Килифарево

град в България

Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново.

Килифарево
България
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Област Велико Търново
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Килифарево
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Общи данни
Население2313 души[1] (15 март 2024 г.)
79,8 души/km²
Землище28,989 km²
Надм. височина303 m
Пощ. код5050
Тел. код06114
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ36837
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Килифарево
Димитър Събев
(независим)
Килифарево в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2308 души по настоящ адрес и 2429 души по постоянен адрес.[2]

Килифарево

Географияредактиране

Разположен е в Централна Северна България, Търновската предбалканска котловина, в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

Историяредактиране

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

Православен храм

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

Часовникова кула

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[3]

Населениередактиране

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343143
19463144
19562507
19652616
19752853
19852981
19922840
20012556
20112256
20211761
Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

ЧисленостДял (в %)
Общо2256100.00
Българи136460.46
Турци55224.46
Цигани200.88
Други70.31
Не се самоопределят271.19
Не отговорили28612.67
Читалище „Напредък – 1884“

Култураредактиране

Театърредактиране

  • Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
  • Младежка театрална трупа към Младежкия дом

Музеиредактиране

  • Историческият музей е разположен в построената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, до часовниковата кула в центъра на града. Експозицията му има общоисторически характер; в приземния етаж е оформена художествена галерия.[7][8]
  • Музейна сбирка „Музей на техниката“, разположена в няколко зали на Младежкия дом.[9]

Религииредактиране

Източно православие. Храмове: „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“

Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.

Редовни събитияредактиране

Празник на града – последната неделя от август.

Личностиредактиране

Родени в Килифареворедактиране

  • Велчо Атанасов – Джамджията (1778 – 1835), революционер
  • Никола Банджаков (1883 – 1924), антикомунист
  • Стефан Боалиев (1892 – 1985), фотограф-художник
  • Димитър Бълхов (1902 – 1931), анархист
  • Валентин Вълев, скулптор от 20 в.
  • Пейо Гаджев (1908), поет, писател и драматург
  • Стефан Додунеков (1945 – 2012), математик, академик, председател на БАН
  • Марин Касаветов (1915 – 1998), доктор на юридическите науки
  • Янко Маринов (1907 – 2001), художник
  • Надежда Попова (1906 – 1932), анархистка
  • Никола Проданов (1900 – 1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
  • Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
  • Трифон Саралиев (1888 – 1923), деец на БКП, народен представител от БКП
  • Васил Шарков (1883 – 1925), просветен деец и краевед
  • Михаил Цонев (1915 – ?), партизанин, генерал-лейтенант

Починали в Килифареворедактиране

Свързани с Килифареворедактиране

  • Стефан Стайков, просветен и културен деятел (директор на училището, създател на театрална трупа, която поставя опери на местна сцена)
  • Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литератураредактиране

  • Иван Тодоров, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, 2009 г., посветена и на Килифарево
  • Иван Тодоров, „Памет за Търново“, 2018 г., посветена и на Килифарево
  • Иван Тодоров, „Търновски истории“, 2021 г., посветена и на Килифарево
Модел на остров Килифарево в парка „Антарктида“

Другиредактиране

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на Килифарево.[10]

В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.

Галерияредактиране

Източнициредактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
  4. „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  7. Исторически музей – гр. Килифарево // Община Велико Търново (офиц. сайт).
  8. Исторически музей – гр. Килифарево // Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2020-06-01.
  9. Музей на техниката
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия