Киноа

вид растение

Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е лъжежитно растение, защото принадлежи към семейство Щирови, а не към семейство Житни (като пшеницата), ботанически свързано със спанака и щира (амаранта). Киноата е семе, а не зърно. Произхожда от Андите, от северозападната част на Южна Америка.[1] Това е растение с висока хранителна стойност и много полезни свойства. И листата му са много полезни, също като на тези на редица листни зеленчуци, като например спанака.

Киноа
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Щирови (Amaranthaceae)
триб:Atripliceae
род:Хеноподий (Chenopodium)
вид:Киноа (C. quinoa)
Научно наименование
Willd., 1798
Киноа в Общомедия
[ редактиране ]

Прегледредактиране

Името quinoa (кѝноа) е заемка от испанското quinua или quinoa, което произлиза от kinwa на езика кечуа. Като реколта най-напред е култивирана в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия и Перу преди 3000 до 4000 години. Хранителният състав е много добър в сравнение с основните зърнени култури. Семената на киноа съдържат незаменими аминокиселини като лизин и големи количества калций, фосфор и желязо.[2] След прибиране на реколтата семената трябва да бъдат обработени за премахване на покритието, съдържащо горчиви на вкус сапонини. Семената на киноа се варят като цяло по същия начин, както ориза, и могат да бъдат използвани в широка гама от ястия. Листата на киноа се ядат като листни зеленчуци и много приличат на амарант, но търговската им наличност е ограничена.

История и култураредактиране

Преди 5000 г. инките са отглеждали киноа и тя е била тяхна основна храна. Те смятали растението за свещено, подарък от боговете и го наричали „майката на всички зърна“; традицията била вождът им да засее първите семена за сезона, използвайки „златни оръдия на труда“.[3] По време на завладяването на Южна Америка испанските колонизатори с насмешка наричали киноата „храна за индианци“,[4] а впоследствие унищожили индианските ниви с киноа и забранили отглеждането ѝ.[5] Те обаче така и не разбрали, че инките тайно продължили да отглеждат киноа по почти недостъпните високи части на Андите, където колонизатори не стъпвали, между другото и поради изключително разредения, труден за дишане въздух. Характерно за растението е, че то може да расте при всякакви условия и на всякаква почва. Така киноата изпаднала за дълго време в забвение, за да бъде преоткрита през 70-те години на 20 век. Киноата е препоръчвана за консумация поради състава си. Тя е за предпочитане не само пред пшеницата, но и пред ориза, защото малкото въглехидрати, които съдържа, се усвояват от организма бавно и така не причиняват напълняване. Тя не съдържа глутен, а има много важни за организма вещества, като желязо, калций, големи количества от витамини B и Е, както и много други полезни витамини и минерали. Затова Организацията на обединените нации е обявила 2013 г. за Международна година на киноата,[6] а самата киноа – за „супер храна“.

Хранителна стойностредактиране

Киноата е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите, отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение от царевицата. В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието ѝ на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноата показват, че тя е източник на пълноценен протеин.[7][8] Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноата е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата.[9][10] В 100 g киноа в сурово състояние има приблизително (проценти от препоръчителната дневна доза): 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.[11]

Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики киноа се смята за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.[12]

Вижте същоредактиране

Източнициредактиране

  1. Fuentes, F. F. и др. Assessment of genetic diversity patterns in Chilean quinoa (Chenopodium quinoa Willd.) germplasm using multiplex fluorescent microsatellite markers // Conservation Genetics 10 (2). 2009-04-01. DOI:10.1007/s10592-008-9604-3. с. 369–377.
  2. J. G. Vaughn & C. A. Geissler (2009). The new Oxford book of food plants. Oxford University Press.
  3. Gade, Daniel W. Nature and culture in the Andes. Madison, University of Wisconsin Press, 1999. ISBN 0-299-16124-2. с. 206.
  4. Gade, Daniel W. (1999). Nature and culture in the Andes. Madison: University of Wisconsin Press. p. 206. ISBN 0-299-16124-2.
  5. Bernice Kagan; Meredith McCarty (1995). Fresh from a vegetarian kitchen. New York: St. Martin's Press. p. 56. ISBN 0-312-11795-7.
  6. International Years // United Nations. Посетен на 9 юни 2012.
  7. Full Report: Nutrient Data for 20137, Quinoa, Cooked // Архивиран от оригинала на 2013-01-13. Посетен на 2012-12-06.
  8. Nutrition Facts and Analysis of Quinoa, Cooked
  9. "Health Benefits of Quinoa". Spiritfoods. Посетен на 9 юни 2012.
  10. Ray, C. Claiborne (29 декември 1998). „Calcium and Quinoa“. The New York Times. Посетен на 9 юни 2012.
  11. Киноата – био продукт за всеки Архив на оригинала от 2014-10-09 в Wayback Machine.USDA Nutrient Database Архив на оригинала от 2014-08-10 в Wayback Machine.
  12. Greg Schlick and David L. Bubenheim (November 1993). Quinoa: An Emerging 'New' Crop with Potential for CELSS (PDF). NASA Technical Paper 3422. NASA.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия