Кайсия

вид растение


Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Кайсия
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Кайсия (P. armeniaca)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Кайсия в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиредактиране

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

Произходредактиране

Цъфтящи кайсии.
Кайсия
Apricots, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия201 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.12 g
      Захари9.24 g
      Сукроза5.87 g
      Глюкоза2.37 g
      Фруктоза0.94 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.06 g
      Галактоза0 g
   Влакна2 g
Мазнини0.39 g
   Наситени0.027 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.17 g
   Полиненаситени0.077 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.4 g
Вода86.35 g
Пепел0.75 g
Калций, Ca13 mg
Желязо, Fe0.39 mg
Магнезий, Mg10 mg
Фосфор, P23 mg
Калий, K259 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.2 mg
Мед, Cu0.078 mg
Манган, Mn0.077 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Кайсия в Общомедия

Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзалиредактиране

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Производстворедактиране

Производство на кайсии за 2021 г. в тона [2]
ДържаваКоличество%
1  Турция800 00022,36
2  Узбекистан424 73411,87
3  Иран432 3019,089,03
4  Алжир189 7245,3
5  Пакистан145 391,624,06
6  Испания114 7203,21
7  Афганистан113 659,693,18
8  Япония104 6002,92
9  Русия79 1002,21
10  Мароко78 4492,19
11  Армения77 096,212,15
12  Гърция76 2702,13
13  Египет71 035,291,99
14  Украйна56 8401,59
15  Франция54 5901,53
16  Китай52 922,381,48
17  Република Южна Африка39 5201,1
18  Тунис38 0001,06
19  САЩ37 8701,06
20  Туркменистан35 015,780,98
Общо световно производство3 578 412,14100

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

Източнициредактиране

  1. Prunus armeniaca (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия