Война от Йом Кипур

Войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война, (на иврит: מלחמת יום הכיפורים‎; на арабски: حرب أكتوبر‎) е война, водена от коалицията на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в периода 6 – 25 октомври 1973 г. Води се основно на Синайския полуостров и Голанските възвишения – територии, които са окупирани от Израел след Шестдневната война от 1967 г. Египетският президент Ануар Садат, също така, желае да отвори отново Суецкия канал. Целта не е била да се унищожи Израел, но израелското началство не е можело да бъде сигурно в това.[1][2]

Война от Йом Кипур
Арабско-израелски конфликт
Египетски войски прекосяват Суецкия канал на 7 октомври 1973 г.
Египетски войски прекосяват Суецкия канал на 7 октомври 1973 г.
Информация
Период6 – 25 октомври 1973 г.
МястоБлизък изток
РезултатИзраел успява да отбие арабската атака
ТериторияИзраел
Страни в конфликта
Египет
Сирия
Подкрепяни от:
Йордания
Ирак Ирак
Саудитска Арабия
Либия Либия
Тунис
Алжир
Мароко
Куба
СССР
Израел
Подкрепян от:
САЩ
Командири и лидери
Ануар Садат
Хафез Асад
Голда Меир
Сили
650 000 – 800 000 души
1700 танка
1120 артилерийски установки
375 000 – 415 000 души
1700 танка
945 артилерийски установки
Жертви и загуби
8000 – 15 000 души
2250 танка
432 самолета
2552 души
1000 танка
102 самолета
Война от Йом Кипур в Общомедия

На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни: Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Либия, Тунис, Алжир и Мароко.

Военни действияредактиране

В тази война атакуват първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват го едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От друга страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Египетските войници са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а именно, нови базуки, които могат да се пренасят в малки куфари, и се сглобяват лесно.

Израел изглежда притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. На земята израелските танкове удържат някои победи благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.

Край на войнатаредактиране

С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.

Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.

Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.

Загубиредактиране

Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците – 722 души (загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания – 50 танка). Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени.

Човешките загуби на еврейската държава са 2552 души – доста голяма бройка за малка страна като Израел.

Източнициредактиране

  1. Denis Joseph Sullivan; Kimberly Jones (2008). Global Security Watch—Egypt: A Reference Handbook. ABC-CLIO. с. 9. ISBN 978-0-275-99482-2.
  2. Benny Morris (25 май 2011). Righteous Victims: A History of the Zionist-Arab Conflict, 1881 – 1998. Knopf Doubleday Publishing Group. с. 396. ISBN 978-0-307-78805-4
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия