Нигер

Вижте пояснителната страница за други значения на Нигер.

Република Нигер (на френски: République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.

Република Нигер
République du Niger
      
Герб
Герб
Девиз: Fraternité, Travail, Progrès
„Братство, труд, прогрес“
Химн: La Nigérienne
Местоположение на Нигер
Местоположение на Нигер
География и население
Площ1 267 000 km²[1]
(на 21-во място)
Води0,02%
Климаттропичен, пустинен, субекваториален
СтолицаНиамей
Най-голям градНиамей
Официален език
Религия99,3% ислям
0,3% християнство
0,2% анимизъм
0,1% нерелигиозност
Демонимнигерец
Население (2023)25 396 840
(на 56-о място)
Население (2021)24 112 753
Гъстота на нас.17 души/km²
Градско нас.50,3%
(на 127-о място)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република под военна диктатура
ПрезидентАбдурахаман Тиани
Министър-председателАли Ламин Зейне
ОрганизацииООН, Африкански съюз и др.
Законодат. властНационален съвет за защита на родината
История
Република18 декември 1958 г.
Независимост от Франция3 август 1960 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)42,739 млрд. щ.д.
(на 144-то място)
БВП на човек (ППС)1579 щ.д.
(на 188-о място)
БВП (ном., 2023)17,073 млрд. щ.д.
(на 145-о място)
БВП на човек (ном.)630 щ.д.
(на 185-о място)
ИЧР (2021)0,400 (нисък)
(на 189-о място)
Джини (2014)34,0 (среден)
Прод. на живота62,0 години
(на 162-ро място)
Детска смъртност83,7
(на 126-о място)
Грамотност69,1%
(на 138-о място)
ВалутаCFA франк (XOF)
Други данни
Часова зонаWAT (UTC+1)
Автомобилно движениедясно
Код по ISONE
Интернет домейн.ne
Телефонен код+227
ITU префикс5U
Официален сайтpresidence.ne
Нигер в Общомедия

Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие, дължащо се на експлоатацията на ресурсите и населението от страна на Франция. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.

Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.

Етимологияредактиране

Страната е наречена на река Нигер. За произхода на името на самата река има няколко предположения. Най-ранната засвидетелствана употреба на думата е от 1550 г. в трудове на андалуско-берберския изследовател Лъв Африкански.[2] В миналото се е смятало, че името идва от латинската дума niger („черен“) но днес тази хипотеза е почти изцяло отхвърлена.[3] Названието нигер вероятно произлиза от туарегския израз гхер-н-гхерен, който означава „река на реките“.[4] Друго предположение е свързано с имената, които александрийският географ Клавдий Птолемей обозначава две сухи реки (уади) в региона – Гир в днешен Алжир, и Ни-Гир, която вероятно е днешната река Нигер.[3]

Историяредактиране

Праисторически стенописи, изобразяващи жирафи, ибекси и други животни

За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.[5]

Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.

След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.

Президентът на ФРГ Хайнрих Любке на посещение в Ниамей, 1969

На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.

На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.

Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.


През нощта на 26 срещу 27 юли 2023 Година е извършен Държавен преврат от армията

Държавно устройстворедактиране

Нигер е полупрезидентска република. Президентът е държавен глава и се избира пряко на избори на всеки пет години, с ограничение до два мандата. Той назначава министър-председателя, с когото дели изпълнителната власт.[6] Законодателната власт е в ръцете на еднокамарното Народно събрание, което има 171 депутати – 158 представящи многомандатни райони, 8 представящи едномандатни малцинствени райони, и петима, представящи диаспората в чужбина. Съдебната власт се състои от Висш съд, Върховен съд, Конституционен съд, и първоинстанционни съдилища, действащи на основата на Наполеонов кодекс; законите обаче взимат предвид и елементи на ислямското и обичайното право.[7]

Основен закон е конституцията на Нигер, която е обнародвана на 25 ноември 2010 г. Поправки в конституцията могат да се внасят от президента или народното събрание, но за допускането на поправките до дебат е необходимо парламентарно мнозинство от 3/4, а за гласуване и приемане - 4/5. Ако бъде отхвърлена, поправката може да бъде насочена към референдум. На предложения за конституционна поправка не подлежат основополагащи държавни принципи – формата на управление, многопартийната система, разделението на религиозна и светска власт, дисквалифициране на депутати, въпроси, касаещи амнистията на участниците в преврата от 2010 г., както и самите процедури за въвеждане на конституционни поправки.[7]

До преврата от юли 2023 г. в Нигер действа Седмата нигерска република. След преврата конституцията е суспендирана.[6]

Административно делениередактиране

Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.

  • Агадез
  • Дифа
  • Досо
  • Маради
  • Тауа
  • Тилабери
  • Зиндер
  • столичен район Ниамей

Природна средаредактиране

Горе: Сателитна снимка на Нигер; Долу: Пясъчни дюни и долини недалеч от Ниамей

Нигер е разположена почти в сърцето на Сахара и няма излаз на море. Около 80% от територията ѝ са заети от пустинята, останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие. С площ от 1 267 000 км², Нигер е на шесто място по големина в Африка след Судан, Алжир, ДР Конго, Либия и Чад. Общата дължина на границите е 5834 километра, от които най-дълга е тази с Нигерия на юг (1608 км); Нигер също граничи с Алжир на северозапад (951 км), с Мали на запад (838 км), с Буркина Фасо на югозапад (622 км), с Либия на североизток (342 км), с Чад на изток (1196 км), и с Бенин на юг (266 км).[7]

От изток на запад страната е с дължина около 1460 километра, а от север на юг – към 1200 километра. Условно Нигер може да бъде разделена на три географски региона – изцяло пустинна северна част, преходна зона (Сахел) и по-влажен и плодороден равнинен пояс в най-южните части, принадлежащ към природната зона Судан.[8] В северната част платото Аир е най-отличаващият се планински масив. В Аир се намира връх Мон Багзан (2022 метра над морското равнище), най-високата точка в Нигер. В крайната североизточна част на страната се намира друг масив - платото Джадо, което на изток оформя връзка с планините Тибести в северен Чад. Между Аир и Джадо е разположена пустинята Тенере, която в по-голямата си част е пясъчно море, или т.нар. ерг. В централните и южните части преобладават по-ниски плата, долини и сухи речни корита, наречени далол – остатъци от пресъхнали в древността притоци на река Нигер.[8] Средната надморска височина е 474 метра.[7] Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден, сол и гипс.

Мадарунфа в регион Маради е едно от малкото постоянни езера в Нигер

Нигер е една от най-сухите и горещи страни в света, но в най-южните части на страната климатът е по-влажен. Сезоните са два – сух и дъждовен (от февруари/март до май – сух горещ, от октомври до февруари – сух хладен, а от юни до септември – дъждовен).[9] По време на горещия сух сезон температурите са в максимум; най-горещ е месец май, когато следобедните температури в цялата страна достигат 42°− 45° по Целзий. Най-студен е месец януари, когато следобедните температури са средно около 30°, но амплитудите са големи, особено на север, където нощно време температурата може да падне под нулата.[9] Януари и февруари са белязани от горещия североизточен вятър харматан, а през април и май от Атлантическия океан навлизат пасати. При сблъсъка на тези въздушни маси се образуват шквални линии с интензивни гръмотевични бури, които са предвестник на дъждовния сезон. Самият дъждовен сезон е кратък, валежните количества варират силно според региона, и началото му е непредвидимо (често закъснява или подранява), което създава значителни рискове за земеделието. Август е дъждовен месец във всички части на страната с изключените на най-крайните пустинни северни райони.[9]

Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки – Нигер. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са Тапоа, Мекру, Сирба, Даргол и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни. Другият значим воден басейн е езерото Чад на изток.[9] Заедно с река Нигер, тези два водни басейна са остатъци от някогашните пълноводни реки, езера и речни долини, които са текли в тази част на Сахара в дълбоката древност. От древните реки са останали само корита, някои от които влажни, а в част от тях все още текат малки реки, които се вливат в Нигер. От Аир на юг към Нигер се спускат т.нар. кори – също остатъци от реки, под чиито пясъци все още има вода. В най-южните региони около Маради (където дъждовните количества достигат до 700 mm годишно[10]) и Зиндер има постоянни езера, както и временни водни басейни, образуващи се след августовските дъждове.[9] В пустините на север единствените постоянни водни източници са в оазисите, като Билма и Тимия.

Биоразнообразиередактиране

Жирафи в национален парк W

Общо в Нигер присъстват 2124 вида растения във всички природни зони, включително един ендемичен (Rhyncosia airica), както и 487 вида водорасли.[11] Нигер има относително богато разнообразие от животински видове във всяка от природните зони. Фауната е представена от 3200 вида, в това число 168 вида бозайници, 512 вида птици, 150 вида влечуги и земноводни, 112 вида риби, и множество различни мекотели и насекоми.[11]

В пустинните райони растителността е оскъдна и съсредоточена главно около оазисите.[12] В Сахел растителните видове са предимно ниски и с кратък жизнен цикъл, и се оползотворяват за паша на добитъка. В Судан на юг, особено в саваните на югозапад, растат различни видове дървета – акация, баобаб, палми, тамаринд, памуково дърво (капок). Фауната е представена от едногърби камили, щраусове и газели, включително критично застрашената сахарска газела, която е един от символите на страната. В национален парк W могат да се срещнат слонове, лъвове и биволи, както и някои от последните популации на жираф в Западна Африка.[13] По бреговете на Нигер се срещат крокодили и хипопотами; брадавичестата свиня също присъства.[12]

Населениередактиране

По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват исляма.

Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от берберите туареги.

74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.

Икономикаредактиране

Земеделец събира реколтата от просо

Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.

Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.

Официалната валута е западноафриканският CFA франк. Средната работна заплата е една от най-ниските в света – 600 – 1000 франка на ден, което се равнява на около 1 евро. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.

Държавната Китайска национална нефтена компания е подписала споразумение за 5 млрд. щ.д., според което Китай ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров нефтопровод и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през 2009.[14]

Култураредактиране

Другиредактиране

  • Комуникации в Нигер
  • Транспорт в Нигер
  • Армия на Нигер
  • Външна политика на Нигер

Бележкиредактиране

  1. CIA World Factbook.
  2. Cana, Frank Richardson. Niger // Encyclopedia Britannica 1911. Т. 19. с. 676.
  3. а б Jeffreys, Mervyn David Waldegrave. Niger : Origins of the Word // Cahiers d'Études africaines 4 (15). 1964. DOI:10.3406/cea.1964.3019. с. 443–451.
  4. Hunwick, John O. Timbuktu and the Songhay Empire: Al-Sadi's Tarikh al-Sudan down to 1613 and other contemporary documents. Leiden, Brill, 2003. ISBN 978-90-04-11207-0. с. 275 Fn 22.
  5. Обработка на метали в Африка – ЮНЕСКО
  6. а б Government .
  7. а б в г CIA .
  8. а б Relief .
  9. а б в г д Climate .
  10. Samuel Decalo, Historical Dictionary of Niger (3rd ed.). Scarecrow Press, Boston & Folkestone, (1997) ISBN 0-8108-3136-8 стр. 209–210
  11. а б Niger - Biodiversity // UN Environment Programme / Early Warning and Assessment Division - GRID-Geneva. GRID-Geneva. Посетен на 19 август 2023. (на английски)
  12. а б Plant .
  13. Zone Giraphe // UNESCO. Посетен на 12 август 2023.
  14. Niger set to become oil producer // BBC. 3 юни 2007. Посетен на 7 юни 2008.

Библиографияредактиране

Външни препраткиредактиране



Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия