Група армии „Център“

Група армии „Център“ (на немски: Heeresgruppe Mitte) е името на две немски войскови съединения, които водят сражения в различни периоди на Източния фронт по време на Втората световна война. Първата група армии с това име е създадена за нападението над СССР (операция „Барбароса“) на 22 юни 1941 г., и е едно от трите подобни формирования на Вермахта. На 25 януари 1945 г., след като е обкръжена в Кьонигсбергския чувал, групата армии е преименувана на „Север“ (на немски: Heeresgruppe Nord), а името група армии „Център“ е дадено на група армии „А“, която води военни действия до края на войната с това обозначение.

Група армии „Център“
Информация

Първоначален съставредактиране

Историяредактиране

Операция „Барбароса“редактиране

На 22 юни 1941 г., армиите на Нацистка Германия и нейните съюзници от Оста нахлуват в СССР по три различни направления. Първоначалната стратегическа цел на група армии „Център“ (най-мощната от трите формации) е да разгроми съветските войски в Беларуската ССР, а впоследствие да напредне и овладее Москва. За изпълнението на това е планирано бързо настъпление чрез методите на блицкрига – затова и танковите сили в групата са разделени на две танкови групи. В подкрепа е придаден 2-ри въздушен флот. Очаква се бърза и решителна победа до средата на ноември. Другите оперативни задачи на съединението включват поддръжка на фланговете на другите настъпващи групи армии. В началото на юли в състава на съединението е прибавена 2-ра армия на генерал-полковник Максимилиан фон Вайхс.

До средата на август група армии „Център“ успява да унищожи противостоящите съветски войски в Бялисток-Минското и Смоленското сражения. С решение на Хитлер, което забавя напредването с 4 седмици, 2-ра армия и 2-ра танкова група са изпратени в направление към Киев, в помощ на група армии „Юг“.

Операция „Тайфун“редактиране

Офанзивата на група армии „Център“ към Москва е възобновена в края на септември, като 2-ра армия и 2-ра танкова група (преименувана на 2-ра танкова армия) са върнати в състава ѝ. Забавянето се оказва фатално за Вермахта. Започналите есенни дъждове превръщат пътищата в непроходима кал. През ноември започват и неочаквано ранни зимни студове, за които германците не са подготвени. Въпреки огромните загуби, съветските войски успяват да спрат настъплението в края на ноември, когато предните немски части са на километри от столицата. Започналата на 6 декември съветска контраофанзива в битката за Москва, бележи краят на немския блицкриг и нанася първото голямо поражение на Вермахта. Група армии „Център“ е отблъсната назад, като успява да удържи в близост до столицата само Ржевската дъга – обект на постоянни атаки от руснаците през следващите месеци. На 19 декември Федор фон Бок е заменен на поста главнокомандващ от генерал Гюнтер Блументрит, който от своя страна, няколко дни по-късно, е заменен от Гюнтер фон Клуге.

Отбрана от съветските контраудариредактиране

В първите месеци на 1942 г., на групата армии се налага да премине към отбрана от нарастващите контраатаки на съветските войски около Ржев. Немската 9-а армия успява да отблъсне атаките и да стабилизира фронта, въпреки нарастващите партизански акции в тила ѝ. Междувременно фокусът на събитията се измества в южна Русия, със започването на настъпление от група армии „Юг“ към Волга и Кавказ, като на група армии „Център“ е заповядано да изпрати в нейна подкрепа някои свои части (новосформираната 4-та танкова армия и 2-ра армия). В същото време в полосата ѝ продължават да се водят упорити боеве. Настъплението на съветските войски в началото на годината не е успяло да изтласка германците назад, но няколко съветски армии се озовават за линията на групата армии. Елиминирането им продължава до юли, когато руснаците предприемат нова офанзива – Ржевско-Сичевската настъпателна операция. Офанзивата не постига целите си, но линията на фронта е изтласкана още по-близо до Ржев. Най-голямото настъпление на руснаците, в сектора на групата армии, операция „Марс“, се провежда през ноември и започва едновременно с операция „Уран“ (контраофанзивата на съветските войски при Сталинград). Въпреки отблъскването на атаката и големите загуби, съветското командване успява да постигне целта си – частите на група армии „Център“ са сковани в отбранителни действия и тя не успява да изпрати подкрепления в района на Сталинград.

Кампании в централна Русияредактиране

След поражението при града на Волга и лошите резултати от отбранителната операция при Воронеж, в началото на 1943 г. ОКХ очаква нови удари срещу група армии „Център“. Затова е проведена операция „Бивол“ (на немски: Büffel) – съкращаване на фронтовите линии чрез оттегляне от Ржевската дъга.

Антипартизански действияредактиране

От началото на 1942 г. силно нарасналото партизанско движение създава доста проблеми на Вермахта и група армии „Център“, като то е особено силно в труднопроходимия терен на западна Беларус. Броят на партизаните в региона постепенно се увеличава до 250 000 (голяма част от тях са войници от армиите, попаднали в обкръжение в началото на войната), с изградени бази и оборудване. С нападенията си те създават големи трудности на германските тилови служби и съобщителни линии.

За сраженията с партизанските групи се отделя все по-голям брой войници от полевите армии и доброволци от окупираните територии (предимно от Украйна и прибалтийските републики), също както и специални подразделения на Вафен-СС и Вермахта. Командването на група армии „Център“ решава да проведе редица мащабни антипартизански операции (наред с голям брой по-малки):

  • Операция „Бамберг“: проведена от 26 март до 6 април 1942 г. от 707-а пехотна дивизия, поддържана от словашки полк, южно от Бобруйск. Убитите са най-малко 5000 души (включително много цивилни). [1]
  • Операция „Пролетен празник“ (на немски: Fruhlingsfest): от 17 април до 12 май 1944 г., в района на Полоцк. Участват части от армейска група „Фон Готберг“. Убити са около 7000 души.
  • Операция „Корморан“: проведена от 25 май до 17 юни 1944, между Минск и Борисов от охранителни немски части, в тила на 3-та танкова армия. Около 7500 убити.

Операция „Цитадела“редактиране

През април 1943 г., 2-ра армия е върната в състава на съединението, в подготовка за предстоящата лятна офанзива. Но през юли и август 1943 г., в битката при Курск, руснаците не само успяват да спрат немската операция „Цитадела“, но и контраатакуват в посока Орел и Харков. Едновременно с напредването си към Украйна, между август и октомври 1943 г. те предприемат още една офанзива срещу група армии „Център“ – операция „Суворов“, край Смоленск. Съветските войски овладяват града и важния железопътен възел Невел, изтласквайки назад немските части на широк фронт. Настъплението е спряно едва в укрепения район на Витебск, Орша, Могилев (т.н. отбранителна линия „Източен вал“ (Ostwall), макар че боеспособната 2-ра танкова армия (преименуваният 2-ри танков корпус) е изпратена на Балканите.

На 12 октомври отново е сменен главнокомандващия на групата армии – за нов е назначен генерал-фелдмаршал Ернст Буш

Отбранителни сражения на линията „Вотан“редактиране

По-нататъшните съветски атаки срещу група армии „Център“ и добре подготвените ѝ отбранителни линии (операциите при Гомел и Орша през ноември 1943 г. и операцията при Витебск през февруари 1944 г.) са неуспешни. За разлика от стремителното напредване в Украйна, на централния участък от фронта настъплението на руснаците е бавно и с големи загуби. Причините са труднопроходимият горист терен, времето, което имат германците за подготовка на съоръженията и доброто ръководство на немските части.

Унищожението на група армии „Център“редактиране

През пролетта на 1944 г., съветското командване струпва големи сили на фронта в централна Русия, подготвяни за лятна офанзива срещу групата армии. в същото време руснаците блестящо провеждат кампания за дезинформация за посоката на удара – те успяват да убедят немското командване, че основният удар ще е на юг – срещу група армии „Северна Украйна“. Проведената офанзива, с кодово име операция „Багратион“, започва на 22 юни 1944 г. 185 съветски дивизии, наброяващи близо два и половина милиона войници и 6000 танка, прегазват немските позиции на фронт с широчина 1000 км. Мощната 500 000-на немска група армии „Център“ е разбита – 350 000 германци са убити или пленени. Не помагат и смените на главнокомандващите – на 28 юни Ернст Буш е заменен от фелдмаршал Валтер Модел, който на свой ред е заменен на 16 август от Георг Райнхарт. Съветските войски напредват, освобождавайки до края на август Минск и останалата част от Беларус и прекосяват до края на годината предвоенните граници, навлизайки в Източна Прусия и Полша. Като брой убити и пленени това е най-голямото поражение на германците през цялата война.

През януари 1945 г. е превзета Варшава. След три дни, съветските войски започват нова офанзива – през река Нарев и от полската столица, обединявайки силите на четири фронта. Превъзходството на руснаците срещу противостоящите остатъци на група армии „Център“ е 9 към 1 в жива сила, 9 или 10 към 1 в артилерия и 10 към 1 в танкове и самоходна артилерия.

Последни сраженияредактиране

На 25 януари, Хитлер дава заповеди за преименуването на три групи армии. Група армии „Север“ е прекръстена на „Курландия“,„Център“ взима името група армии „Север“, а нейното обозначение е дадено на група армии „А“.

Последната съветска кампания през войната в Европа води до битката за Берлин и капитулацията на Германия. Настъплението започва на 16 април, с операцията при Одер-Ниса. Преименуваната група армии „Център“ е под командването на Фердинанд Шьорнер и в състава ѝ влизат 4-та и 1-ва танкова армия и 17-а армия. Някои от частите продължават да се съпротивляват в Чехословакия до 11 май, когато е изискана безусловна капитулация от съветските войски, които са овладели Прага.

На 8 май Шьорнер отлита за Австрия, където десет дни по-късно е пленен от американците.

Бележкиредактиране

  1. Gerlach, C. Kalkulierte Morde. Hamburg Edition. 2000 г. стр. 885

Литератураредактиране

  • Gerlach, C. Kalkulierte Morde. Hamburg Edition. 2000 г.
  • Hoth H. Panzer-Operationen. Хайделберг. Kurt Vowinckel Verlag. 1956 г.
  • Hinze, Rolf. Der Zusammenbruch der Heeresgruppe Mitte im Osten 1944. Motorbuch Verlag. ISBN 3-87943-681-9

Външни препраткиредактиране

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Army Group Centre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия