Силен

Тази статия е за селото в Южна България. За героя от древногръцката митология вижте Силен (митология).

Силен е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, област Хасково.

Силен
Общи данни
Население188 души[1] (15 март 2024 г.)
21,5 души/km²
Землище8,773 km²
Надм. височина320 m
Пощ. код6380
Тел. код03743
МПС кодХ
ЕКАТТЕ66411
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Стамболово
Аднан Йълдъз
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Силен
Рейхан Мехмед
(ДПС)
Силен в Общомедия

Географияредактиране

Село Силен се намира в планински район в община Стамболово, област Хасково, в една от последните гънки на югоизточните Родопи с връх Бакаджик, съименник на този от Сливенския балкан.

Историяредактиране

Старините около селото (Поп Мартиновата дупка, Каменните окопи на северния бряг на р. Арда, в близост до с. Долно Черковище) говорят за важен стратегически пункт, охранявал подстъпите към Тракия. Пътят Хасково – Стамболово – Силен – Поточница – Крумовград – Беломорието е имал важно търговско, военно и икономическо значение. Заедно с други съществуващи тогава селища, Силен е играло важна роля за възпирането на евентуални нашественици от юг. За това говорят и останките от крепостни стени на склона срещу стената на язовир „Студен кладенец“, непроучени, с недоказана роля в историческото минало.

Преки исторически данни за основаването и създаването на селото липсват и устни и писмени. Знае се, че селото е старо и е играло важна историко-икономическа роля от местно значение. От намерените старинни предмети – монети, кръстчета, върхове на стрели и копия се говори за едно старо селище, съществувало възможно още при траките, като култово, макар и недоказано исторически. Със сигурност то е съществувало по времето на Римската империя, когато селището е попадало в нея. Намерените старинни предмети – монета на която е изобразен римски воин, а възможно и гръцки с шлем, копие, щит и други са захвърляни и унищожени като ненужни. В това отношение критика търпи цялото българско население след 1900 година затова, че не ги е запазило.

В местността „При Стайковия орех“ при оране е намерен зидан християнски гроб – останки от керамика, паничка с нещо гнило на дъното. Тогава историкът не е могъл да опише, определи и характеризира всичко това компетентно. Пищялната кост, която се е намирала в този гроб, премерена по костта на човека, който е разкрил гроба, към коляното, показала, че тя е по дълга от неговата с почти цяла педя. Това е бил „грамаден човек великан“. Вероятно е бил важна личност, за да е положен в зидан гроб и отделно от другите (възможно – римлянин или византиец). По-късно се откриват църковни принадлежности – тавичка, чаша и лъжичка за причастие в една кухина на огромен стар дъб в местността „Кабаери“.

Село Силен съществува като административна единица от 1891 година. През това време кмет е бил Дикме Бекир Ибрямов от с. Тополово. Като самостоятелна административна единица с. Силен е останало до края на 1987 година. Сградата, в която се е помещавал съветът, е била стара постройка заварена от турците и се е състояла от две стаи, в долната махала до къщата на Георги Палечев, която вече не съществува.

Към 1900 г. Силен е граничен пост – 1900 г. Границата, според Берлинския договор, минава по течението на р. Арда. Граничният наряд е бил разположен в малката къщица пред общината, а по-късно става фелдшерски пункт и поща.

За първи път обучение на деца започва през 1898 година. Училище в селото по това време не е имало и обучението не е било задължително. Децата са събирани и обучавани в една стая от частен учител на име Михаил Тодоров от с. Силен и след ограмотяването им и завършването на четвърто отделение са били освобождавани от училище, но никакви документи и свидетелства не са им давани за завършено образование. През 1930 година се е започнало строителство на училище в с. Силен, което се е строило под формата за община и след построяването му, по предложение на тогавашния учител Стоян Ненов Джуров, който е станал и причина за построяването, по негово настояване пред тричленната комисия на съвета се предава постройката с протокол № 8 от 22 февруари 1931 година на училището безвъзмездно. Сградата е построена със средства от съвета и доброволен труд от населението.

През 1937 година населението се организира и се изкопава канал за прокарване на вода в училищния двор, като на 22 март 1937 г. е завършена чешмата. От април 1940 година кмет на селото е Ернест Иванов Момчилов от град София. По негово време започва строителството на чешма пред съвета, която се прави с доброволен труд от населението и средства от съвета, в чест на падналите бойци през 1912/13 г. и Първата световна война – като паметник-чешма. Строителството на църквата „Свети Илия“ започва през 1911 година. Поради двете войни – Балканската и Първата световна война, тя е открита официално през 1922 година.

Религииредактиране

Източно православие, ислям.

Обществени институцииредактиране

  • Кметство
  • Народно читалище „Развитие 1946“[2]
  • ЦДГ „Мечо Пух“
  • Основно училище „Христо Ботев“
  • ЗПК „Балкан“
  • Пощенски клон

Другиредактиране

Загинали за родината от селата на Силенска община, Харманлийска околияредактиране

1912 – 1913 г.
  • Редн. Грозю Г. Палечев (Одрин)
  • Делчо М. Караджов (Конуш)
  • Колю Г. Палечев (Студен кладенец)
  • Милю Я. Талев (Пашмаклийско)
1915 – 1918 г.
  • Подоф. Руси Р. Стамов (Рогачица)
  • Редн. Ваню Г. Карагьозов (Пловдив)
  • Васил Т. Янков (Полог)
  • Грозю Т. Иванов (неизвестно)
  • Делчо Я. Талев (неизвестно)
  • Добри Д. Дуков (Битоля)
  • Иван Т. Русев (неизвестно)
  • Колю Ст. Димитров (неизвестно)
  • Латин М. Драганов (Магарево)
  • Латин Т. Хунтев (Добро поле)
  • Митю Т. Хунтев (Брод)
  • Петко Д. Дълев (неизвестно)
  • Петко Т. Ванчев (Гюмендже)
  • Петър П. Иванов (Ксанти)
  • Стайко Г. Фучеджиев (неизвестно)
  • Стоян М. Гинев (Ксанти)
  • Стоян В. Гинев (Добро поле)
  • Янко С. Желев (Гюмюрджина)

В чест на загиналите двама братя Латин и Митю Хунтеви, народа от с. Силен изпява песента с помощта на дядо Сево (селският певец – така запомнен от населението). Пята по сватби и седенки от всички моми и невести:

„Пуста се война обяви. Латин в 30-и полк Шейновски
Майки синове изпращат, Митю в пети полк австрийски
и на синове заръчват: – Тъмен се облак зададе,
– Синове мили на мама, и църна книга пристигна
както Ви мама изпраща, Латин и Митю убити
тъй да Ва мама посрещне,
да ма на старост гледате

По време на Втората световна война от с. Силен за фронта заминават 19 души – стигат до Алпите:

  • Атанас Петков Христов – картечар, награден с орден за храброст
  • Колю Георгиев Палечев
  • Славил Колев Славов
  • Кръстю Петков Тодоров
  • Иван Делчев Христов
  • Петко Славов Николов
  • Станко Иванов Хунтев
  • Георги Делчев Георгиев
  • Делчо Станков Гинев
  • Тодор Христозов Хунтев
  • Янко Тодоров Димов
  • Милю Янчев Карев
  • Колю Гинев Митев
  • Делчо Трънгов Трънгов (минохвъргачка) – няколко медала
  • Ангел Вълчев Тодоров
  • Тодор Вълчев Славилов
  • Делчо Иванов Христов
  • Илия Георгиев
  • Пашин Христов

Всички от с. Силен от първата и от втората фаза на войната се връщат живи и здрави. Решено е да се построи чешма на фронтоваците – построена е малко по-късно в местността „Олджика“ през 1947 г.

Източнициредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия