Славяново

Град в Северна България

Вижте пояснителната страница за други значения на Славяново.

Славяново е град, разположен в Северна България и второто по големина селище в Община Плевен, област Плевен, на 30 км североизточно от областния център.

Славяново
Средно училище „Христо Ботев“
Средно училище „Христо Ботев“
Общи данни
Население4005 души[1] (15 март 2024 г.)
42,9 души/km²
Землище93,454 km²
Надм. височина121 m
Пощ. код5840
Тел. код06515
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ67088
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Плевен
Валентин Христов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Румен Моцев
Адрес кметство
гр. Славяново, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „Маршал Толбухин“ № 4
Славяново в Общомедия

Географияредактиране

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от Славяново се намира село Коиловци, близо до града е и село Тотлебен. Селището отстои на 30 км североизточно от общинския и областния център Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол, отстоящо на 46 километра. Разстоянието до столицата София е 189 км.

Славяново разполага с обширно и равно землище с площ 93,454 km², което е най-голямото в общината и трето по големина в Плевенска област. От него 75 000 дка (или 80 %) е орна земя с лек наклон на изток към река Осъм (НСИ). В покрайнините на града са разположени няколко язовира. От тях за нуждите на селското стопанство основно за напояване се използват Славяново 1 и 4.

Населениередактиране

При преброяването през 2011 г. над 2/3 от населението се определят като българи, а около 1/4 - за турци.

По данни на ГРАО, към 15 юни 2023 г. градът има 4047 жители по настоящ адрес и 4197 жители по постоянен адрес.[2]

Климатредактиране

Климатът е умерено-континентален с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е около 12 °C, а средномесечните валежи през годината са 27,48 mm.

  Климатични данни за град Славяново 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)17222731333742373732262042
Средни максимални температури (°C)2612182428303025189417,16
Средни температури (°C)−11,5712,51821,523,523,518,512,55111,95
Средни минимални температури (°C)−4−327121517171271−26,75
Абсолютни минимални температури (°C)−24−10−13−226117−1−6−12−17−24
Средни месечни валежи (mm)15,615,82125,337,630,231,720,461,2121,32623,7290,8
Източник: MSN Weather и www.weatherbase.com

Историяредактиране

От 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателство за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на управлението на Александър Велики и Римската империя. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

До втората половина на XVII век в селото се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. С това се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори.

През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята. След края на Освободителната война обаче по-голямата част от турците в селото се изселват.

С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Турски Тръстеник (Тръстеник) е преименувано на с. Славяново. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно. Тогава с Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. е официално признат за селище от градски тип, като това го прави едно от най-младите градски селища в страната.

Икономика и инфраструктураредактиране

  • Млекопреработвателното предприятие “Милица Лазарова-90”: цехове за млечни и месни продукти
  • Картонажен цех
  • Банка ДСК
  • Лековит минерален извор (сега не работи)
  • Дом за възрастни хора „Свети Лазар“

Образованиередактиране

  • Средно училище „Христо Ботев“, основано през 1912 г. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, званието „Национален първенец по опазване на околната среда“ и почетно знаме.
  • Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1923 г.

Религииредактиране

Християнска – източноправославна; мюсюлманска – сунитска.

Забележителностиредактиране

  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, командир на 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия, починал на 9 септември 1877 г. поставен от военната му част
  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, поставен от съпругата и двамата му сина, посетили мястото през 1902 г.

Редовни събитияредактиране

  • Ежегоден събор и панаир на 24 май.
  • Празник по случай обявяването на Славяново за град 4 септември.

Другиредактиране

Спортредактиране

Футболен клуб „Вихър“ е създаден през 1921 г. До 1955 – 1960 г. в Славяново съществуват още 4 футболни отбора.

Кухняредактиране

Най-известното ястие е разновидност на боб и пълнени чушки, наречена „Бобец от сладкия“ и яхния от сини сливи.

Галерияредактиране

Външни препраткиредактиране

Източнициредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия