Малта

държава в Южна Европа

Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Република Малта
на малтийски: Repubblika ta' Malta
на английски: Republic of Malta
      
Девиз: Virtute et constantia
„Доблест и постоянство“
Химн: L-Innu Malti
Местоположение на Малта
Местоположение на Малта
География и население
Площ316 km²
(на 186-о място)
Води0,001%
Климатсредиземноморски
СтолицаВалета
Най-голям градБиркиркара
Официален език
Религия90% християнство
—83% католици
—7% други християни
5% нерелигиозност
2% ислям
3% други религии
Демониммалтиец
Население (2021)519 562[1]
(на 167-о място)
Население (2011)416 055
Гъстота на нас.1472 души/km²
(на 5-о място)
Градско нас.94,6%
(на 10-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентДжордж Вела
Министър-председателРобърт Абела
ОрганизацииООН, ЕС, СЕ, ОН
Законодат. властПарламент
История
Независимост
– дата
от Великобритания
21 септември 1964 г.
Република13 декември 1974 г.
Влизане в ЕС1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)29,36 млрд. щ.д.
(на 148-о място)
БВП на човек (ППС)56 338 щ.д.
(на 24-то място)
БВП (ном., 2022)17,15 млрд. щ.д.
(на 131-во място)
БВП на човек (ном.)32 912 щ.д.
(на 31-во място)
ИЧР (2021)0,918 (много висок)
(на 23-то място)
Джини (2019)28,0 (нисък)
Прод. на живота82,4 години
(на 13-о място)
Детска смъртност7/1000
(на 107-о място)
Грамотност92,8%
(на 75-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOMT
Интернет домейн.mt
Телефонен код+356
ITU префикс9HA-9HZ
Официален сайтgov.mt
Малта в Общомедия

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

Историяредактиране

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.

По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройстворедактиране

Нова сграда на парламента на Малта във Валета, проектирана от Ренцо Пиано

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно делениередактиране

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области – пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  •  – Три региона – два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

Географияредактиране

Сателитна карта на Гозо и Комино

Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.[2]

Природни забележителностиредактиране

Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [3][4]

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

Стопанстворедактиране

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Населениередактиране

Сейнт Полс Бей, най-големият град в Малта

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.

Етнически съставредактиране

Култураредактиране

96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.

Филми за Малтаредактиране

Вижте същоредактиране

Източнициредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия