Куклен (община)

община в България

(пренасочване от Община Куклен)

Община Куклен се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Куклен
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Общи данни
ОбластПловдив
Площ148.38 km²
Население6 612 души
Адм. центърКуклен
Брой селища6
Сайтkuklen.org
Управление
КметМария Белчева
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Община Куклен в Общомедия
Топографска карта на община Куклен.

Географияредактиране

Географско положение, граници, големинаредактиране

Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 148,375 km2 заема 13-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 2,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиредактиране

Релефредактиране

Релефът на общината варира от равнинен в североизточната част до средно планински в централната и южната. Територията ѝ попада в южните предели на Горнотракийската низина, и крайните северни части на Западните Родопи.

Крайния североизточен район на общината (около 10% от територията ѝ), част от землището на град Куклен попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Родопи, на разклона за с. Крумово се намира най-ниската ѝ точка – 167 m н.в.

Останалите около 90% от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат източните, североизточните и централните части на Белочерковския рид, който е североизточно разклонение на мощния рид Чернатица. Най-високата му точка на територията на общината е връх Бяла черква 1646,2 m, разположен южно от летовището Бяла черква.

Водиредактиране

През средата на Белочерковския рид, от запад на изток, в много дълбока и непроходима долина протича река Луковица (23 km, ляв приток на Чепеларска река) с цялото си горно и част от средното си течение. По северните и североизточни склонове на рида в дълбоки долини и дерета протичат къси и непостоянни реки и потоци, водите на които достигайки периферията на Горнотракийската низина се включват в множество напоителни канали.

Природни и исторически забележителностиредактиране

На около 4 km югозападно от град Куклен, на 450 m н.в., всред красива природа се намира изграденият преди 1000 г. манастир „Св. св. Козма и Дамян“, намерил място и в разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов. Същият е признат за „Паметник на културата с национално значение“. В църквата към него се съхраняват много ценни икони и стенописи от различни епохи. Манастирът векове наред е бил средище на българската книжнина и култура. В чест на двамата лечители-безсребреници живели в Мала Азия и в околностите на Рим, манастирът има два празника през годината на 1 юли и на 1 ноември, на които се събира множество от всички краища на България. Пред самите порти на манастира блика изключително студен и бистър извор-„Аязмото“, за лечебната сила на който и до днес се носят легенди. За това свидетелствуват запазените желязна верига с метални гривни прикачени към голям камък в преддверието на църквата, с помощта на които са били усмирявани душевно болните хора, търсейки и намирайки своето излекуване. Със средства от програмата САПАРД, през 2008 г., общината изгради асфалтов път до манастира, което прави достъпа лесен и приятен. Заедно с намиращите се още 4 – 5 манастира в съседните общини Бачковски, „Св. Кирик“, Араповски, Мулдавски и Белочерковският „Св. св. Петър и Павел“, също на територията на община Куклен, биха могли да бъдат една прекрасна дестинация за религиозен туризъм.

В южната част от територията на общината върху площ от 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700 m се простира Лесопарк „Родопи“ с четири курортно-туристически ядра – хижа „Здравец“ (на 1250 m н.в.), летовище „Копривките“ (на 1350 m), летовище „Студенец“ (на 1450 m) и летовище „Бяла черква“ (на 1650 – 1700 m). Със Заповед на МНЗСГ от 1963 г. летовище „Бяла Черква“ е признато за планински климатичен курорт. Именно там е изградена ски писта с параметри, отговарящи на международните норми за дължина и денивелация между старта и финала. На нея се провеждат официални състезания от регионален мащаб. С разработения през тази година ОУП на ски зона „Бяла Черква“ се предвижда изграждането на нови 7 – 8 писти, с обща дължина над 10 km, по които ще могат да се пързалят едновременно 2500 скиора.

В подножието на връх Бяла Черква се намира манастира „Св. св. Петър и Павел“, който в недалечното минало изгоря до основи, но едното му крило, вече е възстановено. На територията на лесопарка има изградени и функционират 12 хотела с 636 легла, множество почивни станции на различни ведомства, къмпинги и частни вили с общо над 2000 легла. В летовището „Студенец“ се намира популярният и търсен екохотел „Здравец“ със 160 легла, извършващ спа процедури. Заоблените била на тази част на Родопите правят лесно достъпни и приятни за всички възрастови групи десетки туристически пътеки, водещи към красиви местности и природни феномени с обща дължина над 150 km.

Населени местаредактиране

Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Гълъбово31316,905НовоселРуен1665,837Паная, Богородично
Добралък5661,653ДобролъкЦар Калоян787,407Ени кьой
Куклен561031,524Яврово5325,049Яворово
ОБЩО6276148,375няма населени места без землища

Административно-териториални промениредактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично;
– преименува с. Добралък на с. Добролък;
– преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък;
– преименува с. Яврово на с. Яворово;
  • Указ № 2072/обн. 27.11.1979 г. – възстановява старото име на с. Яворово на с. Яврово;
  • Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;
  • Реш. МС № 352/обн. 23.05.2006 г. – признава с. Куклен за гр. Куклен.

Населениередактиране

Етнически съставредактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо6431363117505161298424100,0056,4627,218,020,181,526,59
Куклен5858306117495161298422Куклен52,2529,858,800,201,677,20
Гълъбово18318300000Гълъбово100,000,000,000,000,000,00
Добралък989800000Добралък100,000,000,000,000,000,00
Руен15615600000Руен100,000,000,000,000,000,00
Цар Калоян6865002Цар Калоян95,580,000,002,94
Яврово686800000Яврово100,000,000,000,000,000,00

Вероизповеданияредактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

ЧисленостДял (в %)
Общо6431100,00
Православие300546,72
Католицизъм711,10
Протестантство1322,05
Ислям117618,28
Друго60,09
Нямат871,35
Не се самоопределят5448,45
Непоказано141021,92

Политикаредактиране

Общински съветредактиране

Сградата на общинския съвет през 2014 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет20032007201120152019
Избирателна активност по време на изборите63,15 %65,61 %65,54 %64,56 %
Общ брой места1313131313
ГЕРБ2234
Движение за права и свободи55434
Коалиция ЗС „Александър Стамболийски“ (Национален фронт за спасение на България, Съюз на демократичните сили,
Алтернатива за българско възраждане, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)
3
ВМРО – Българско национално движение2
Нова алтернатива3
Зелена партия2
Реформаторски блок2
Политически клуб „Тракия“5
Българска социалистическа партия52
Съюз на демократичните сили23
„Коалиция за Куклен“ (Българска социалистическа партия, ВМРО – Българско национално движение)2
Ангел Петров Милянчев – инициативен комитет1
Недялка Иванова Чалъмова – инициативен комитет1

Транспортредактиране

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,7 km:

Топографска картаредактиране

Източнициредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия