Лукино Висконти

италиански режисьор

Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) (2 ноември 1906 г. – 17 март 1976 г.) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.[1]

Лукино Висконти
Luchino Visconti
италиански режисьор
Висконти, 1972 г.
Висконти, 1972 г.
Роден
Лукино Висконти ди Модроне
Починал
17 март 1976 г. (69 г.)
ПогребанИталия
Националност Италия
Режисура
Активност1935–1976
Оскариноминация (1970)
Награди на БАФТАноминация (1972)
Други награди1963 Златна палма (Кан)
1965 Златен лъв (Венеция)
1971 „Давид на Донатело“
1973 „Давид на Донатело“
Семейство
ПартньорХелмут Бергер
Уебсайт
Лукино Висконти в Общомедия

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на „златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на Фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите Оскар и БАФТА.

Личен животредактиране

Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[2] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е херцог на Грацано.

Още в ранните си години Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариераредактиране

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция, която е прекъсната поради началото на Втората световна война и завършена по-късно от германския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Джани Пучини, Антонио Пиетранджели и Джузепе Де Сантис, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор – „Натрапчивост“ (1943), първият филм в течението на Италианския неореализъм и неофициална адаптация по романа на Джеймс КейнПощальонът винаги звъни два пъти“.

Филмографияредактиране

Режисьорредактиране

годинафилморигинално заглавиебележки
1943НатрапчивостOssessione
1948Земята трепериLa terra trema
1951Най-красиватаBellissima
1953Ние женитеSiamo donne (Anna Magnani)сегмент: (Ана Маняни)
1954ЧувствоSenso
1957Бели нощиLe Notti Biancheнаграда „Сребърен лъв“
1960Роко и неговите братяRocco e i suoi fratelliспециална награда – Венеция
1962Бокачо '70Boccaccio '70 (Il lavoro)сегмент: (Работата)
1963ГепардътIl Gattopardoнаграда „Златна палма
1965Бледите звезди на Голямата мечкаVaghe stelle dell'Orsaнаграда „Златен лъв
1967ЧужденецътLo straniero
1967ВещицитеLe streghe (La strega bruciata viva)сегмент: (Вещицата, изгорена жива)
1969Залезът на боговетеLa caduta degli dei
1971Смърт във ВенецияMorte a Veneziaспециална награда – Кан
1972ЛудвигLudwig
1974Семеен портрет в интериорGruppo di famiglia in un interno
1976НевинниятL'innocente

Източнициредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия