Мюнхенско споразумение

Мюнхенското споразумение от 1938 година е споразумение, съставено в Мюнхен на 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Широко известно е също като Мюнхенски сговор.

Мюнхенско споразумение
От ляво на дясно: Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини и Чано
Информация
Видспоразумение
Изготвяне
на чернова
29 септември 1938 г.
Подписване30 септември 1938 г.
МястоМюнхен
Влизане в сила1938 г.
Условияпрехвърляне на Судетска област от Чехословакия на Германия
Страни Нацистка Германия
 Великобритания
 Франция
 Италия
Езикчешки
Мюнхенско споразумение в Общомедия

Предисторияредактиране

Преди началото на Втората световна война Нацистка Германия без използване на военна сила присъединява редица територии в Европа: Австрия (вж. Аншлус) и Судетската област (1938), централните райони на Чехия и Мемелската област (1939). Тук става въпрос за присъединяването на Судетската област.

През 1938 година в Чехословакия живеят 14 млн. души, от тях 3,3 млн. етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. Промишлеността на Чехословакия, в това число и военната, е сред най-развитите в Европа. Заводите „Шкода“ от момента на окупацията от Германия до началото на войната с Полша са произвели почти толкова военна продукция, колкото е произвела за същото време цялата военна промишленост на Великобритания. Чехословакия е сред водещите световни износители на оръжие, нейната армия е превъзходно въоръжена и се опира на мощните укрепления в Судетската област.

Судетските немци, подстрекавани от пронацистката судетско-немска партия на Конрад Хенлайн, постоянно заявява за нарушаване на техните права от страна на чехословашкото правителство. Правителството предприема ред мерки по обезпечаване на представителство на судетските немци в Националното събрание, местното самоуправление, образованието на майчин език, но не успява да намали напрежението. Опирайки се на тези заявления, Хитлер през февруари 1938 г. се обръща към Райхстага с призив „да се обърне внимание на ужасяващите условия на живот на немските събратя в Чехословакия“.

Първа судетска кризаредактиране

В края на март 1938 година Хенлайн отива в Берлин, където получава инструкции за следващите действия. През май ръководеното от него движение активизира прогерманската пропаганда, издига искане за провеждане на референдум за присъединяването на Судетските земи към Германия и на 22 май същата година - деня на общинските избори - подготвят преврат, за да превърнат тези избори в референдум. Едновременно с това се извършва прехвърляне на части на Вермахта към чехословашката граница.

Това провокира първата судетска криза. Чехословакия провежда частична мобилизация, вкарва войски в Судетите и заема приграничните укрепления. В поддръжка на Чехословакия се обявяват Франция и СССР (в изпълнение на съветско-френския договор от 2 май 1935 година и съветско-чехословашкия договор от 16 май 1935 година). Протест по отношение на силовото разрешаване на кризата заявява даже Италия – съюзник на Германия. Опитът да се завладеят Судетите, опирайки се на сепаратисткото движение на судетските немци, претърпява неуспех. Хитлер преминава към преговори. Преговорите се водят между Хенлайн и чехословашкото правителство при посредничество на Великобритания.

Втора судетска кризаредактиране

На 12 септември 1938 година, след провала на преговорите, е провокирана втората судетска криза. Движението, ръководено от Хенлайн, организира масови протести в Судетите, което принуждава чехословашкото правителство да обяви военно положение в Судетска област. Хенлайн бяга от арест и се скрива в Германия. На следващия ден Чембърлейн с телеграма уведомява Хитлер за готовността му да посети Германия „заради спасението на мира“. На 15 септември 1938 година Чембърлейн пристига на среща с Хитлер в град Берхтесгаден в Баварските Алпи. По време на тази среща фюрерът заявява, че искал мир, но бил готов заради чехословашките проблеми и на война, която обаче можела да се избегне, ако Великобритания се съгласяла на предаване на Судетската област на Германия въз основа на правото на нациите на самоопределение. Чембърлейн се съгласява с това.

На 18 септември в Лондон се провеждат британско-френски консултации. Страните стигат до споразумение, че териториите, на които преживяват повече от 50% немци, трябва да преминат към Германия, и че Великобритания с Франция гарантират новите граници на Чехословакия. На 20 - 21 септември британският и френският посланици в Чехословакия заявяват на чехословашкото правителство, че в случай че то не приеме британско-френското предложение, френското правителство „няма да изпълни договора“ с Чехословакия. Съобщават и следното: „Ако чехите се обединят с руснаците, войната може да приеме характер на кръстоносен поход срещу болшевиките. Тогава ще бъде много трудно на правителствата на Великобритания и Франция да останат настрани“[1]. Чехословашкото правителство не се съгласява с дадените условия.

На 22 септември Хитлер дава ултиматум: да не се пречи на Германия в окупацията на Судетите. В отговор на това Чехословакия и Франция обявяват мобилизация. На 27 септември Хитлер пред заплахата на започване на война дава обратен ход и изпраща на Чембърлейн писмо, в което съобщава, че не иска война, готов е да даде гаранции за безопасността на останалата част от Чехословакия и ще обсъди детайлите на договора с Прага.

Мюнхенската конференцияредактиране

През 29-30 септември в Мюнхен по инициатива на Хитлер се провежда среща между ръководителите на правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Италия. Въпреки обещанието в писмото до Чембърлейн обаче чехословашките представители не са допуснати до обсъждането на споразумението.

Представители:

  • Хитлер и Мусолини – от страна на Антикоминтерновски пакт, и
  • Даладие и Чембърлейн – министър-председателите на Франция и Великобритания.

Основа на съглашението са предложенията на Италия, практически неотличаващи се от исканията, издигнати по-рано от Хитлер при срещата му с Чембърлейн. Последният и Даладие приемат тези предложения. В 1 ч. през нощта на 30 септември 1938 г. Чембърлейн, Даладие, Мусолини и Хитлер подписват Мюнхенското споразумение. След това в залата, където е подписано споразумението, се допуска чехословашката делегация. Правителствата на Великобритания и Франция оказват натиск на правителството на Чехословакия, така че, въпреки потвърдената решимост на СССР да окаже военна помощ и отказа на поддръжка от Франция, чешкото правителство без съгласието на Националното събрание приема даденото споразумение.

Великобритания, Италия и Франция се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Чехословакия. След два дни е подписано и Мюнхенското споразумение, уреждащо това. Малката страна е поканена само да подпише. Анексираните от Германия територии имат площ от 29 000 km² и биват населявани от 3,6 млн. души (около четвърт от населението на Чехословакия). Конференцията и спогодбата от Мюнхен дават увереност на Германия да иска още територии, което прокарва пътя по-късно за избухването на Втората световна война.[2]

Последствияредактиране

Откъснати територии от Чехословакия

Откъсването на Судетската област е само началото на процеса по разделяне на Чехословакия.

На 1 октомври 1938 година Полша в ултимативна форма иска от Чехия да ѝ се предаде Тешинската област, предмет на териториални спорове между нея и Чехословакия през 1918 - 1920 г. Останало в международна изолация, чехословашкото правителство се принуждава да приеме условията на ултиматума.

Под натиска на Германия чехословашкото правителство на 7 октомври приема решение за предоставяне на автономия на Словакия, а на 8 октомври - на Закарпатска Украйна.

На 2 ноември 1938 година Унгария по решение на Първия виенски арбитраж получава южните райони на Словакия и Закарпатска Украйна с градовете Ужгород, Мукачево и Берегово.

През март 1939 година Германия окупира останалата от Чехословакия част, включвайки я в състава на Райха под името „Протекторат Бохемия и Моравия“. В ръцете на Германия попадат значителни запаси от въоръжението на бившата чехословашка армия, които позволяват да се въоръжат 9 пехотни дивизии и чехословашките военни заводи. При нападението на СССР от 21 танкови дивизии на Вермахта 5 са окомплектовани с танкове чехословашко производство.

На 19 март правителството на СССР връчва нота на Германия, където заявява за своето непризнаване на германската окупация на части от територията на Чехословакия.

Споразумението, подписано в Мюнхен, става кулминационна точка в британската „политика на умиротворяване“.

Част от историците счита, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международни отношения по дипломатически път, чрез договорености между 4-те велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон, на стълбичката на самолета заявява: „Peace for our time“.

Друга част от историците обаче счита, че истинската причина за провеждането на тази политика е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например заместник-министърът на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: „Премиерът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите“. Затова тези историци смятат, че „политиката на умиротворяване“ е многоходова комбинация по насъскването на Хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г.

Вижте същоредактиране

Литератураредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия