Подопечна територия на Тихоокеанските острови

подопечна територия на ООН, администрирана от САЩ

Подопечната територия на Тихоокеанските острови (на английски: Trust Territory of the Pacific Islands) е администрирана от Съединените щати между 1947 и 1994 година.[1]

Подопечна територия на Тихоокеанските острови
Trust Territory of the Pacific Islands
— подопечна територия на ООН —
1947 – 1994
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Местоположение на Подопечната територия на Тихоокеанските острови
Местоположение на Подопечната територия на Тихоокеанските острови
КонтинентОкеания
Столица
Официален езиканглийски език
микронезийски езици
Форма на управлениеподопечна територия на ООН под управлението на САЩ
Държавен глава
1947 – 1953Хари Труман (първи)
1993 – 1994Бил Клинтън (посл.)
Върховен комисар
1947 – 1948Луис Денфелд (първи)
1981 – 1987Джанет Маккой (посл.)
ИсторияСтудена война
Попечителство18 юли 1947 г.
Независимост на Маршаловите острови21 октомври 1986 г.
Независимост на Микронезия3 ноември 1986 г.
Независимост на Палау1 октомври 1994 г.
Площ
Общо (1969 г.)1800 km2
Население
Преброяване132 929 души
ВалутаЩатски долар (USD)
Предшественик
Южнотихоокеанска подмандатна територия Южнотихоокеанска подмандатна територия
Наследник
Маршалови острови Маршалови острови
Федеративни щати Микронезия Федеративни щати Микронезия
Северни Мариански острови Северни Мариански острови
Палау Палау
Подопечна територия на Тихоокеанските острови в Общомедия

Тази подопечна територия на Организацията на обединените нации е създадена с Резолюция 21 на Съвета за сигурност на ООН на мястото на Южнотихоокеанската подмандатна територия, администрирана от Япония.

Представлява група острови в Океания, които до Първата световна война са владение на Германия, а в хода на Втората световна война са окупирани от Съединените щати.

В края на 1986 година на част от територията са създадени държавите Маршалови острови и Микронезия, а Северните Мариански острови стават зависима територия на Съединените щати. Последната част от подопечната територия – Палау, става независима държава през 1994 година.

Историяредактиране

Пристигане на гостуващата мисия на ООН, Маджуро, 1978 г. Надписът гласи „Моля, освободете ни от робството на вашето споразумение за попечителство“.
Карта на подопечената територия от 1961 г.

Испания първоначално претендира за островите, които по-късно съставляват територията на подопечната територия на Тихоокеанските острови. Впоследствие Германия установява конкурентни претенции върху островите. Конкуриращите се претенции в крайна сметка са разрешени в полза на Германия, когато Испания, след загубата на няколко владения в полза на САЩ по време на Испано-американската война, отстъпва претенциите си над островите на Германия съгласно Германо-испанския договор от 1899 г. Германия, от своя страна, продължава да запазва владението си, докато островите не са превзети от Япония по време на Първата световна война. Обществото на народите формално оставя островите в състава на Южнотихоокеанския мандат, който упълномощава японското управление на островите. След това островите остават под японски контрол, докато не бъдат превзети от САЩ през 1944 г. по време на Втората световна война.

Територията става под попечителството на ООН съгласно Резолюция 21 на Съвета за сигурност на ООН на 18 юли 1947 г. и е определена за „стратегическа зона“ в споразумението за попечителство от 1947 г. Член 83 от Устава на ООН предвижда, че като такъв нейният официален статут на подопечна територия на ООН може да бъде прекратен само от Съвета за сигурност, а не от Общото събрание, както е с други подопечни територии. Военноморските сили на САЩ контролират територията от щаб в Гуам до 1951 г., когато Министерството на вътрешните работи на САЩ поема контрола, администрирайки територията от база в Сайпан.

В края на 60-те години САЩ се противопоставят на идеята за евентуална независимост. Вместо това те се стремят към някаква форма на асоцииране, вероятно с Хавай. Те изчисляват, че може би 10-25% от населението в този момент би подкрепило евентуална независимост.

Конгресът на Микронезия за първи път налага данък върху доходите през 1971 г. Той засяга главно чужденци, работещи във военни бази в региона.

На 21 октомври 1986 г. САЩ прекратява управлението си на Маршаловите острови. На 3 ноември 1986 г. последва и прекратяването на американското управление на районите Чуук, Яп, Косрае, Понпеи и Марианските острови. Съветът за сигурност официално прекратява попечителството над Чуук, Яп, Косрае, Понпеи, Марианските острови и Маршаловите острови на 22 декември 1990 г., съгласно Резолюция 683 на Съвета за сигурност. На 25 май 1994 г. Съветът прекратява попечителството над Палау съгласно Резолюция 956 на Съвета за сигурност, след което САЩ и Палау се споразумяват Палау да получи независимост на 1 октомври.

Географияредактиране

Към 1969 г. 100-те окупирани острова обхващат територия от 1800 km2 върху водна площ от 7 800 000 km2. Общата площ на подопечената територия е сравнима по размер с континенталната част на САЩ. Водната площ заема около 5% от Тихия океан.

Подопечената територия днесредактиране

След прекратяването на попечителството подопечената територия се разделя на четири независими една от друга юрисдикции:

Суверенни държави в свободна асоциация със САЩ

Следните суверенни държави стават свободно асоциирани със САЩ съгласно Договора за свободно асоцииране (ДСА).

  •  Маршалови острови – създадена през 1979 г., ДСА в сила от 21 октомври 1986 г.
  •  Микронезия – създадена през 1979 г., ДСА в сила от 3 ноември 1986 г.
  •  Палау – създадена през 1981 г., ДСА в сила от 1 октомври 1994 г.
Съюзна държава в политически съюз със САЩ

Бележкиредактиране

  1. „Trust Territory of the Pacific Islands“, Francis X. Hezel, Sophie Foster, britannica.com
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия