Стара Загора (област)

административна област в България

(пренасочване от Област Стара Загора)
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Област Стара Загора (също и Старозагорска област) е една от 28-те области в България. Заема площ от 5151,1 km² и е 5-а по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 296 507 души към 7 септември 2021 г., като малко повече от 55,6% от всички жители на областта живеят в двата най-големи града – Стара Загора (122 536 души) и Казанлък (42 208 души).[2] Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС-кодът ѝ е СТ.

Област Стара Загора
Области в България
Област Стара Загора на картата на БългарияОбласт Стара Загора на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгоизточен район за планиране
Областен центърСтара Загора
Площ5152 km²
Население291 852 души (31 декември 2022 г.)
Общини11
БВП (2021)6 236 000 000 лв.[1]
МПС кодСТ
Официален сайтwww.sz.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Стара Загора в Общомедия

В югоизточната част на областта на ръба на община Раднево има съоръжение за производство на въглища. Между 1934 и 1949 г. областта включва части от днешната област Кърджали.[3]

Населени места по общиниредактиране

Градовете са с удебелен шрифт

Община Братя Даскаловиредактиране

Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово,Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин,Съединение, Сърневец, Черна гора

Община Гурковоредактиране

Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново

Община Гълъбоворедактиране

Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна

Община Казанлъкредактиране

Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново

Община Мъглижредактиране

Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода

Община Николаеворедактиране

Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала

Община Опанредактиране

Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово

Община Павел баняредактиране

Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени

Община Радневоредактиране

Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково

Община Стара Загораредактиране

Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово

Община Чирпанредактиране

Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач

Населениередактиране

В общо 11-те града живеят приблизително 71,7% (232 131 души) от всички жители в областта (323 685 души). Малко повече от 80% от тях (градското население) живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807) и Казанлък (49 825). Останалата част от градското население е разпределена в останалите 9 града, от които само Раднево и Чирпан са с население повече от 10 000, но по-малко от 20 000 души. Другите градове в област Стара Загора са с население, наброяващо по-малко от 10 000 души.[4]

Численост на населениеторедактиране

Списък на общините в област Стара Загора с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[5].
Област
Община
Площ,
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Население
7.9.2021
Брой
общини
ГрадовеСелаОбщо
Област Стара Загора5 156,885289 411308 405324 362362 018396 766411 990397 339370 615333 265296 5071111195206
Община Братя Даскалови487,95629 58330 24525 49820 89316 72313 35912 39311 065867772662323
Община Гурково292,261623465017428733766946452616056765127442011011
Община Гълъбово348,89518 81519 62619 35023 03821 28720 31317 74016 18213 39410 96711011
Община Казанлък634,78139 84844 50353 86567 81883 57991 27988 76181 53372 58165 72131720
Община Мъглиж388,88415 94915 95816 08216 18615 61814 07813 77712 97310 180999211415
Община Николаево96,5245435546254836282638556085302494843464194134
Община Опан257,47612 87013 79513 05910 0697092575448594142295024181313
Община Павел баня518,67520 01119 82719 54719 76220 49819 46416 95015 89114 18612 59411213
Община Раднево545,14526 61228 24727 67131 59730 94927 33526 24424 28020 07916 58512324
Община Стара Загора1063,41877 48084 92697 710123 936153 664176 861175 451167 661160 108144 21315152
Община Чирпан522,87036 57439 31538 21935 10034 27731 48729 70226 26421 63718 13711920

Общински центровередактиране

Население на общинските центрове според преброяването на населението през 2021 г.
град / селоНаселение
Стара Загора122 536
Казанлък42 208
Чирпан13 151
Раднево10 597
Гълъбово7062
Мъглиж3058
Николаево2577
Гурково2519
Павел Баня2516
Братя Даскалови594
Опан278
Общо207 096

Прираст на населениеторедактиране

Естествен прирастредактиране

Демография на населението
ГодинаРаждаемостСмъртностЕстествен прираст
20009,3‰14,2‰-4,9‰
20018,8‰14,5‰-5,7‰
20028,5‰14,5‰-6,0‰
20038,6‰14,9‰-6,3‰
20049,2‰14,9‰-5,7‰
20059,0‰15,1‰-6,1‰
20069,7‰15,3‰-5,6‰
20079,9‰15,4‰-5,5‰
200810,1‰14,8‰-4,7‰
200910,5‰15,0‰-4,5‰
201010,2‰15,4‰-5,2‰
201110,0‰15,5‰-5,5‰
20129,8‰15,6‰-5,8‰
20139,5‰15,3‰-5,8‰
20149,5‰16,5‰-7,0‰
20159,5‰16,4‰-6,9‰
20169,4‰16,1‰-6,7‰
20179,6‰16,6‰-7,0‰
20189,2‰16,5‰-7,3‰
20198,9‰16,5‰-7,6‰
20208,9‰19,0‰-10,1‰
20218,8‰22,9‰-14,1‰
20228,4‰19,5‰-11,1‰

Етнически съставредактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[6][7]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо370 615333 265100.00100.00
Българи319 379265 61886.1779.70
Турци18 52915 0354.994.51
Цигани26 80424 0187.237.20
ДругиРуснаци75117150.200.51
Арменци1530.04
Власи21под 0.01
Македонци1120.03
Гърци1900.05
Украинци1090.02
Евреи15под 0.01
Румънци3под 0.01
Други10460.28
Не се самоопределят230817200.620.51
Не отговорили119525 1590.327.54

Общиниредактиране

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

ОбщинаЧисленостДял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо333 265265 61815 03524 0181715172025 15979.704.517.200.510.517.54
Братя Даскалови867761697341139103359271.098.4513.120.110.386.82
Гурково51273596196103452926770.133.8220.160.090.565.20
Гълъбово13 39412 03668769208142089.860.505.740.140.603.13
Казанлък72 58157 82249623738787455481779.666.835.151.080.626.63
Мъглиж10 180627432329751095244761.633.1729.221.070.514.39
Николаево43462493464108385324557.3610.6724.910.181.215.63
Опан295024437720542382.810.232.440.000.1614.33
Павел баня14 186722044511701738066150.8931.3711.990.510.564.65
Раднево20 07917 43019912024373113286.800.995.980.210.365.63
Стара Загора160 108133 6192841853162470513 78883.451.775.320.380.448.61
Чирпан21 63716 516790177436154236776.333.658.190.160.7110.93

Езициредактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[8]

Роден езикЧисленостДял (в %)
Общо370 615100.00
Български319 84686.30
Турски18 9245.10
Цигански26 1787.06
Други24330.65
Не се самоопределят20390.55
Непоказано11950.32

Вероизповеданияредактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[9][10]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо370 615333 265100.00100.00
Православие329 628210 44088.9463.14
Католицизъм52210280.140.30
Протестантство409454761.101.64
Ислям21 42311 6935.783.50
Друго3633210.090.09
Нямат14 0234.20
Не се самоопределят13 39022 2633.616.68
Непоказано119568 0210.3220.41

Качество на животаредактиране

През октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа, заедно с област Цюрих, пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от „FDI Magazine“, проект на „Financial Times“, за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.

Икономикаредактиране

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [11]редактиране

КомпанияОборот (млн.лв.)Печалба (млн.лв.)
1.ТЕЦ Марица-Изток 2 ЕАД637,3– 72,6
2.ЕЙ&ЕС-3С Марица-Изток 1 ЕООД609,8145,7
3.Мини Марица-Изток ЕАД582,72,6
4.Арсенал АД241,230,0
5.Зара-Е ООД171,00,1
6.Градус-1 ООД165,631,4
7.Загорка АД160,726,1
8.Ритъм-4-ТБ ООД128,50,1
9.Бисер Олива АД89,19,1
10.М+С Хидравлик АД86,98,6

Икономическа инфраструктураредактиране

Област Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP – Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.

Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора – около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).

През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.

11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора – 7; Гълъбово – 17; Раднево – 27; Казанлък – 40; Чирпан – 105; Опан – 157; Братя Даскалови – 167; Павел баня – 168; Гурково – 215; Мъглиж – 228; Николаево – 244.

Най-големият промишлен комплекс е промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.

В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България – „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.

Тук се намира и винарната „Домейн Менада“, която от 2002 г. е собственост на френската фирма „Belvédère Group“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Практис“, „Хипермаркет Багира“, „Практикер“, „Кауфланд“ и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове – „Парк Мол Стара Загора“ и „Mall Galleria“.

Транспортредактиране

Стара Загора е сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). В района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.

Източнициредактиране

  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. www.visittobulgaria.com
  4. НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2015 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Национален статистически институт Република България
  5. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021 
  6. а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  7. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  8. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  9. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
  10. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  11. Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 322, 340 стр.

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия