Германска Югозападна Африка

Германска Югозападна Африка, накратко ГЮА (на немски: Deutsch-Südwestafrika) е бивша колония на Германската империя в периода 1884 – 1920 година. Колонията обхваща територията на днешна Намибия.

Германска Югозападна Африка
Deutsch-Südwestafrika
— колония на Германия —
1884 – 1915
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Германските колонии (синьо) и ГЮА (червено) на картата на Африка
Германските колонии (синьо) и ГЮА (червено) на картата на Африка
Континент
СтолицаВиндхук (от 1891 г.)
Официален езикнемски език
Религияхристиянство
Губернатор
1894 – 1905Теодор Лютвайн
1905 – 1907Фредерик Линдеквист
1907 – 1910Бруно Шукман
1910 – 1919Теодор Зайц
ИсторияРазделяне на Африка
Окупация7 август 1884 г.
Геноцид1904 – 1908 г.
Окупация на ЮАР9 юли 1915 г.
Версайски договор28 юни 1919 г.
Площ
Общо (1912 г.)835 100 km2
Население
Преброяване250 000 (1912 г.)
ВалутаГерманска марка
Предшественик
Овамбско кралство
Кавангско кралство
Наследник
Югозападна Африка Югозападна Африка
Днес част отНамибия
Германска Югозападна Африка в Общомедия

Историяредактиране

Митницата на Германската империя в Свакопмюнд, Германска Югозападна Африка.

Историята на Германска Югозападна Африка (ГЮА) започва през 1883 година. Тогава немският търговец Адолф Людериц купува земята от вожда на местното племе от района на Ангра Пекуеня. Поради страх от превземането на закупената от немеца земя от страна на Великобритания, на 24 април 1884 година предава земята си под контрола на Германската империя. На 17 август същата година територията става официално част от империята. През 1890 година към немската колония е присъединена Ивицата Каприви, с която германската администрация си осигурява пряк достъп до река Замбези. Със своите 835 000 квадратни километра Германска югозападна Африка е била един път и половина по-голяма от цялата германска империя.

Германска Югозападна Африка е единствената германска колония, която е заселена с голям брой германци колонисти. През 1914 година на територията на колонията живеят приблизително около 12 000 германци и около 2000 европейски заселници (англичани и холандци). Местното население е наброявало около 150 000 души, наричано от европейците хотентоти, като от тях най-многобройни са племената хереро, овамбо и нама.

Вижте същоредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия