември – 2 октомври.[5]

Насрочена е почти по същото време с офанзивата към долното течение на Днепър проведено между 13 август и 22 септември.

Обстановка, предхождаща операциятаредактиране

В края на битката при Курск през юли 1943 г. Германия губи стратегическата инициатива на Източния фронт.

От съветска страна Йосиф Сталин е решен да продължи освобождението на окупираните територии от германски контрол. Успешно настъпление към долното течение на Днепър може доведе до освобождение на Украйна и изтласкване на южната част на фронта на запад. За да се отслаби германската отбрана е планирана Смоленската операция, която ще ангажира германските резерви на север и ще отслаби отбраната на юг. И двете операции са част от единен стратегически настъпателен план, целящ да освободи колкото се може повече съветска територия.

Съставни операцииредактиране

Битката при Смоленск включва следните по-малки операции:

  • Спас-Деменска операция (7 – 20 август 1943 г.)
  • Духовщинско-Демидовска операция (1-ви етап) (13 – 18 август 1943 г.)
  • Йелненско-Дорогобужка операция (28 август – 6 септември 1943 г.)
  • Духовщинско-Демидовска операция (2-ри етап) (14 септември – 2 октомври 1943 г.)
  • Смоленско-Рославълска операция (15 септември – 2 октомври 1943 г.)
  • Брянска операция (17 август – 3 октомври 1943 г.)

Последствияредактиране

Битката при Смоленск е съветска победа. Германските войски са изтласкани около 200 – 250 km[6], отбранителните им линии са почти напълно преодолени и е премахната стратегическата заплаха за Москва, която е най-големият източник на притеснение на Ставката от 1941 г.

Смоленската операция изиграва важна роля за успеха на настъплението към долното течение на Днепър, като ангажира между 40 и 55 дивизии край Смоленск и предотвратява прехвърлянето им към южния фронт. Единният германски фронт е пресечен от огромните и непроходими припятски блата, отрязвайки група армии „Юг“. По този начин значително се намалява способността на Вермахта да прехвърля войски и продоволствия от един сектор на фронта към друг.[7]

Съветските войски навлязат на територии, които са окупирани дълго време от германските войски, и откриват военни престъпления извършени от СС айнзацгрупи. В районите освободени по време на битката при Смоленск, почти цялата промишленост и селско стопанство са унищожени. В самата Смоленска област са унищожени почти 80% от градското и 50% от жилищните площи в селските райони, както и множество фабрики и заводи.[8]

След Смоленската офанзива централната част на съветско-германския фронт се стабилизира до края на юни 1944 г., докато големите боеве се изместват на юг по Днепърската линия и територията на Украйна.

Вижте същоредактиране

Бележкиредактиране

  1. а б A.A. Grechko and al., History of Second World War, Moscow, 1973 – 1979, том 7, стр.241
  2. а б Glantz (1995), стр. 297
  3. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2013-05-25. Посетен на 13 March 2014.
  4. V.A. Zolotarev and al., Great Patriotic War 1941 – 1945, Moskva, 1998, стр. 473.
  5. Robert Forczyk, Smolensk 1943: The Red Army's Relentless Advance, Osprey Publishing, Oxford, UK, 2019, Kindle ed.
  6. V.P. Istomin, стр. 5
  7. V.P. Istomin, стр. 163
  8. V.P. Istomin, Smolensk offensive operation, 1943, Moscow, Mil. Lib., 1975, стр. 15

Използвана литератураредактиране

  • Istomin, V.P. Smolensk offensive operation, 1943. Moscow, Mil. Lib., 1975.
  • Forczyk, Robert. The Red Army's Relentless Advance. Osprey Publishing, 2019. ISBN 978-1472830746. (на английски)
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия