Върбица

град в област Шумен

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на община Върбица. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3856 души по настоящ адрес и 4376 души по постоянен адрес.[2]

Върбица
      
Герб
Общи данни
Население3862 души[1] (15 март 2024 г.)
51 души/km²
Землище75,8 km²
Надм. височина430 m
Пощ. код9870
Тел. код05391
МПС кодН
ЕКАТТЕ12766
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС; 2011)
Адрес на общината
ул. „Септемврийско въстание“ 40
тел., факс 05391/ 20-05
Уебсайтwww.varbitsa.org
Върбица в Общомедия

Географияредактиране

Градът се намира на 39 km североизточно от Котел, на 43 km от областния град Търговище, на 44 km северно от Сунгурларе, на 52 km южно от областния център Шумен и на 326 km от столицата София.Община Върбица е разположена в Североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Територията ѝ попада в старопланинската област, в Предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-Камчийския район.

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между Северна и Южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Герловската котловина, в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкият проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България.

Историяредактиране

Древност и Античностредактиране

Счита се, че добрите условия за живот в този район на Предбалкана са обусловили заселването му още от дълбока древност. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира.[3] Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е.

За произхода на името на Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.

Средновековиередактиране

Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на кан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика (чика).

В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник, и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история.[4]

Османски периодредактиране

Възрожденската църква „Св. Димитър Солунски“

В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.

След Освобождениеторедактиране

Изглед от Върбица, 1933 г.

През 1923 г. Върбица получава позволение да организира ежегоден 4-дневен есенен панаир на добитък и земеделски стоки.[5]

Населениередактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19342486
19462589
19562616
19652866
19753159
19853343
19923437
20013668
20113325
20212395

Етнически съставредактиране

Преброяване на населението през 2011 г.редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

ЧисленостДял (в %)
Общо3325100.00
Българи55916.81
Турци82824.90
Роми184155.36
Други90.27
Не се самоопределят320.96
Неотговорили561.68

Религииредактиране

В града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компактно турско и българо-мохамеданско население, а също и ромско население, изповядващи както ислям, така и християнство.

Обществени институцииредактиране

Общинска администрация

  • Дирекция „Бюро по труда“
  • Отдел „Социална закрила“
  • РПК „Ново време“

Културни и природни забележителностиредактиране

Паркът

За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват:НЧ „Пробуда“ – гр. Върбица – създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28 695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд – масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 m².

Културните прояви са:

  • Традиционни зимни обредни празници на града „Ивановден“ – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
  • Традиционни зимни обредни празници на града „Бабинден“ – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
  • Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
  • Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния „Върбишки панаир“, празнува се всяка година.

Музеиредактиране

През 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.

Редовни събитияредактиране

  • На територията на град Върбица се провежда традиционен Есенен панаир. Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември. Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите (виден турски род). Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии – предимно налбантски тип дейност. По-късно панаирът сменя местоположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време – конните надбягвания, гюлешите (борбите) с атрактивни награди – коч и др. Част от организацията е и т.нар. „Хайван пазар“ –специализиран за търговия (джамбазлък) на добитък – коне, магарета и други домашни животни, датиращ от когато е и панаирът. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години на ХХ век. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазар за животни.

Известни личностиредактиране

Родени във Върбица

Литератураредактиране

Значителен принос за запазване и документиране историческата действителност в общността има етнографът Йордан Йорданов със своите публикации „Върбица“.

  • Стефанов, архим. П. Петър Груев – енциклопедистът от Върбица. – в: Будители народни от Шумен и Шуменско. Материали от теоретични конференции през 2003 – 2004 г. на краеведското дружество при читалище „Добри Войников“. Редкол. Б. Кръстев, Тр. Панайотов и Г. Цветков. Велико Търново, Фабер, 2006, 106 – 108.
  • Андрей Андреев – „Родолюбиви българи“

Другиредактиране

Кухняредактиране

Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана.

Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'

Защитени територииредактиране

На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.

Външни препраткиредактиране

Източнициредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия