Кричим

град в България

Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Крѝчим е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в община Кричим. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 8124 души по настоящ адрес и 9098 души по постоянен адрес.[2]

Кричим
Изглед от Кричим с река Въча
Изглед от Кричим с река Въча
Общи данни
Население8083 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина253 m
Пощ. код4220
Тел. код03145
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ39921
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Кричим
Атанас Калчев
(Движение „Нашият град“; 2007)
Кричим в Общомедия

Географияредактиране

Община Кричим се намира в югозападната част на област Пловдив в така наречената Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините: Стамболийски, Перущица, Родопи, Девин и Брацигово. Заема обща площ около 50 хил. декара. На територията на общината освен град Кричим няма други населени места.

Град Кричим е разположен на около 20 км югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝ, е сред най-малките в област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.

Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки със съседните общини Родопи, Стамболийски и Перущица и с областния център гр. Пловдив.

Исторически формирана, община Кричим заема важно място във връзката Централни Родопи – вътрешност на страната. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин. Тази артерия свързва 3 области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка.

Историяредактиране

Паметник на падналите през войните
Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости, играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на цар Иван Асен I в 1190 г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъкът на цар Асен, на който е изсечен изключително ценният за историята Кричимски надпис, отлично запазен. Той гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на цар Иван Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г., когато царският български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби, настъпили с убийството на цар Калоян.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа – писмеността. Според свидетелства на американски мисионери, посетили селото през 1861 година, то има 1000 жители турци.[3]

Населениередактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19344515
19466026
19566992
19659600
19758687
19859441
19928761
20018535
20118409
20218109

Етническият състав включва 4652 българи, 1646 турци и 564 цигани.[4]

Религииредактиране

Църквата „Козма и Дамян“

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие. Населението изповядва християнската или мюсюлманската вяра, а църквата Св. св. Козма и Дамян и джамията съжителстват мирно от двете страни на реката. Има и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]

На 6 км от града се намира Кричимският манастир „Рождество Богородично“, паметник на културата.

Икономикаредактиране

Икономиката в община Кричим е слабо развита. Промишлеността в общината е представена от значителен брой микро, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир „Кричим“ и ВЕЦ „Кричим“.

Община Кричим има по-високо равнище на безработица в сравнение със средното равнище за страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища.

Жп траспортредактиране

През Кричим минава жп линия, обслужваща пътнически композиции за Пещера и Пловдив, и има изградена гара – гара Въча или още гара Кричим, която се поддържа от Националната железопътна компания.[6]

Обществени институцииредактиране

Сградата на Община Кричим
Сградата на пощата
  • Община Кричим
  • Поща

Забележителностиредактиране

От покрайнините на града започва територията на резерватаИзгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името „Калето“.

В околността ѝ е разположен Камъкът на цар Асен, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и двата манастира – „Св. Богородица“ и „Св. Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимският манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19. век е реставриран.

Редовни събитияредактиране

  • 24 – 27 август 2006 г. – празник на община Кричим
  • От 2006 г. в Кричим се организира пленер, който събира ентусиасти, отдадени на изкуството. Спонсори и любители помагат пленерът да се проведе.

Личностиредактиране

  • Георги Ангелов – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[7]
  • проф. Стоян Домусчиев
  • доц. Хайрие Мемова Сулейманова (Йенисой)
  • Мариета Димитрова – съпруга на естрадния певец Емил Димитров
  • Величка Маркова – съпруга на футболиста Георги Аспарухов (Гунди)
  • Ерджан Бирол – музикант
  • полк. Валентин Чакмаков – военен летец
  • проф. Стефани Станчева – професор по икономика в Харвард

Кухняредактиране

Дроб сарма по кричимски

Продукти: агнешко було 1 бр., агнешки черен дроб 250 г, агнешки бъбречета 250 г, агнешки момици 250 г, агнешки далачета 250 г, джоджен 1/2 връзка, пресен кромид лук 1 връзка, сол и черен пипер на вкус.

Агнешките дреболии, нарязани на кубчета, и ситно нарязаният кромид лук се посоляват и се поръсват със счукан черен пипер, след което се разбъркват добре, увиват се в булото и се пекат на скара до зачервяване.

Другиредактиране

На Кричим е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Източнициредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия