Министър-председател на България

Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер), е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г.

Министър-председател на България
Национално знаме на България
Николай Денков
Действащ
Николай Денков
от 6 юни 2023 г.
(в оставка от 6 март 2024 г.)
Информация
Типправителствен глава
Назначен отНародно събрание
Мандат4 години
Създаден17 юли 1879 г.
ПървиТодор Бурмов
Заместниквицепремиер
Заплата~ 7000 лв. на месец
Сайтwww.government.bg
Министър-председател на България в Общомедия

В България министър-председателят се избира и освобождава непосредствено от Народното събрание.[1] След 1991 г., съгласно Конституцията на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, президентът назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател.

Правителството на България се състои от министър-председател, вицепремиери и министри. Министър-председателят ръководи и координира цялостната политика на правителството и носи отговорност за нея. Той има правото да назначава и освобождава заместник-министри. Министрите ръководят министерства, освен ако Народното събрание не реши друго.

В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар в България. В скоби са дадени датите по стар стил така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.[2] Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,[3] ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.

Княжество България (1878 – 1908)редактиране

(Княжество България съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава княз) до обявяване на независимостта на България през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.)

ПортретИме
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжностНапуснал длъжностПарламентарна група/Партия/КоалицияПравителствоБележки
Председатели на Министерския съвет
1879 – 1908
1 Тодор Бурмов
(1834 – 1906)
17 юли
(5 юли) 1879
6 декември (24 ноември) 1879Консервативна партияБурмовСлужебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.[4][5]
2 епископ Климент Браницки

(Васил Друмев)
(1841 – 1901)

6 декември (24 ноември) 18797 април (26 март) 1880Консервативна партияКлимент 1Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.[6][7]
3 Драган Цанков
(1828 – 1911)
7 април (26 март) 188010 декември (28 ноември) 1880Либерална партияД. Цанков 1[8][9][10]
4 Петко Каравелов
(1843 – 1903)
10 декември (28 ноември) 18809 май (27 април) 1881Либерална партияКаравелов 1[11][12]
5 Казимир Ернрот
(1833 – 1913)
9 май
(27 април) 1881
13 юли
(1 юли) 1881
безпартиенЕрнрот[13][14]
Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)
6 Леонид Соболев
(1844 – 1913)
5 юли (23 юни) 188219 септември (7 септември) 1883безпартиенСоболев[15][16]
(3) Драган Цанков
(1828 – 1911)
19 септември (7 септември) 1883
(2-ри мандат)
13 януари (1 януари) 1884
(3-ти мандат)
12 януари (31 декември) 1883
(2-ри мандат)
11 юли (29 юни) 1884
(3-ти мандат)
Либерална партияД. Цанков 2
Д. Цанков 3
(4) Петко Каравелов
(1843 – 1903)
11 юли (29 юни) 1884

(2-ри мандат)

21 август (9 август) 1886Либерална партия (каравелисти)Каравелов 2
(2) Васил Друмев (митрополит Климент Търновски)
(1841 – 1906)
21 август (9 август) 1886

(2-ри мандат)

24 август (12 август) 1886Консервативна партияКлимент 2
(4) Петко Каравелов
(1843 – 1903)
24 август (12 август) 1886

(3-ти мандат)

28 август (16 август) 1886Либерална партияКаравелов 3
7 Васил Радославов
(1854 – 1929)
28 август (16 август) 188610 юли (28 юни) 1887Либерална партия (радослависти)Радославов 1[17][18]
8 Константин Стоилов
(1853 – 1901)
10 юли (29 юни) 18871 септември (20 август) 1887Консервативна партияСтоилов 1[19][20]
9 Стефан Стамболов
(1854 – 1895)
1 септември (20 август) 188731 май (19 май) 1894Народнолиберална партияСтамболов[21]
(8) Константин Стоилов
(1853 – 1901)
31 май (19 май) 1894
(2-ри мандат)
(9 декември) 1894
(3-ти мандат)
(9 декември) 1894

(2-ри мандат)
30 януари (18 януари) 1899
(3-ти мандат)

Народна партияСтоилов 2
Стоилов 3
10 Димитър Греков
(1847 – 1901)
30 януари (19 януари) 189913 октомври (1 октомври) 1899Народнолиберална партияГреков5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП[22][23]
11 Тодор Иванчов
(1858 – 1906)
13 октомври (1 октомври) 1899
(1-ви мандат)
(27 ноември) 1900
(2-ри мандат)
(27 ноември) 1900
(1-ви мандат)
25 януари (12 януари) 1901
(2-ри мандат)
безпартиенИванчов 1
Иванчов 2
В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)[24]
12 Рачо Петров
(1861 – 1942)
25 януари (12 януари) 19015 март (20 февруари) 1901безпартиенПетров 1[25][26]
(4) Петко Каравелов
(1843 – 1903)
5 март (20 февруари) 1901

(4-ти мандат)

4 януари 1902 (21 декември 1901)Демократическа партияКаравелов 4
13 Стоян Данев
(1858 – 1949)
4 януари 1902 (22 декември 1901)
(1-ви мандат)
(4 ноември 1902)
(2-ри мандат)
(18 март 1903)
(3-ти мандат)
(2 ноември 1902)
(1-ви мандат)
(18 март 1903)
(2-ри мандат)
19 май (6 май) 1903
(3-ти мандат)
Прогресивнолиберална партияДанев 1
Данев 2
Данев 3
[27]
(11) Рачо Петров
(1861 – 1942)
19 май (6 май) 1903
(2-ри мандат)
5 ноември (22 октомври) 1906безпартиенПетров 2
14 Димитър Петков
(1858 – 1907)
5 ноември (23 октомври) 190611 март (26 февруари) 1907Народнолиберална партияД. Петков[28]
15 Димитър Станчов
(1863 – 1940)
12 март (27 февруари) 190716 март (3 март) 1907безпартиенСтанчовНЛП е представена с 5 министри[29]
16 Петър Гудев
(1863 – 1932)
16 март (3 март) 190729 януари (16 януари) 1908Народнолиберална партияГудев[30]
17 Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 януари 19085 октомври 1908Демократическа партияМалинов 1[29]

Царство България (1908 – 1946)редактиране

Царство България възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г.

ПортретИме
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжностНапуснал длъжностПарламентарна група/Партия/КоалицияПравителствоБележки
Председатели на Министерския съвет
1908 – 1946
17 Александър Малинов
(1867 – 1938)
5 октомври 190829 март 1911Демократическа партияМалинов 1
Малинов 2
18 Иван Гешов
(1849 – 1924)
29 март 191114 юни 1913Народна партияГешов[31]
(13) Стоян Данев
(1858 – 1949)
14 юни 1913
(4-ти мандат)
17 юли 1913Прогресивнолиберална партияДанев 4
(7) Васил Радославов
(1854 – 1929)
17 юли 1913
(2-ри мандат)
21 юни 1918Либерална партия (радослависти)Радославов 2
Радославов 3
(17) Александър Малинов
(1867 – 1938)
21 юни 1918
(2-ри мандат)
28 ноември 1918Демократическа партияМалинов 3
Малинов 4
19 Теодор Теодоров
(1859 – 1924)
28 ноември 19186 октомври 1919Народна партияТеодоров 1
Теодоров 2
[32]
20 Александър Стамболийски
(1879 – 1923)
6 октомври 19199 юни 1923БЗНССтамболийски1
Стамболийски2
[33][34]
21 Александър Цанков
(1879 – 1959)
9 юни 1923
(след военен преврат)
4 януари 1926Демократически сговорА. Цанков 1
А. Цанков 2
[29]
22 Андрей Ляпчев
(1866 – 1933)
4 януари 192629 юни 1931Демократически сговорЛяпчев 1
Ляпчев 2
Ляпчев 3
[35]
(17) Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 юни 1931
(3-ти мандат)
12 октомври 1931Народен блокМалинов 5
23 Никола Мушанов
(1872 – 1951)
12 октомври 193119 май 1934Народен блокМушанов 1
Мушанов 2
Мушанов 3
[29][36]
24 Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
19 май 1934
(след военен преврат)
22 януари 1935безпартиенК.Георгиев 1[37][38]
25 Пенчо Златев
(1881 – 1948)
22 януари 193521 април 1935безпартиенЗлатев[29]
26 Андрей Тошев
(1867 – 1944)
21 април 193523 ноември 1935безпартиенТошев[29]
27 Георги Кьосеиванов
(1884 – 1960)
23 ноември 193516 февруари 1940безпартиенКьосеиванов 1
Кьосеиванов 2
Кьосеиванов 3
Кьосеиванов 4
[39]
28 Богдан Филов
(1883 – 1945)
16 февруари 19409 септември 1943безпартиенФилов 1
Филов 2
[40]
- Петър Габровски
(1898 – 1945)
9 септември 194314 септември 1943безпартиенВременно, замества Богдан Филов [29]
29 Добри Божилов
(1884 – 1945)
14 септември 19431 юни 1944безпартиенБожилов[41]
30 Иван Багрянов
(1891 – 1945)
1 юни 19442 септември 1944безпартиенБагрянов[29][42]
31 Константин Муравиев
(1893 – 1965)
2 септември 1944
(с царски указ на Регентския съвет)
9 септември 1944БЗНС Врабча 1Муравиев[29]
(24) Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
9 септември 1944
(2-ри мандат) (след държавен преврат)
23 ноември 1946ОФК.Георгиев 2
К.Георгиев 3

Народна република България (1946 – 1990)редактиране

България е народна република от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г.

ПортретИме
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжностНапуснал длъжностПарламентарна група/Партия/КоалицияПравителствоБележки
Председател на Министерския съвет
1946 – 1990
32 Георги Димитров
(1882 - 1949)
23 ноември 19462 юли 1949ОФГ. Димитров 1
Г. Димитров 2
[43]
33 Васил Коларов
(1877 – 1950)
2 юли 194923 януари 1950ОФКоларов 1
Коларов 2
[44][45]
34 Вълко Червенков
(1900 – 1980)
3 февруари 195017 април 1956ОФКоларов 2
Червенков
[46]
35 Антон Югов
(1904 – 1991)
17 април 195619 ноември 1962БКП, БЗНС, ОФЮгов 1
Югов 2
Югов 3
[29]
36 Тодор Живков
(1911 - 1998)
19 ноември 19629 юли 1971БКП, БЗНСЖивков 1
Живков 2
[47]
37 Станко Тодоров
(1920 – 1996)
9 юли 197118 юни 1981БКП, БЗНСТодоров 1
Тодоров 2
[48][49]
38Гриша Филипов
(1919 – 1994)
18 юни 198119 юни 1986БКП, БЗНСФилипов[29]
39Георги Атанасов
(1933 - 2022)
19 юни 19868 февруари 1990БКП, БЗНСАтанасов[29]
40 Андрей Луканов
(1938 - 1996)
8 февруари 199020 декември 1990БСПЛуканов 1
Луканов 2
[50]

Конституционна историяредактиране

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.

Кимон Георгиев

Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.

На 3 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.

На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“

На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНСНиколай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.

На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на НС Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“

Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.

На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.

Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.

Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.

Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата.

Република България (след 1990)редактиране

Възниква след обявяването на Република България (15 ноември 1990 г.).

Време за управлениередактиране

  • Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към 28 март 2024 г.
ПортретИме
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжностНапуснал длъжностПарламентарна група/Партия/КоалицияПравителствоБележки
Председател на Министерския съвет
1990 – 1991
41Димитър Попов
(1927 – 2015)
22 декември 19908 ноември 1991безпартиенПопов[29][51]
Министър-председател
1991 –
42 Филип Димитров
(род. 1955)
8 ноември 199130 декември 1992СДСФ. Димитров[52][53]
43 Любен Беров
(1925 – 2006)
30 декември 199217 октомври 1994безпартиенБеровУправлява с мандат на Движението за права и свободи.[29]
44 Ренета Инджова
(род. 1953)
17 октомври 1994
(служебен)
25 януари 1995безпартиенИнджоваРъководи служебно правителство, назначено от президента Жельо Желев [29][54]
45Жан Виденов
(род. 1959)
25 януари 199513 февруари 1997Демократична левицаВиденов[55]
46 Стефан Софиянски
(род. 1951)
13 февруари 1997
(служебен)
21 май 1997ОДССофиянскиРъководи служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов [56][57]
47 Иван Костов
(род. 1949)
21 май 199724 юли 2001ОДСКостов[58][59]
48 Симеон Сакскобургготски
(род. 1937)
24 юли 200117 август 2005НДСВСимеон II[60][61]
49 Сергей Станишев
(род. 1966)
17 август 200527 юли 2009Коалиция за БългарияСтанишевУправлява с мандат на Движението за права и свободи.[62][63]
50 Бойко Борисов
(род. 1959)
27 юли 200913 март 2013ГЕРББорисов 1[64][65]
51 Марин Райков
(род. 1960)
13 март 2013
(служебен)
29 май 2013безпартиенРайковРъководи служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев
52 Пламен Орешарски
(род. 1960)
29 май 20136 август 2014безпартиенОрешарскиУправлява с мандат на Коалиция за България.
53 Георги Близнашки
(род. 1956)
6 август 2014
(служебен)
7 ноември 2014безпартиенБлизнашкиРъководи служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев
(50) Бойко Борисов
(род. 1959)
7 ноември 201427 януари 2017ГЕРББорисов 2[66]
54 Огнян Герджиков
(род. 1946)
27 януари 2017
(служебен)
4 май 2017безпартиенГерджиковРъководи служебно правителство, назначено от президента Румен Радев
(50) Бойко Борисов
(род. 1959)
4 май 201712 май 2021ГЕРББорисов 3
55 Стефан Янев
(род. 1960)
12 май 2021
(служебен)
13 декември 2021безпартиенЯнев 1
Янев 2
Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев
56 Кирил Петков
(род. 1980)
13 декември 20212 август 2022Продължаваме промянатаК. ПетковРъководи коалиционно правителство с мандат на Продължаваме промяната
57 Гълъб Донев
(род. 1967)
2 август 2022
(служебен)
6 юни 2023безпартиенДонев 1
Донев 2
Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев
58 Николай Денков
(род. 1962)
6 юни 2023в оставка от 6 мартПродължаваме промяната - Демократична БългарияДенковМинистър-председател с мандат на ПП-ДБ в правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ
59??Служебен???Ръководи служебно правителство, назначено от президента Румен Радев
ИмеВреме за управлениеБрой мандати
1Станко Тодоров9 г. 11 м. 9 д.2
2Бойко Борисов9 г. 10 м. 14 д.3
3Тодор Живков8 г. 7 м. 18 д.2
4Стефан Стамболов6 г. 9 м.1
5Антон Югов6 г. 7 м. 2 д.3
6Вълко Червенков6 г. 2 м. 14 д.1
7Васил Радославов5 г. 9 м. 16 д.3
8Андрей Ляпчев5 г. 5 м. 24 д.3
9Гриша Филипов4 г. 9 м. 5 д.1
10Константин Стоилов4 г. 8 м. 21 д.3
11Георги Кьосеиванов4 г. 2 м. 24 д.4
12Иван Костов4 г. 2 м. 3 д.1
13Симеон Сакскобургготски4 г. 24 д.1
14Сергей Станишев3 г. 11 м. 10 д.1
15Александър Малинов3 г. 10 м. 24 д.5
16Георги Атанасов3 г. 10 м. 14 д.1
17Александър Стамболийски3 г. 8 м. 3 д.2
18Богдан Филов3 г. 6 м. 24 д.2
19Рачо Петров3 г. 5 м. 14 д.2
20Петко Каравелов3 г. 4 м. 15 д.4

Живи бивши министър-председателиредактиране

ИмеМандатДата на раждане
Филип Димитров1991 – 199231 март 1955 г. (1955-март-31) (68 г.)
Ренета Инджова1994 – 19956 юли 1953 г. (1953-юли-06) (70 г.)
Жан Виденов1995 – 199722 март 1959 г. (1959-март-22) (65 г.)
Стефан Софиянски19977 ноември 1951 г. (1951-ноември-07) (72 г.)
Иван Костов1997 – 200123 декември 1949 г. (1949-декември-23) (74 г.)
Симеон Сакскобургготски2001 – 200516 юни 1937 г. (1937-юни-16) (86 г.)
Сергей Станишев2005 – 20095 май 1966 г. (1966-май-05) (57 г.)
Бойко Борисов2009 – 2013
2014 – 2017
2017 – 2021
13 юни 1959 г. (1959-юни-13) (64 г.)
Марин Райков201317 декември 1960 г. (1960-Декември-17) (63 г.)
Пламен Орешарски2013 – 201421 февруари 1960 г. (1960-Февруари-21) (64 г.)
Георги Близнашки20144 октомври 1956 г. (1956-октомври-04) (67 г.)
Огнян Герджиков201719 март 1946 г. (1946-Март-19) (78 г.)
Стефан Янев20211 март 1960 г. (1960-Март-01) (64 г.)
Кирил Петков2021 – 202217 април 1980 г. (1980-Април-17) (43 г.)
Гълъб Донев2022 – 202328 февруари 1967 г. (1967-Февруари-28) (57 г.)

Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на Георги Атанасов (1986 – 1990) – починал на 31 март 2022 г., на 88-годишна възраст.

Времева линияредактиране

Николай ДенковГълъб ДоневКирил Петков (политик)Стефан ЯневБойко БорисовОгнян ГерджиковБойко БорисовГеорги БлизнашкиПламен ОрешарскиМарин РайковБойко БорисовСергей СтанишевСимеон СакскобургготскиИван КостовСтефан СофиянскиЖан ВиденовРенета ИнджоваЛюбен БеровФилип ДимитровДимитър ПоповАндрей ЛукановГеорги Атанасов (политик)Гриша ФилиповСтанко ТодоровТодор ЖивковАнтон ЮговВълко ЧервенковВасил КоларовГеорги ДимитровКимон ГеоргиевКонстантин МуравиевИван БагряновДобри БожиловПетър ГабровскиБогдан ФиловГеорги КьосеивановАндрей ТошевПенчо ЗлатевКимон ГеоргиевНикола МушановАлександър МалиновАндрей ЛяпчевАлександър ЦанковАлександър СтамболийскиТеодор ТеодоровАлександър МалиновВасил РадославовСтоян ДаневИван ГешовАлександър МалиновПетър ГудевДимитър СтанчовДимитър ПетковРачо ПетровСтоян ДаневПетко КаравеловРачо ПетровТодор ИванчовДимитър ГрековКонстанин СтоиловСтефан СтамболовКонстанин СтоиловВасил РадославовПетко КаравеловВасил ДрумевПетко КаравеловДраган ЦанковЛеонид СоболевРежим на пълномощиятаКазимир ЕрнротПетко КаравеловДраган ЦанковВасил ДрумевТодор Бурмов

Вижте същоредактиране

Бележкиредактиране

  1. Конституция на България. Ст. 84
  2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
  4. Тодор Бурмов // 8 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 18 октомври 2012.
  5. Тодор Бурмов // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 2012-03-20. Посетен на 8 септември 2012.
  6. Васил Друмев // 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 2012-11-22. Посетен на 8 септември 2012.
  7. Биография. Nordisk Familjebok, 1907.
  8. Биография // [1] Nordisk Familjebok. Архивиран от [{{{url}}} оригинала]. Посетен на 1920.
  9. ДРАГАН ЦАНКОВ // Стилиян Чилингиров, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  10. ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ // Мария Узунова, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  11. Петко Каравелов[неработеща препратка]
  12. Петко Каравелов // Koprivshtitza.com, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  13. Ehrnrooth, Johan Casimir // Biografiakeskus. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  14. Biografie // Nordisk Familjebok, 1907. с. 43.
  15. Соболев, Леонид Николаевич.
  16. Ташо Ташев. Министрите на България 1879 – 1999 // АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
  17. Vasil Radoslavov // Who's Who in First World War. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  18. Василь Радославов // hrono.ru. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  19. Биография. Nordisk Familjebok, 1918. с. 95.
  20. Георги Кокеров. Създател на българската държавност // tripod.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  21. Стамболов Стефан. Архив на оригинала от 2014-09-16 в Wayback Machine.
  22. Д-р Димитър Панайотов Греков // Архивиран от оригинала на 2012-12-10. Посетен на 8 септември 2012.
  23. Греков Димитр // ЭСБЕ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  24. Todor Ivanchov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  25. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. София, 1939.
  26. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. ISBN 978-954-430-603-8.
  27. Stoyan Danev // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  28. Борислав Гърдев. Памет за Димитър Петков // liternet.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
  29. а б в г д е ж з и к л м н о п Prime ministers // Bulgaria // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
  30. Доктор Петър Гудев – Политик и държавник. Варна, LiterNet, 2002. ISBN 954-304-015-Х.
  31. Ivan Geshov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  32. Teodor Teodorov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  33. John McClaughry. Alexander Stambolisky // cooperativeindividualism.org, 1997. Архивиран от оригинала на 2011-09-26. Посетен на 13 септември 2012.
  34. Giacomo Brucciani. Alexandăr Stambolijski // esamizdat.it, 2003. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 13 септември 2012.
  35. Andrey Lyapchev // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  36. Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951) // liberal-international.org. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 14 септември 2012.
  37. Кимон Георгиев. Архив на оригинала от 2014-07-25 в Wayback Machine.
  38. Кимон Георгиев – опит за портрет // bg-history.info. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  39. Борислав Гърдев. За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му // Сп. „Палитра“, 15 март 2009. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  40. Борислав Гърдев. Богдан Филов – противоречивият // argumenti.net. АРГУМЕНТИ. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 септември 2012.
  41. Dobri Bozhilov // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  42. Bagrianov, Ivan Ivanov // Seconde-Guerre.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  43. Биография Димитрова Георгия Михайловича // БСЭ. Архивиран от оригинала на 2012-10-23. Посетен на 15 септември 2012.
  44. Васил Коларов // Архивиран от оригинала на 2014-07-25. Посетен на 2012-11-04.
  45. Vasil Kolarov // Marxistischen Internetarchiv. Посетен на 15 септември 2012.
  46. Chervenkov, Vulko // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  47. Тодор Живков // Архивиран от оригинала на 2014-07-25. Посетен на 2012-11-04.
  48. Станко Тодоров. Архив на оригинала от 2014-07-25 в Wayback Machine.
  49. Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria // The New York Times, 20 декември 1996. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  50. Lukanov, Andrey // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  51. www.24chasa.bg
  52. Dimitrov, Filip // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  53. PHILIP DIMITROV DIMITROV // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 2014-08-03. Посетен на 16 септември 2012.
  54. Ренета Инджова // omda.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  55. Жан Виденов // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  56. Стефан Софиянски // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  57. STEFAN ANTONOV SOFIANSKI // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 2013-12-15. Посетен на 16 септември 2012.
  58. IVAN KOSTOV // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.[неработеща препратка]
  59. Иван Костов // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  60. Simeon II // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  61. Simeon Sakskoburggotski // Fundación CIDOB. Архивиран от оригинала на 2013-04-24. Посетен на 17 септември 2012.
  62. Stanishev, Sergey // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  63. СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ // Министерски съвет на Република България, 9 септември 2005. Архивиран от оригинала на 2019-11-26. Посетен на 17 септември 2012.
  64. Автобиография Бойко Борисова // sofia.bg. Архивиран от оригинала на 2012-11-18. Посетен на 17 септември 2012.
  65. Andrew Stevens. From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria // citymayors.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  66. Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет // Народно събрание. Архивиран от оригинала на 2014-11-10. Посетен на 7 ноември 2014.

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия