Момчилград

град в България

Момчѝлград е град в Южна България, област Кърджали, административен център на община Момчилград. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9356 души по настоящ адрес и 19 909 души по постоянен адрес.[2]

Момчилград
България
41.5297° с. ш. 25.4064° и. д.
Момчилград
Област Кърджали
41.5297° с. ш. 25.4064° и. д.
Момчилград
Момчилград
41.5297° с. ш. 25.4064° и. д.
Момчилград
Общи данни
Население9488 души[1] (15 март 2024 г.)
586 души/km²
Землище16,2 km²
Надм. височина452 m
Пощ. код6800
Тел. код03631
МПС кодК
ЕКАТТЕ48996
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Момчилград
Илкнур Кязим
(ДПС; 2019)
Уебсайтwww.momchilgrad.bg
Момчилград в Общомедия

Географияредактиране

Момчилград е разположен в югоизточната част на Източните Родопи, покрай река Върбица. Градът се намира в близост до градовете Кърджали и Джебел и е втори по население в областта след Кърджали. Намира се на 13 км от областния център Кърджали, на 16 км от Джебел, на 32 км от Крумовград, на 38 км от ГКПП Маказа - Нимфея и на 268 км от столицата София.

В непосредствена близост до момчилградското село Татул е открита археологическата находка, наричана „Светилището“, за която се твърди, че е гробът на легендарния певец Орфей.

На територията на община Момчилград се намира резервата „Еленовото стопанство“.

Историяредактиране

Селището води началото си още от Средновековието и от 17. век името му се споменава често в множество исторически извори като административен център на каазата Султан йери в Османската империя, както и в почти всички годишници и регистри в следващите векове. Местното население е било турско. През 18 – 19 век се заселват много българи. От 1980-те години започват да прииждат изселници главно от Кирковско (Кирково, Завоя, Дружинци, Кремен, Дрангово (Област Кърджали), Чакаларово, Лозенградци), от неделинското село Гърнати и други.

Първото по-подробно описание на града е на френския географ Огюст Викенел, който пише: „Град Мастанли е административен център на каазата Султан йери, която през 1847 г. е отделена от Гюмюлджина. Сега тя е част от Пловдивския (Филибе) санджак. Мастанли е средище от 300 – 400 къщи, разположен в подножието на една планина. Населението е предимно мюсюлманско и животът им е твърде добър. Вилата на управника се намира на 15 минути път и е на запад от града. Всички приходи от района от стари времена султанът е подарил на дъщеря си като чеиз и поради тази причина сегашната кааза още носи името Султан йери – т.е. земя на султана“. Във втората половина на 19. век в града са се разположили каймакамството, дирекция „Финанси“, съдът и конакът.

Балканските войни се оказват съдбоносни за града, региона и цялото население. Датата 4 ноември 1912 г. дава началото на териториалното присъединяване, стопанско, обществено и културно приобщаване на Мастанли към българската държава. В края на Първата световна война територията на целия Гюмюрджински санджак е присъединена към България под името Гюмюрджински окръг.

По силата на новото административно устройство през 1920 г. Мастанли дава името на новия окръг, обхващащ по-голямата част от източнородопската област – Мастанлийски окръг. Към него спадат околиите Мастанлийска, Егридерска, Кошукавашка, Ортакьойска и Кърджалийска, присъединена през 1925 г. Град Мастанли дава названието на новите административни единици, но поради липса на подходящи сгради не се превръща в тяхно средище. През 1934 г. със заповед Мастанли се преименува на Момчилград.

През 20-те години на 20. век започва и процесът на трайно усядане на българите в града. Така се ражда разноликото мастанлийско общество и се превръща в модел на уникално мирно съжителство на различни етнически и религиозни групи.

Старият Мастанли се оформя и развива предимно като пазарно средище. Вторникът като пазарен ден на града е определен още през 1917 г. от тогавашната общинска управа. От 1927 г. е първият градоустройствен план – започва оформянето на градския търговски център с две перпендикулярни улици – главната улица по пътя Кърджали – Маказа и улицата, водеща към жп гарата. От първите стъпки е и първото електрифициране – 1936 г., първият водопровод от извора при с. Патевец – 1930 г. Събитие от национално значение е прекарването и пускането в експлоатация на жп линията Раковски-Хасково-Мастанли, което дава силен тласък за развитието на търговията в града. Първият влак е посрещнат на гара Мастанли на 4 декември 1932 г. Така градът израства като важен търговски център и кръстопътен възел, във входна и изходна врата между Централна България и Родопската област. В следващите години Момчилград е важна жп гара по линията Русе – Момчилград, разделяща страната на две и обединяваща Северна с Южна България.

Потребностите от светски духовен живот налагат учредяването на културно-образователни институции. През 1922 г. се построява сградата на Мастанлийското частно светско училище. През 1926 г. се учредява читалище „Нов живот“, една година по-късно е открито и българско училище. През 1934 г. се освещава новопостроената сграда на основното училище в града. Мащабното за времето си строителство продължава с построяването на църквата „Св. цар Борис“ през 1938/39 г. Тогава започва строителството на „Националните павилиони“ в Момчилград – така са се наричали казармите в града, в които се настанява 10-а Пехотна родопска дивизия.

Със Заповед 3225 са преименувани 21 селища, между тях и град Мъстанли, който получава името Момчилград.[3] Мастанлийски окръг съществува до 1934 г., когато неговата територия влиза в новосъздадената Старозагорска област, но и след това Момчилград запазва статут на околийски град. По-късно влиза в състава на Кърджалийски окръг, дълги години е център на селищна система, а от 1987 е общински център.

От някогашните махали – Чорбаджийска, Читаци, Сапуновска – са останали само фотографии. Градът се оформя като модерен център – чист, приветлив, красив и обичан от неговите жители. Разположен на стратегическо място, той е географски център на източните Родопи и естествен кръстопът, приемащ и насочващ пътникопотока към Кърджали, Кирково, Крумовград, Джебел и Златоград.

Населениередактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19341802
19463143
19564324
19656084
19758185
198510 166
19927266
20017948
20117831
20217195

Етническият състав включва 5049 турци и 1454 българи.[4]

Основните вероизповедания са християнство и ислям.

Икономикаредактиране

В селските райони се развива земеделие (тютюн, пипер) и животновъдство (крави, агнета и кози). В градската част има промишлени зони, в които развиват своята дейност дърводелски, метални, промишлени, текстилни и др. цехове и заводи.

Паметникът на капитан Петко войвода

Вероизповеданияредактиране

В религиозно отношение, населението на града е от смесен тип, като в него мирно съжителстват мюсюлмани и християни, като 84% от населението е мюсюлманско.

Християнският храм се нарича „Св. цар Борис I Покръстител“. Намира се в центъра на града. Църквата датира от 1938 – 1939 г. и е построена на мястото на малък дървен параклис. До нея през 1970 г. е изградена костница в памет на загиналите през Руско-турската война (1877 – 1878) и Балканските войни (1912 – 1913).

Като паметник на културата, храмът е основно реставриран и е осветен след 3-годишен ремонт на храмовия празник 2 май 2009 г. Църквата е прочута с уникалната си дърворезба на иконостаса и владишкия престол. Свещеници, служили в храма, са отец Бонифаций, отец Боян Саръев и отец Карамфил. Храмовият празник се чества на 2 май.

В града функционират 2 джамии като храм на мюсюлманската вяра. Централната джамия (старата) се намира в близост до центъра на Момчилград. Построена е преди около 300 години и постоянно е използвана като действащ религиозен храм. През 2004 г. е извършен цялостен ремонт, който и придава нов вид и типични за исляма архитектурни черти.

Обществени институцииредактиране

  • Община Момчилград
  • Районен съд Момчилград – обслужващ следните общини: община Момчилград, община Джебел, община Кирково
  • РПУ към ОДП на МВР, Кърджали
  • Читалище „Нов живот“
  • Данъчно бюро към ТДД, Кърджали, което обслужва населението по ЗМДТ

Редовни събитияредактиране

Личностиредактиране

Източнициредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия