ПАВЕЦ „Чаира“

(пренасочване от ПАВЕЦ Чаира)

ПАВЕЦ „Чаира“ е помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ), разположена над село Сестримо, Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. С това ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа.[1] Захранва се с водите на язовир „Чаира“ в помпен режим и на язовир „Белмекен“ в генераторен. Собственост на Националната електрическа компания.[2]

ПАВЕЦ „Чаира“
Долният изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“
Долният изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“
42.1603° с. ш. 23.8613° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеСестримо, България
СобственикНЕК
ОператорНЕК ЕАД
Енергоносителводна
Турбини4
Капацитет864 MW
Открита1995
ПАВЕЦ „Чаира“ в Общомедия

След възникнала авария на една от турбините през март 2022 година централата не работи. Според министър Росен Христов ситуацията с централата е много тежка и за цялостен ремонт ще бъдат нужни 2 милиарда лева.[3]

Технически характеристикиредактиране

Горен изравнител на централата е язовир „Белмекен“, който се свързва с нея с два напорни тръбопровода с дължина по 1,7 километра и диаметър между 4,4 и 4,2 метра, разположени на около 50 метра един от друг.[4] Геодезичният пад до долния изравнител язовир „Чаира“ е 689 m.[4] ПАВЕЦ „Чаира“ е подземна електроцентрала[4] – машинната зала се намира на 350 метра под земята в каверна с размери 22,5 × 11,5 m с максимална височина 43 m. В странична каверна са разположени трансформаторите на централата.[4]

Инсталираната мощност е 864 MW в турбинен и 788 MW в помпен режим. Централата има четири обратими агрегата с турбини на Френсис с мощност по 216 MW и максимален дебит 36,0 m³/s в турбинен и 29,3 m³/s в помпен режим. Проектното производство е 1180 GWh, а средното реално до 2010 година – 350 GWh.

Стената на язовир „Чаира“

Историяредактиране

Главния проектант на ПАВЕЦ „Чаира“ е инж. Георги Куков, а стадиите на проучване и проектиране, отнасящи се до електрическата част и компановката на ПАВЕЦ „Чаира“ се извършват лично от инж. Любен Красини.

Строителството е извършено на два етапа, първият от които започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен през 1995 г. През първия етап са изградени подземната машинна зала, 2 бр. напорни тунела с обща дължина 4300 м, подземен напорен тръбопровод №1 с дължина 1800 м, хидроагрегати №1 и №2, както и долния изравнител яз. „Чаира“ с язовирна стена. Хидроагрегати №1 и №2 влизат в експлоатация през април 1995 г. Оборудването за първия етап е доставено от японската компания „Тошиба“. От Япония се доставят и високоякостните стомани за част от тръбите на напорната деривация, които имат най-голямото произведение на напор и диаметър[5] (4620 m²) в света по това време, произведени в специално изграден цех в Септември.[4]

Вторият етап на ПАВЕЦ „Чаира“ е изграден в периода 1996 г. – 1999 г. Финансирането на този етап е осигурено от Световната банка (74%) и НЕК-ЕАД (26%). Изградени са напорен тръбопровод №2, водна кула и главен трансформатор №2, и хидроагрегати №3 и №4. Оборудването за втория етап е произведено по японски лиценз във „Вапцаров“ АД, Плевен и „Елпром-ЗЕМ“ АД, София. Хидроагрегати №3 и №4 влизат в експлоатация през август 1999 г.

Преди пускането на първия етап на ПАВЕЦ "Чаира" беше назначен експлоатационен персонал - инженери и техници. Те се подготвяха за експлоатацията на уникалната централа като разработваха експлоатационна и ремонтна документация, участваха в пусковите изпитания на агрегатите и съоръженията към тях и други дейности.

Един от главните специалисти, отговарящ за тези процеси беше инж. Христо Георгиев Шевъртов. Той работи в ПАВЕЦ-а от 1992 г. до 2002 г. През това време в различни периоди е заемал следните позиции: началник хидротехнически цех, енергетик и началник ПАВЕЦ.

Увеличаване на капацитетаредактиране

Среднодневната работа на ПАВЕЦ „Чаира“ е ограничена от обема на долния изравнител яз. Чаира. Текущият му обем позволява непрекъсната работа от 8.5 часа в генераторен режим и 11 часа в помпен режим. За да се увеличат оперативните възможности на ПАВЕЦ „Чаира“ е необходимо да се увеличи капацитетът на долния изравнител. За тази цел е планирано изграждането на яз. Яденица в съседната долина, който ще бъде свързан с яз. Чаира чрез реверсивен тунел с дължина около 7 км. Това ще увеличи капацитета на долния изравнител трикратно и ще позволи непрекъсната работа на централата от 24 часа при пълна генераторна мощност.

По предварителни данни изграждането на язовир „Яденица“ струва 70 милиона долара.[6] Строителството е започнато със средства на НЕК-ЕАД и до октомври 2009 г. е изпълнено временно строителство за язовирната стена и е започнато изграждането на свързващия тунел от двете му страни. Към този момент строителството е спряно поради липса на финасиране.[7]

Аварияредактиране

Бележкиредактиране

  1. ПОМПЕНО-АКУМУЛИРАЩИ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ // energy-review.bg. 2011.
  2. „ПАВЕЦ Чаира“ на страницата на Националната елктрическа компания, архив на оригинала от 21 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110721073049/http://www.nek.bg/cgi?d=1432, посетен на 28 март 2010 
  3. БНР // ПАВЕЦ "Чаира": Ситуацията е много тежка, трябва стратегическо решение - ремонт или към цялостно преустройство. 11-01-2023.
  4. а б в г д Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 24 – 29.
  5. Този параметър определя напреженията в материала на тръбата.
  6. Данаил Тафров, изпълнителен директор на НЕК, "Вторият етап от ПАВЕЦ „Чаира“ вече е в експлоатация", в-к Капитал, 2 октомври 1999
  7. интервю с Димитър Попов, изп.директор на „Енергопроект хидроенергетика“[неработеща препратка], в-к Класа, 20 октомври 2009, стр.16

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия