Горноводенски манастир

Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ е български православен девически манастир в Асеновградската духовна околия на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Горноводенски манастир
„Свети Свети Кирик и Юлита“
Карта
Страна България
Населено мястоГорни Воден
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияПловдивска
ИзгражданеXIV-XX век.
СтатутДействащ манастир,
паметник на културата
Горноводенски манастир
„Свети Свети Кирик и Юлита“
в Общомедия
Манастирът отвън

Местоположениередактиране

Разположен е в западнородопския рид Чернатица, на около 2 км югозападно от Асеновград и на километър южно от кв. Горни Воден на Асеновград.[1] Няма точна датировка на въздигането на манастира.

Историяредактиране

На мястото на днешния манастир има два по-ранни манастира, които през 1810 г. са опожарени и разрушени от кърджалии.

Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. Манастирът е в гръцки ръце и става част от българската църква чак през 1930 г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 1920-те и 1930-те години в „Св. св. Кирик и Юлита“ се помещава руско богословско училище, начело с игумена на манастира епископ Дамян Царицински. През 1943 – 1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер, носещ името „Свети Кирик“.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983 г. и приключва през 1987 г. На 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

До 2010 г. функционира като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.[2]

След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, съдът връща на 4 ноември 2010 г. манастира на Църквата като законен собственик. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 000 лева разходи. Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата.

Съборна църкваредактиране

Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник Алекси Атанасов. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор Захари Зограф.[2]

Аязмоторедактиране

Манастирският кладенец се намира точно зад апсидата на съборната църква. На около 500 м североизточно от манастира се намира аязмо, до което е изграден параклис, посветен на Св. Кирик и Св. Юлита, в него също са запазени някои фрагменти и фрески.[2]

Бележкиредактиране

Библиографияредактиране

  • Никола Филипов. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. С., SM, 2011

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия