Добринище

град в България

Добрѝнище е град, балнеолечебен и зимен курорт в Югозападна България. Намира се в община Банско, област Благоевград. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 2564 души по настоящ адрес и 2771 души по постоянен адрес.[2]

Добринище
Общи данни
Население2539 души[1] (15 март 2024 г.)
31,6 души/km²
Землище80,356 km²
Надм. височина842 m
Пощ. код2777
Тел. код07447
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ21498
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Банско
Стойко Баненски
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Добринище
Китан Галчев
(ГЕРБ)
Добринище в Общомедия
Центърът нощем

Географияредактиране

Град Добринище се намира в планински район, на 850 m надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. На 6 km западно от Добринище се намира Банско. На 40 km южно от Добринище е разположен град Гоце Делчев. Край Добринище минава река Дисилица (Добринищката река).

Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Банско, Разлог, Велинград и Якоруда.

Градчето има четири махали – Белио рид на североизток, Вабело – центъра и северозападната част, Бунаре на югозапад и Шебелица на югоизток.

Историяредактиране

Името на селището е Добринища до 4 януари 1966 г.[3]

В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитно селище, заемало площ от около 7 декара на около 150 m от десния бряг на река Валявица, недалеч от минералния извор. При разкопки са открити основи на жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури. Находките се датират към края на първата половина на 6 хилядолетие пр.н.е., т.е. от втората половина или края на ранния неолит в централнобалканската зона. В културно отношение неолитното селище в Добринище се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица.[4]

Със своите минерални води и географско разположение Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век).

Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.

През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващото по това време славянско племе смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. Не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.

Селото е споменато в османски извори от 1605 г. като Добрущене. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на – ишти от личното име Добрин.[5]

По време на първите години на османското владичество населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата „Света Богородица“, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в края на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия.

През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.

Според легенди и песни през VII – XVI век Добринище е било селище-крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. (по време на османското владичество) жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват активно в националноосвободителните борби на българския народ.

В миналото в Добринище е живяло помашко малцинство. В XIX век Добринище е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Добринище (Dobrinischté) е посочено като селище с 333 домакинства, 1000 жители българи-християни и 80 жители помаци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Добронища като село с 250 български и 12 помашки къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Добринище:

Добринища, село на Ю от Мехомия 3 часа. Разположено е в едно долище, с което се свършва на З Разложкото равнище. Околността е гориста, богата с бор и бук. Под Добринища се издига най-високият връх от Пирин, а на И се протака клонът Арами Бунар. Селянете се занимават повечето със скотовъдство; отиват и на чужбина. В селото има една църква и до нея училище, което се посещава от 75 ученика, с 1 учител. Около 300 къщи, 1/3 помаци и 2/3 българе. От източната страна на Добринища са лековитите минерални води. По количество тези води по-малки от водите в Баня.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Добринище (Добринища) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 1540 българи-християни, 240 българи-мохамедани и 45 цигани.[9]

Минералната баня в Добринище
Паркът
От град Добринище се стига до Банско пеша за 1½ часа. Пътят върви все покрай Пирин. Една ниска хълминка дели коритото на р. Глазна от онова на Добринишката река. Колкото се отива към север, толкова брежнината се уголемява и най-сетне до Места тя става на голям рид, за който споменахме, че стои на изток от Баня като граница на Разлог.

Добринища има извънредно красиво местоположение. То е загнездено под самите върхове на Пиринската верига и прекрасните пирински гори достигат до самото село. От юг стои един клон от Пирин, който се нарича Безбог, а право над селото е връх Весилища, гдето има 3 планински езера, от които си води началото Добринишката река. От Безбог иде един поток, който се смесва с реката в самото село.

Къщите са наредени по извитата долина на реката и са заобиколени с градини, пълни с овощни дървета, а наоколо се зеленеят гиздави ливади и бобови градини; даже между селските къщи от северната страна има големи ливади. На края на селото, откъм север, в речището се намират два минерални извора. Там заварихме няколко помаци, които се готвеха да се къпят. Над изворите са направени прости сгради, а вътре има по един широк водоем, обграден със зид. Водата отначало ми се видя, че има слаб мирис на симпур. Топлината на едната баня показва 32 °R, а на другата – 34°R.

...По ниските места в землището на Добринища вече може да узрява гроздето, но лозя има малко и гроздето им е киселичко. Тук става много хубав лен, който се продава главно в Неврокоп. Добринищани имат големи гори. На 4 чарка се режат дъски. Има няколко бъчварски дюкяни, които пригатвят съдове за целия Разлог.

По върховете на Пирин, около Добринища, има големи паши, от които част се дава под наем от общината на светогорските манастири, а друга част служи за селския добитък. Има десетина къщи с по 500 глави дребен добитък и доста много с по 50 – 100 глави. В селото се отгледват и добри мулета.

В Добринища има българско училище с четири отделения и малка църквица.[10]

Св. св. Петър и Павел

През 1896 г. в Добринище се създава революционен комитет на ВМОРО под ръководството на Гоце Делчев. Между 1928 и 1934 г. Добринище е управлявано от ВМРО, като тогава са построени църквата, училището и читалището.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

През октомври 2006 г. с решение на Министерския съвет Добринище е обявено за град.

Населениередактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[12][13]

Година на
преброяване
Численост
19341899
19462223
19562440
19652569
19753089
19853182
19923221
20013016
20112836
20212631

Етнически съставредактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост
Общо2836
Българи2510
Турци-
Цигани31
Други-
Не се самоопределят-
Неотговорили288

Забележителностиредактиране

По течението на Добринищката река се намира басейнът с минерална вода, известен с името Римското банче. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е строена през XIX век.

В Пирин, на около 4 km северозападно от село Обидим и на около 3 km югоизточно от Добринище се намира действащият манастир „Свети Пантелеймон“, основан през 1920-те години. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.

Туризъмредактиране

Открит басейн с минерална вода

Добрнище е естествен изходен пункт от редица маршрути на Пирин. На изток сред ливадите е изграден плувен комплекс с голям басейн с топла минерална вода и два други по-малки басейна за детско къпане и спортуване. На 11 km от Добринище се намира хижа „Гоце Делчев“ (1412 m), откъдето има седалков лифт до хижа „Безбог“ (2236 m). Туристически пътеки водят до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник е 12 часа. Има ски писта от хижа „Безбог“ до хижа „Гоце Делчев“.

Редовни събитияредактиране

Събор на хижа „Гоце Делчев“ – втората неделя от август.

Личностиредактиране

Центърът на Добринище

От Добринища са Ботевите четници Григор Мацин (? – 1898) и Христо Лазаров и опълченците Георги Темелков и Никола Вешков. Иван Пумпалов е войвода на ВМОРО, а Иван Козарев (1901 – 1944) е комунистически партизанин, смятан за основоположник на въоръжената комунистическа съпротива през Втората световна война. От Добринища са политиците Иван Сакарев (р. 1933), министър на строителството и ректор ВИАС и Мария Бояджийска (р. 1977), зам.-кмет на София.

Другиредактиране

Църквата „Успение Богородично

Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30 – 43 °C. Балнеопроцедури се предлагат в две от почивните станции и обществената минерална баня и открит плувен комплекс. Благоприятни са за някои бъбречно-урологични, стомашно-чревни, обменно-ендокринни, жлъчно-чернодробни и на горните дихателни пътища заболявания, както и при професионални интоксикации и кожни рани. Работи и басейн с минерална вода, който се радва на изключителна популярност в целия район.

Външни препраткиредактиране

Бележкиредактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  4. Николов, Васил. „Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко“. – Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 1 – 14
  5. Дуриданов, Иван. „Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори“. – В: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236 – 237. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 15 – 16.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  10. Васил Кънчов. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница (I. изд. в Сборник за народни умотворения, кн. X, XI, XII, XIII; 1894 – 1896 г.) // Архивиран от оригинала на 2014-01-15. Посетен на 2008-05-26.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  12. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 7 юни 2020.
  13. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 7 юни 2020. (на английски)
  14. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия