Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.
Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала[1] :с. 42. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.
Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.
Хронология
Династия на Константин
- Константин I Велики (Κωνσταντίνος Α' ο Μέγας) 324 – 337
- Констанций II (Κωνστάντιος Β') 333 – 361
- Юлиан (Ιουλιανός ο φιλόσοφος) 361 – 363
Извъндинстичен
- Йовиан (Ιοβιανός) 363 – 364
Валентиниано-Теодосиева династия
- Валентиниан I (Ουαλεντινιανός) 364 – 375, разделя империята, управлява Запада
- Валент (Ουάλης) 364 – 378, брат на Валентиниан, управлява Изтока
- Теодосий I (Θεοδόσιος Α' ο Μέγας) 379 – 395
- Аркадий (Αρκάδιος) 395 – 408
- Теодосий II (Θεοδόσιος Β') 408 – 450
- Маркиан (Μαρκιανός) 450 – 457
Династия на Леонидите
- Лъв I (Λέων Α') 457 – 474
- Лъв II (Λέων Β') 474
- Зенон (Ζήνων) 474 – 475
- Василиск (Βασιλίσκος) 475 – 476
- Зенон (отново) (Ζήνων) 476 – 491
- Анастасий I (Αναστάσιος Α') 491 – 518
Династията на Юстиниан
- Юстин I (Ιουστίνος Α') 518 – 527
- Юстиниан Велики (Ιουστινιανός ο Μέγας) 527 – 565
- Юстин II (Ιουστίνος Β') 565 – 578
- Тиберий II (Τιβέριος Β') 578 – 582
- Маврикий (Μαυρίκιος) 582 – 602
Извъндинастичен
- Фока (Φωκάς) 602 – 610
Династия на Ираклидите
- Ираклий (Ηράκλειος) 610 – 641
- Константин III (Κων/νος Γ') 641
- Ираклеон (Ηρακλεωνάς) 641
- Констанс II (Κώνστας Β') 641 – 668
- Константин IV Погонат (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος) 668 – 685
- Юстиниан II Ринотмет (Ιουστινιανός Β' ο Ρινότμητος) 685 – 695
Извъндинастични
- Леонтий (Λεόντιος) 695 – 698
- Тиберий III Апсимар (Τιβέριος Γ' ο Αψίμαρος) 698 – 705
Династия на Ираклидите
- Юстиниан II Ринотмет (отново) (Ιουστινιανός Β') 705 – 711
Извъндинастични
- Филипик Вардан (Φιλιππικός Βαρδάνης) 711 – 713
- Анастасий II (Αναστάσιος Β') 713 – 715
- Теодосий III Адрамит (Θεοδόσιος Γ' ο Αδραμμυττηνός) 715 – 717
Исаврийска династия
- Лъв III Исавър (Λέων Γ' ο Ίσαυρος) 717 – 741
- Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 741 – 742
- Артавазд (Αρτάβασδος) 742 – 743
- Константин V Копроним (отново) (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 743 – 775
- Лъв IV (Λέων Δ') 775 – 780
- Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ') 780 – 797
- Ирина Атинянката (Ειρήνη η Αθηναία) 797 – 802
Арабска (Никифорова) династия
- Никифор I (Νικηφόρος Α') 802 – 811
- Ставракий (Σταυράκιος) 811
- Михаил I Рангаве (Μιχαήλ Α' ο Ραγκαβέ) 811 – 813
Извъндинастичен
- Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) 813 – 820
Аморионска (Фригийска) династия
- Михаил II (Μιχαήλ Β') 820 – 829
- Теофил (Θεόφιλος) 829 – 842
- Михаил III (Μιχαήλ Γ') 842 – 867
Македонска династия
- Василий I Македонец (Βασίλειος Α') 867 – 886
- Лъв VI Философ (Λέων ΣΤ' ο Σοφός) 886 – 912
- Александър (Αλέξανδρος) 912 – 913
- Константин VII Багренородни (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) 913 – 959
- Роман I Лакапин (съуправител) (Ρωμανός Α' Λεκαπηνός) 920 – 944
- Роман II (Ρωμανός Β') 959 – 963
- Никифор II Фока (съуправител) (Νικηφόρος Β' Φωκάς) 963 – 969
- Йоан I Цимиски (съуправител) (Ιωάννης Τσιμισκής) 969 – 976
- Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β' Βουλγαροκτόνος) 976 – 1025
- Константин VIII (Κωνσταντίνος Η') 1025 – 1028
- Роман III Аргир (Ρωμανός Γ' Αργυρός) 1028 – 1034
- Михаил IV Пафлагон (Μιχαήλ Δ' Παφλαγών) 1034 – 1041
- Михаил V Калафат (Μιχαήλ Ε' Καλαφάτης) 1041 – 1042
- Зоя и Теодора 1042
- Константин IX Мономах (Κωνσταντίνος Θ' ο Μονομάχος) 1042 – 1054
- Теодора (Θεοδώρα) 1055 – 1056
Извъндинастичен
- Михаил VI Стратиот (Μιχαήλ ΣΤ' ο Στρατιωτικός) 1056 – 1057
Династия на Комнините
- Исак I Комнин (Ισαάκιος Α' Κομνηνός) 1057 – 1059
Династия Дука
- Константин X Дука (Κωνσταντίνος Ι' Δούκας) 1059 – 1067
- Роман IV Диоген (Ρωμανός Δ' Διογένης) 1068 – 1071
- Михаил VII Дука (Μιχαήλ Ζ' Δούκας) 1071 – 1078
- Никифор III Вотаниат (Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) 1078 – 1081
Династия на Комнините (повторно)
- Алексий I Комнин (Αλέξιος Α' Κομνηνός) 1081 – 1118
- Йоан II Комнин (Ιωάννης Β' Κομνηνός) 1118 – 1143
- Мануил I Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) 1143 – 1180
- Алексий II Комнин (Αλέξιος Β' Κομνηνός) 1180 – 1183
- Андроник I Комнин (Ανδρόνικος Α' Κομνηνός) 1183 – 1185
Династия на Ангелите
- Исак II Ангел (Ισαάκιος Β' Άγγελος) 1185 – 1195
- Алексий III Ангел (Αλέξιος Γ' Άγγελος) 1195 – 1203
- Алексий IV Ангел (Αλέξιος Δ') 1203 – 1204
- Алексий V Дука Мурзуфул (Αλέξιος Ε' Μούρτζουφλος) 1204
През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.
Ласкариди – Никейска империя
- Теодор I Ласкарис 1204 – 1221
- Йоан III Дука Ватаций 1221 – 1254
- Теодор II Дука Ласкарис 1254 – 1258
- Йоан IV Дука Ласкарис 1258 – 1261
Комнини – Трапезунд
- Алексий I Велики Комнин 1204 – 1222
- Давид I Велики Комнин 1204 – 1214
- Андроник I Велики Комнин 1222 – 1235
- Йоан I Велики Комнин 1235 – 1238
- Мануил I Велики Комнин 1238 – 1263
- Андроник II Велики Комнин 1263 – 1266
- Георги Велики Комнин 1266 – 1280
- Йоан II Велики Комнин 1280 – 1284
- Теодора Велика Комнина 1284 – 1285
- Йоан II Велики Комнин (отново) 1285 – 1297
- Алексий II Велики Комнин 1297 – 1330
- Андроник III Велики Комнин 1330 – 1332
- Мануил II Велики Комнин 1332
- Василий Велики Комнин 1332 – 1340
- Ирина Палеологина Велика Комнинина 1340 – 1341
- Ана Велика Комнина 1341
- Михаил Велики Комнин 1341
- Ана Велика Комнина (отново) 1341 – 1342
- Йоан III Велики Комнин 1342 – 1344
- Михаил Велики Комнини (отново) 1344 – 1349
- Алексий III Велики Комнин 1349 – 1390
- Мануил III Велики Комнин 1390 – 1416
- Алексий IV Велики Комнин 1416 – 1429
- Йоан IV Велики Комнин 1429 – 1459
- Давид II Велики Комнин 1459 – 1461
Комнин Дука Ангел – Епирско деспотство
- Михаил I Комнин Дука Ангел (1205 – 1214)
- Теодор I Комнин Дука (1214 – 1230)
- Михаил II Комнин Дука (1230 – 1271)
- Никифор I Комнин Дука (1271 – 1297)
- Тома I Комнин Дука (1297 – 1317)
Династия на Палеолозите
- Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η' Παλαιολόγος) 1261 – 1282
- Андроник II Палеолог (Ανδρόνικος Β' Παλαιολόγος) 1282 – 1328
- Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) 1328 – 1341
- Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1341 – 1376
- Йоан VI Кантакузин (съуправител) (Ιωάννης ΣΤ' Καντακουζηνός) 1347 – 1354
- Матей Кантакузин (съуправител) (Ματθαίος Καντακουζηνός) 1353 – 1357
- Андроник IV Палеолог (Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) 1376 – 1379
- Йоан V Палеолог (отново) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1379 – 1390
- Йоан VII Палеолог (Ιωάννης Ζ' Παλαιολόγος) 1390
- Йоан V Палеолог (трети път) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1390 – 1391
- Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος) 1391 – 1425
- Йоан VIII Палеолог (Ιωάννης Η' Παλαιολόγος) 1425 – 1448
- Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Παλαιολόγος) 1449 – 1453
Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.
Източници
- Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997
Римските императори по епохи | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| вж също: Списък на римските императори • Кратък списък на римските императори • Римска империя | ||||||||||
| ||||||||||
🔥 Top keywords: