Селджуци

Тази статия е за поданиците на селджукските държави. За династията вижте Селджукиди.

Селджуците (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи.

Изначално обитават земите около Аралско море, но през XI век се впускат в завоевания и овладяват Западен Иран, Азербайджан, Междуречието, голяма част от Мала Азия и Леванта заедно със Светите места[1]:с. 309. Потомците на Селджук ибн Дукак, преселил се в средата на X век с племето си кънък да търси нови пасбища в Иран, основават султаната Велики Селджук и неговите поданици започват да се наричат селджуци (селджуки)[2]. Султанатът прераства в империя, обхващаща Месопотамия, Сирия, Палестина и голяма част от Иран.

Историяредактиране

Идват в Анадола от Централна Азия в края на Х век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.

По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.

През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак, който дава името на династията и народа. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений.

Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци. След 1071 г. от Велики Селджук се отделя Иконийският султанат.

Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през ХV век.

Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи на християните.

Селджукидиредактиране

Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави[3]. Управляват териториите на Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия от средата на ІХ век до края на ХІІІ век.

Източнициредактиране

  1. Мутафчиев, Петър и др. История на българския народ. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995. ISBN 954430307 – 3. с. 409.
  2. İslâm Ansiklopedisi | Islamic Encyclopaedia Vol 25 p.417 – 418 // islamansiklopedisi.info. Архивиран от оригинала на 2015-12-28. Посетен на 2016-03-21.
  3. Seljuq // Енциклопедия Британика. Посетен на 30 юли 2019. (на английски)

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия