Берил
Берилът е силикатен минерал на берилия и алуминия с хексагонална кристална решетка.[1][2] Някои от разновидностите на берила (например смарагда и аквамарина) са скъпоценни камъни.
Берил | |
Берил (разновидност аквамарин) | |
Общи | |
---|---|
Категория | силикатен минерал |
Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
Класификация на Щрунц | 09.CJ.05 |
Класификация на Дана | 61.1.1.1 |
Характеристики | |
Кристална система | хексагонална |
Лом | мидест или неправилен |
Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
Цвят на чертата | бяло |
Берил в Общомедия |
Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al2О3, 66,9% SiO2. Често има примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[3]
Етимологияредактиране
Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[4]
Разновидностиредактиране
Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни.
Нешлифован | Шлифован | Разновидност | Цвят | Примеси обуславящи цвета |
---|---|---|---|---|
аквамарин | син, синьозелен | желязо | ||
морганит | розов | манган | ||
хелиодор | златисто-жълт | желязо | ||
смарагд (=изумруд) | прозрачен, зелен | хром, понякога ванадий | ||
червен берил (=биксбит) | червен, розов | манган | ||
гошенит | безцветен |
Източнициредактиране
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110-112.
- ↑ берил // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“
Литератураредактиране
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 217-223.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 426 – 427.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110 - 112.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 16-20.
🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия