Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)

Вижте пояснителната страница за други значения на Борусия.

„Борусия Мьонхенгладбах“, често наричан просто „Гладбах“ (в печатните медии се среща и като М'Гладбах) (на немски: Borussia Verein für Leibesübungen 1900 e.V.), е футболен клуб от град Мьонхенгладбах, Германия. Той е сред най-популярните и успешни клубове в страната. Има 70 000 члена и е 4-тият по големина клуб в Германия. „Борусия“ е латинизирана форма на Прусия и е често използвано име за немски клубове.

Борусия Мьонхенгладбах
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Жребците“, „Гладбах“
Членове: 70 000
Фенклубове: 690
Основан1 август 1900 г.;
преди 123 години
 (1900-08-01)
ДържаваГермания
СтадионБорусия-Парк,
Мьонхенгладбах, Германия
Капацитет54 067
Президент Ролф Кьонигс
Старши треньор Херардо Сеоане
ПървенствоПърва Бундеслига
2022/23Първа Бундеслига, 10 място
СпонсорПостбанк (Postbank)
ЕкипировкаPuma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Борусия ФФЛ 1900 в Общомедия

Историяредактиране

Основаванередактиране

Предтечата на клуба е свободна асоциирана група от няколко млади занимаващи се със спорт мъже, познати като ФК Германия Мюнхен-Гладбах от градския район Ейкен, основана в края на 1899 г. Самият клуб Борусия Мьонхенгладбах е основан на 1 август година по-късно и веднага започва участието си в местната лига.

Новият клуб прави устойчив прогрес нагоре в дивизиите като дори стига финала на местната лига през 1912 г., загубен от 1. ФК Кьолн с 2:4. През 1919 отборът се обединява със Турнферайн Германия 1889 и се преименува на Ферайн фюр Турн-унд Разенспорт Мюнхен-Гладбах на следващата година ФфТуР стига до финала отново, но този път побеждава 1. ФК Кьолн с 3:2. На следващата година играят първия си мач в националните плейофи, но не се представят добре, губейки от ФК Гройтер Фюрт със 7:0. През 1921 г. футболистите напускат гимнастическия клуб и формират Борусия ФФЛ Мюнхен-Гладбах.

През 1932 Жребците се обединяват за кратко със СК Мюнхен-Гладбах и играят като Борусия СК Мюнхен-Гладбах до август 1934 г. Отборът се класира тогава за местната Гаулига една от 16-те топ дивизии по време на Третия Райх. Там играят още два сезона като ФфЛ, но играят в по-долна дивизия, докато не се изкачват в Оберлига Запад през 1952 г.

Изкачване в Бундеслигатаредактиране

През 1960 клубът печели първия си трофей, побеждавайки с 3:2 Карлсруе СК на финала на Купата на Германия, а на следващата година вземат познатото Борусия ФФЛ Мьонхенгладбах. Други отличия на клуба идват по-късно. Последното десетилетие на успехи за Гладбах не им помага да спечелят място в новосформираната през 1963 г. Бундеслига и им се налага да играят във Втора дивизия.

Мьонхенгладбах печелят мястото си в Първа Бундеслига през 1965 г. заедно със сегашния гранд Байерн Мюнхен. Тези два клуба по-късно ще се борят за надмощие в Германия. Тази голяма вражда от 1970-те започва с титлата на Байерн през 1969 г.

Златното десетилетие: Байерн срещу Гладбахредактиране

Феновете на Борусия

Златното десетилетие на М'Гладбах е през 1970-те. С треньор като Хенес Вайсвайлер младият тим показва силен и атрактивен футбол, с който се харесва на фенове от цяла Германия. То започва с титла през 1970 и след това още една през 1971, която прави отбора на Жребците първият в Бундеслигата, успял да защити титлата си. След тях Байерн се превръща в първия клуб спечелил три поредни титли, като Борусия завършва на една точка зад тях през 1974 г. През 1973 г. отборът си дава малко свеж въздух с победа над 1.ФК Кьолн с 2:1 на финала на Купата на Германия. Тимът се преборил с Байерн и спечелил три поредни титли през 1975, 1976 и 1977 г., като дори стигат финала на Европейската купа през 1977 г., загубен от ФК Ливърпул. Борусия печелят също така на два пъти Купата на УЕФА през 1975 и през 1979, но също така имат и два загубени финала през 1973 и 1980 г. С този финал златните години на клуба свършват и в равносметка те имат 8 трофея и три изгубени финала на европейско ниво. На сметката на клуба има дори и една награда за най-добър футболист на Европа, спечелен от Алан Симонсен.

1980 и по-нататъкредактиране

Златните години свършват с разпродажбата на играчите, заради финансова нестабилност на отбора. Без доказани треньори като Хенес Вайсвайлер и Удо Латек клубът не успява да се задържи на върха. Въпреки това Жребците винаги завършват в горната половина на таблицата, а през 1984 дори участват в четиристранно състезание за шампионската титла, завършвайки на една точка пред Байерн и наравно със Хамбургер ШФ и шампиона ФФБ Щутгарт. Този сезон М'Гладбах губят финала за Купата на Германия от Байерн Мюнхен след дузпи.

През 1990-те нивото на играта на клуба спада рязко и те се мъчат в по-долната част на таблицата. Те губят още един финал за Купата, този път срещу Хановер 96, преди да спечелят последния си трофей след победа над Волфсбург с 3:0 на финала за Купата на Германия през 1995 г. Те отпадат през 1999 г. във Втора Бундеслига, където прекарват два сезона. След завръщането им Жребците не се представят успешно като отново преживяват във втората половина на таблицата. Дори мениджъри като Дик Адвокаат и Хорст Кьопел не успяват да съвземат състоянието на отбора.

Новият стадион на Жребците – Борусия-парк

За да докажат финансовата си стабилност Борусия строят нов стадион, наречен Борусия-Парк с тотален капацитет от 59 771 души (54 067 за Бундеслигата и 46 249 за международни мачове). Клубът дълго време е играл на много по-неподходящия Бьокелберг с капацитет от 34 500 души. С отварянето на новия стадион се отварят вратите на клуба за по-голяма печалба от билети и по-добри времена.

Въпреки всичко през сезон 2006/07 Жребците отново отпадат във Втора Бундеслига след като в 31-вия кръг губят от Щутгарт с 1:0.

Отличияредактиране

Представяне на ФФЛ Борусия по сезони

Борусия Мьонхенгладбах печели правото си да носи две звезди над герба си след като печелят петата си титла на Германия през 1977 г.

  • Шампион на Германия: 1970, 1971, 1975, 1976, 1977
  • Купа на Германия: 1960, 1973, 1995
  • Купа на УЕФА: 1975, 1979

Съставредактиране

Към 8 септември 2016 г.

НационалностПостИграч
1 ШвейцарияВЯн Зомер
3 ДанияЗАндреас Кристенсен
4 ДанияЗЯник Вестергаард
5 ГерманияПТобиас Щробл
6 ГерманияПКристоф Крамер
7 ГерманияППатрик Херман
8 ГерманияПМахмуд Дахуд
9 ШвейцарияНЙосип Дърмич
10 БелгияПТорган Азар
11 БразилияНРафаел
13 ГерманияНЛарс Щиндл
14 ГерманияПНико Шулц
15 ГерманияЗМарвин Шулц
16 ГвинеяПИбрахима Траоре
17 ШвецияЗОскар Вендт
НационалностПостИграч
18 ИспанияЗАлваро Домингес
19 САЩПФабиан Джонсън
20 ШвейцарияПДжибрил Соу
21 ГерманияВТобиас Сипел
22 СловакияПЛасло Бенеш
23 ГерманияПЙонас Хофман
24 ГерманияЗТони Янчке
26 ГерманияПЦий Уйлям Нденге
27 ГерманияЗЮлиан Корб
28 ГерманияНАндре Хаан
29 ФранцияЗМамаду Дукуре
30 ШвейцарияЗНико Елведи
33 ГерманияВКристофър Хаймерод
35 ГерманияВМориц Николас

Известни футболистиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия