Болград

град в Украйна

Болград (на украински: Болград) е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област. Населението на града през 2011 година е 15 479 души. Градът е приеман като неофициална столица на бесарабските българи.[1]

Болград
Болград
град
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Площ94 km²
Надм. височина75 m
Население17 353 души (2001)
КметСергей Гаврилович Димитриев
Основаване1821 г.
Град от1821 г.
Пощенски код+380 4846 68700 – 68702
МПС кодBH / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтbolgradsovet.com.ua
Болград в Общомедия

Географияредактиране

Болград се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия). Разположен е край северния бряг на езерото Ялпуг, на 176 километра югозападно от Одеса.

Климатредактиране

  Климатични данни за Болград. 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)10172126303536353226231636
Средни максимални температури (°C)0281621262827231710315
Средни температури (°C)−30410152022211726010
Средни минимални температури (°C)−6−205101516151173−26
Абсолютни минимални температури (°C)−23−21−13−6161062−3−8−20−23
Средни месечни валежи (mm)303030305050402030203040470
Източник: Weatherbase

Историяредактиране

Владение на града през годините

Руска империя (1821 – 1856)
Княжество Молдова (1856 – 1859)
Обединено княжество Влашко и Молдова (1859 – 1878)
Руска империя (1878 – 1917)
Молдовска демократична република (1917 – 1918)
Кралство Румъния (1918 – 1940)
СССР (1940 – 1941)
Кралство Румъния (1941 – 1944)
Украинска ССР (1944 – 1991)
Украйна (1991 – настояще)

Катедралата „Св. Преображение“ през 1938 г.

Край Болград е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI) от IV-III хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[2]

През VIII-Х век край Болград съществува селище от Плисковско-преславска култура.[3] По това време районът е част от Първото българско царство.

Днешният Болград е основан през 1821 година от български заселници, настанили се по тези земи под водителството на руския генерал Иван Инзов, който днес е честван от болградчани като основател на техния град.[4]

Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолният храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи.

На 28 юни 1858 г., със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Народно централно училище в Болград, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, като от самия Болград заминават около 900 души.[5]

Във времето Болград е последователно на територията на Молдова от 1856 до 1859 г., на Румъния от 1859 до 1878, 1918 до 1940 и 1941 до 1944 година, като през останалото време е в състава на Руската империя. След 1944 година става част от Украинската ССР, а след това от независима Украйна.

При избухването на Балканската война 5 души от Болград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Паметнициредактиране

Населениередактиране

Етнически съставредактиране

Етнически състав[7][8]
Год.БългариМолдованиРуснациГагаузиУкраинциЕвреиОБЩО
182722702279
184660337657012
18978478612117119912 300
193082682722144413711121514 280
1940798515481123101511 927
194174291485968798651710 713
198918 093
2001[9]7 77242438455703 8571217 082
200516 302
201015 470

Езициредактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[10]

Роден езикЧисленостДял (в %)
Общо17 082100.00
Руски831948.70
Български557732.64
Украински237713.91
Гагаузки3411.99
Молдовски1911.11
Арменски470.27
Беларуски380.22
Цигански300.17
Румънски50.02
Други1460.85

Личностиредактиране

Родени

Родени в Болград са:

  • Александър А. Константинович (1875 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
  • Алексей Озерклевич (р. 1980), украински полковник
  • Анатолий Бахчиванджи (р. 1957), украински генерал
  • Атанас Назлъмов (1863 – 1934), български офицер
  • Богомил Берон (1866 – 1936), български лекар
  • Борис Антонов (1898 – ?), съветски полковник
  • Виктор Кожурин (1991 – 2015), украински военен
  • Владимир Дякович (1864 – 1929), български ботаник, историк и общественик
  • Владимир Юсин (р. 1952), украински политик
  • Волф Москович (р. 1936), съветски и израелски филолог–славист, лингвист и културолог от еврейски произход
  • Георги Тодоров (1858 – 1934), български офицер
  • Георги Янков (1859 – 1920), български офицер
  • Данаил Николаев (1852 – 1942), първият български генерал от пехотата
  • Димитър Греков (1847 – 1901), български политик
  • Елена Танева (1946 – 2011), руска поетеса
  • Иван Крафти, български юрист
  • Иван Стефанов, български духовен деец
  • Игор Хиньов (1984 – 2014), украински военен
  • Игор Яртих (р. 1961), руски учен и адвокат
  • Ирина Молоканова (р. 1957), политици от Приднестровието
  • Михаил Агбунов (1952 – 2009), руски и украински учен с български произход, доктор на историческите науки, професор, археолог, пътешественик, писател и общественик
  • Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Клинчарски[12]
  • Михаил Паничерски (ок. 1850 – ?), български юрист, учител, народен представител
  • Николай Максимов (р. 1956), военноморски деец, адмирал.
  • Петре Баракчи (1929 – 2010), съветски актьор
  • Петро Порошенко (р. 1965), политик и бизнесмен, бивш президент на Украйна
  • Пьотър Иванов–Мумджиев (1874 – 1927), генерал-майор в армията на Руската империя
  • Самуил Давидович (1898 – 1988), генерал-майор
  • Стефан Кисов (1861 – 1915), български офицер
  • Юрий Колесников (1922 – 2013), съветски офицер от разузнаването, писател, полковник на държавната сигурност
  • Юрий Ткаченко (р. 1972), украински икономист и предприемач
  • Станислав Садаклиев (1989) – български и украински режисьор
Починали

Починали в Болград са:

Други

Личности свързани с Болград са:

Побратимени градовередактиране

Другиредактиране

На Болград е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Вижте същоредактиране

Източнициредактиране

  1. „Болград – столицата на бесарабските българи“, 7 януари 2013 // Sliven.net
  2. Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
  3. Козлов, В. И. Гончарная керамика поселений Балкано-дунайской культуры VIII-Х вв. в приморской части Днесторовско-Дунайского междуречья. – в: Средневековые памятники Днестровско-Прутского междуречья, Кишинев 1988, с. 28 – 29.
  4. ((ru)) Куемжи, Мария, Болградский Историко-Этнографический Музей (Bolhrad, Odes'ka Oblast, Ukraine; Фонд им. И.Н. Инзова, 2007)
  5. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 132 – 136.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  7. www.bessarabia.ru
  8. www.mdn.md
  9. https://datatowel.in.ua/pop-composition/ethnic-cities
  10. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 април 2018. (на украински)
  11. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. {ukr}Malevinsky Малевінський – легендарний персонаж історії Болграда. – odessayes.com.ua, 18/06/2021
  14. „Покана за Болград“, 14 юли 2006 Архив на оригинала от 2017-03-26 в Wayback Machine. // Нова Добруджанска трибуна
  15. Побратимени градове в България Архив на оригинала от 2012-12-03 в archive.today // Namrb.org

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия