Луфтвафе

Луфтвафе (на немски: Luftwaffe – въздушно оръжие) е названието на германските военновъздушни сили.

Лого на германските военновъздушни сили

Историяредактиране

Луфтвафе през Първата световна войнаредактиране

Луфтвафе на Третия райх (1933 – 1945)редактиране

След разгрома на Германската империя през Първата световна война, Версайският договор забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни самолети. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва секретен договор със Съветския съюз. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от 1923 до 1933 г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището Липецк, а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално 4-ти авиоотряд на 40-и авиополк на Червената армия. Тези пилоти образуват ядрото на Луфтвафе, създадено след като Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа партия идват на власт през 1933 г.

Луфтвафе е създадено официално на 9 март 1935 г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващ е райхсмаршал Херман Гьоринг, по това време герой от Първата световна война, въздушен ас с 35 победи.

Луфтвафе натрупва първия си боен опит в гражданската война в Испания, която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от легиона „Кондор“ участват на страната на националистите на генерал Франсиско Франко. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600 000 души в началото на Втората световна война на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените полеви дивизии (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през 1943 г., а накрая на 50 през 1944 г.

До края на 1942 г. Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 г. нещата се обръщат. СССР започва контранастъпление от изток, Западните Съюзници настъпват в Африка, а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки бомбардировачи. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна.

Студена войнаредактиране

Съвременно оборудванередактиране

МашинаПроизходТипВариантВ експлоатация[1]Бележки
Еърбъс А310  Франциятранспортен
възд. цистерна
А310-304
А310 MRTT
7
Еърбъс A319CJ  ГерманияVIP транспортA319-114CJ02 поръчани
Еърбъс A340  ФранцияVIP транспортА340-30002 бивши самолета на Луфтханза ще влязат в експлоатация през 2009
Еърбъс A400M  Испаниятранспорт / цистернаА400М060 поръчани
Bell UH-1  САЩтранспортен вертолетUH-1D73конструирани от Dornier
Bombardier Challenger 600  КанадаVIP транспортCL-6016
RQ-4 Global Hawk  САЩ
 Германия
разузнавателен БЛАRQ-4B Block 2005 поръчани, ще бъдат конструирани от Northrop Grumman и оборудвани с прибори на EADS
Bombardier Global Express  КанадаVIP транспортGlobal Express 500004 поръчани
T-6 Texan II  САЩучебен самолетТ-6А?Летят със знаците на американските ВВС
Eurocopter Couger  Франциятранспортен вертолетAS 532U-23
Eurofighter Typhoon  ГерманияизтребителEF-200040още 140 поръчани
Grob G 120  Германияучебен самолетG-1206базирани в Аризона, САЩ
F-4 Phantom II  САЩизтребителF-4F44в експлоатация до 2012, ще бъдат заменени от Eurofighter Typhoon

Източнициредактиране

  1. „World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия