Кардамон

вид растение

Кардамонът (Elettaria cardamomum) е пикантна ароматна подправка от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Той е многогодишно растение, достигащо височина между 1,8 и 3,6 m. Понякога наименованието кардамон се изписва кардамом.[1]

Кардамон
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Джинджифилоцветни (Zingiberales)
семейство:Джинджифилови (Zingiberaceae)
триб:Alpinieae
род:Елетария (Elettaria)
вид:Кардамон (E. cardamomum)
Научно наименование
Maton, 1811
Синоними
Кардамон в Общомедия
[ редактиране ]
Кардамон
Spices, cardamom
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия1303 kJ (310 kcal)
Въглехидрати68.47 g
   Влакна28 g
Мазнини6.7 g
   Наситени0.68 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.87 g
   Полиненаситени0.43 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини10.76 g
Пепел5.78 g
Калций, Ca383 mg
Желязо, Fe13.97 mg
Магнезий, Mg229 mg
Фосфор, P178 mg
Калий, K1119 mg
Натрий, Na18 mg
Цинк, Zn7.47 mg
Мед, Cu0.383 mg
Манган, Mn28 mg
Кардамон в Общомедия

Зелените семенни шушулки на растението се изсушават и семената се използват в индийската и азиатската кухня цели или смлени. Смленият кардамон е основна съставка на кърито.[2] В Близкия изток кардамонът се слага в кафето, а в други страни като Иран го използват в чая. Той е съставка в билковите чайове от Индия, наричани „Йоги чай“. Индийският щат Сиким е първи по отглеждане и производство на подправката в Индия.

Кардамонът е използван за първи път около 700 г. и е внесен в Европа за първи път около 1200 г. Произхожда от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра, а сега се отглежда и в Непал, Тайланд и Централна Америка.

Кардамонът има характерен вкус и силен аромат. Използва се често при печене в Скандинавия. Въпреки че е една от най-скъпите подправки по тегло, за промяна на вкуса е нужно съвсем малко количество. Най-добре е кардамонът да се съхранява цял в шушулките, тъй като след смилане семената бързо губят аромата си.

Бележкиредактиране

  1. Боева, Ана, Нонинска, Лиляна, Цанова, Маргарита. Подправките като храна и лекарство. 2 издание. Медицина и физкултура, 1990. с. 27.
  2. Боева, Ана, Нонинска, Лиляна, Цанова, Маргарита. Подправките като храна и лекарство. 2 издание. Медицина и физкултура, 1990. с. 27.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия