Асен Христофоров

Асен Георгиев Христофоров е български икономист, журналист, публицист, писател и преводач.

Асен Христофоров
български икономист и писател
Роден
Починал
10 август 1970 г. (59 г.)
Говедарци, България
Учил вРобърт колеж
Научна дейност
ОбластИкономика
Школанеокласическа икономика
Работил вСофийски университет
ДВУФАН[1]
ПубликацииРазвитие на конюнктурния цикъл в България. 1934 – 1939
ПовлиянРобинс, Кейнс, Мизес, Хайек
Асен Христофоров в Общомедия

Биографияредактиране

Ранни годиниредактиране

Асен Христофоров е роден на 16 декември 1910 година в Пловдив. Баща му Георги Христофоров, родом от Стара Загора, е чиновник в местния клон на Българската народна банка, майка му Мария Кръстева произлиза от Панагюрище, по майчина линия от известния джелепски род Хаджидеянови. Асен е първото дете в семейството и има по-малък брат Веселин (р. 1914), който става професор по право, и сестра Адриана (р. 1915), която се омъжва за комунист, направил бърза кариера на дипломатическа служба.[2]

Георги Христофоров умира, докато Асен е още малък, през 1916 година.[3] Майката се жени повторно за Гаврил Христофоров, осиновен син на по-големия му брат, и семейството се издържа главно от наследствени имоти – кино и хотел в Пловдив.[4] През 1917 година Асен отива с майка си в Берлин, където тя започва да следва икономика.[5] Там той тръгва на училище през 1918 – 1919 година преди да се върне в България.[6]

След като завършва прогимназия в Пловдив, през 1924 г. Асен Христофоров постъпва в Робърт колеж в Истанбул, където през 1931 г. получава бакалавърска степен по литература. В Робърт колеж той пише за годишния алманах на колежа и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“.[7]

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 г. Христофоров заминава за Лондон и постъпва в Лондонското училище по икономика, където учи главно финанси.[7] Там той се сближава със семейството на посланика Панчо Хаджимишев, с чиито деца поддържа приятелски връзки до края на живота си.[8] Оставя интересни спомени от следването си там – „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. По време на престоя си в Лондон пише кореспонденции за пловдивския вестник „Борба“ и за софийския „Зора“, а една негова статия е публикувана и в списание „Звено“.[9] През юни 1934 г. Христофоров получава бакалавърска степен по икономика.[10] По финансови причини не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 г. се връща в Пловдив.[7]

Икономистредактиране

Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в София, където през юни 1935 г. е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при ръководената от Славчо Загоров Главна дирекция на статистиката.[11] От ноември 1937 до февруари 1938 г. е на специализация в Женева и отново посещава за кратко Лондон.[12]

След завръщането си Христофоров постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания към Софийския университет, където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. През 1939 г. се жени за Люба Атанасова, дъщеря на пловдивския адвокат Трифон Атанасов. По това време става хоноруван преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) (сега УНСС). В началото на 1941 г. започва работа в Търговския, а след това – в Информационния отдел на Софийската търговско-индустриална камара. През 1942 година за три месеца работи отново с Андерсон, който е заминал в Института за световно стопанство в Кил. Остава на работа в Камарата до 1943 г., когато е назначен за редовен доцент в ДВУФАН (от 1945 г. е извънреден професор).[13]

През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на Българското икономическо дружество.[7] През 1942 – 1943 г. е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя Добри Божилов.[14] През този период Христофоров е смятан от властите за свързан с политическия кръг „Звено[15] и полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.[14].

Близък до „Звено“, а според спомени на съпругата му и официално членуващ в организацията, непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. той участва в създаването на организацията на Отечествения фронт в Юридическия факултет на Софийския университет. По това време той публикува поредица от текстове във вестник „Мир“, която е допълнена и издадена в началото на 1945 г. в самостоятелната автобиографична книга „Скици из Лондон“. През февруари става член на ръководството на възстановеното Българо-британско дружество, а малко по-късно е назначен за търговски съветник в посолството в Лондон, но така и не заема поста.[16] През 1946 г. става секретар на Българското икономическо дружество и редактор на неговото списание.[17]

След 10 ноември 1989 г. в едно от първите свободни и незаглушавани в България предавания на радио Би Би Си британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го наричат първия вътрешен критик на възприетия в НРБ икономически модел.

След Девети септемвриредактиране

Въпреки заеманите след Деветосептемврийския преврат постове, като привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, Асен Христофоров е смятан за неблагонадежден от комунистическия режим и е уволнен от университета.[14] Това става на 16 октомври 1947 г., по време на вливането на ДВУФН в новосъздадения Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.

След уволнението и неуспешните опити отново да получи преподавателско място, Асен Христофоров заминава за самоковското село Говедарци, което посещава редовно през предходните години и където с материалната помощ на тъста си построява малка къща. Апартаментът му на улица „Неофит Рилски“ № 55 е иззет от властите, като семейството успява да си го върне едва през 1969 г. В Говедарци Христофоров започва да събира краеведска информация, включена в по-късните му работи, издържайки се с преводи за различни учреждения, уроци по английски и продажба на семейни ценности. Съпругата му в продължение на година работи в местното лесничейство, след което се връща в София.[18]

На 16 юни 1951 г. Асен Христофоров е арестуван от Държавна сигурност и е разпитван за контактите си с британското посолство в средата на 1940-те години, за свои критични изказвания за Съветския съюз по същото време и за контактите си с местни антикомунисти в Говедарци. Макар по време на седеммесечното следствие да е принуден да пише признания, че неволно е сътрудничил на британското разузнаване, обвинение не му е повдигнато и в началото на 1952 г. е изпратен в концентрационния лагер Белене, където остава до освобождаването си на 12 септември същата година.[19]

След като е освободен, Христофоров опитва за известно време да работи в строителството,[20] след което през 1953 г. отива да живее в къщата си в Говедарци.[14] Съпругата му остава в София, работейки в туткалената фабрика на Гара Искър.[21] През следващите месеци той започва да публикува спорадично под свое име или под псевдоним кратки текстове в периодичния печат – две статии на икономическа тема, приказки в детски издания, пътеписи, краеведски и пропагандни очерци.[22] През 1955 г. за пръв път от десетилетие издава книга под псевдонима Асен Доспейски и в съавторство с бившия партизанин Станислав Вихров – пропагандната повест „Боен път“.[23] По това време се занимава и с редактиране на преводи, а според някои данни става и автор на няколко книги, издадени под чуждо име.[24]

Творчестворедактиране

От средата на 50-те години ограниченията на режима спрямо Асен Христофоров постепенно намаляват, макар че той продължава да бъде смятан за политически подозрителен. Още през 1954 г. е активен участник в Кабинета на преводача при казионния Съюз на българските писатели (СБП), от 1957 г. публикува собствени текстове, а през 1959 г. става член на СБП. През 1960 г. делото му в Държавна сигурност е закрито.[25]

В този период Асен Христофоров се отдава на преводи и писане, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски Белия зъб на Джек Лондон, Джоузеф Андрюз на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс, Трима души в една лодка на Джером К. Джером, творби на Емили Бронте и други.

През 60-те години Христофоров е смятан за достатъчно политически безопасен, за да му разрешат да пътува в чужбина, макар и с бюрократични трудности – първоначално в Съветския съюз, а през 1968 и 1969 година – и в Западна Европа, където се среща с някогашни познати в Швейцария и Англия. През този период той боледува от бюргерова болест, през 1965 г. влиза в болница, а второто му посещение в Англия е с цел лечение. За известно време е назначен на щат в СБП, за да може да получи пенсия.[26]

Асен Христофоров умира на 10 август 1970 година в къщата си в Говедарци.[27]

Произведенияредактиране

  • Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г. София, Придворна печатница, 1939.
  • Стопанското положение на България от избухването на войната насам. София, 1941 (Отпечатък от сп. на Българското икономическо дружество, г. XL, 1943, кн. 3, безплатно приложение на в. Стопански вести).
  • Увод в политическата икономия на военното стопанство. Теория на военно-временната стопанска конюнктура. София: Изд. авт., 1943.
  • Конюнктурният анализ на цените. София: Българска наука, 1944, 49 с. (Отпеч. от Год. на Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки).
  • Скици из Лондон. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1945.
  • Кратък курс по стопанска география. 1945 (1946, 1947).
  • Стабилизацията на лева. София: Българско икономическо дружество, 1946; Лекции по теоретическа политическа икономия. 1947.
  • Лекции по теоретическа политическа... 1947.
  • Вихров, Ст. Ас. Доспейски [Ас. Христофоров]. Боен път. С.: Изд. на Националния съвет на Отечествения фронт, 1955.
  • Скици из Рила. С.: Медицина и физкултура, 1957. (2. изд. 1964).
  • В дебрите на Рила. (Пътеписи). С.: Нар. младеж, 1957. (2. изд. 1968).
  • Мацакурци. 1958.
  • Вуцидей. С.: Бълг. писател, [2. изд. на Мацакурци] 1962.
  • Вуцидей. Иманяри. (Повести). С.: Бълг. писател, 1970.
  • Планинари. (Разкази). С.: Нар. младеж, 1959.
  • Ангария. Исторически роман. 1960. (2. доп. изд. 1966).
  • Самоков. Исторически очерк. София: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1962.
  • Искровете. Историко-географски очерк. С.: Нар. младеж, 1962.
  • Трима с магаре из Рила. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1963.
  • Кутрето на школо. Разказ. С..: Нар. младеж, 1964.
  • Иманяри. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1965.
  • Бенадов, Х. и Ас. Христофоров. Развигорът. 1966. Изд. на К-та по културата и изкуството. Репертоарен отд. Цикл. изд.
  • Говедарци и околностите му. С., 1967.
  • Откровения. (Поля, гори и хора). (Очерци). С.: Медицина и физкултура; 1970.
  • Избрани произведения и документи. Обща редакция и встъпителна студия Р. Аврамов. Т. 1 – 3. София: БНБ, Поредица „История на финансите и банковото дело“ – Наследство, 2010.
  • Избрани съчинения. Т. 1 – 4. Съст. Н. Аретов. С.: Кралица Маб, 2012 – 2018. ISBN 978-954-533-122-0; ISBN 978-954-533-128-2, ISBN 978-954-533-139-8, ISBN 978-954-533-172-5

Източнициредактиране

  1. Калигоров, Христо. Сбогом, ДВУФАН, или спомени за личности и събития. София, Университетско издателство „Стопанство“, 1994.
  2. Аретов 2011, с. 6 – 8.
  3. Аретов 2011, с. 6.
  4. Аретов 2011, с. 7 – 8.
  5. Аретов 2011, с. 9 – 10.
  6. Аврамов 2010, с. 8 – 9.
  7. а б в г Аврамов 2010, с. 9.
  8. Аретов 2011, с. 19 – 20.
  9. Аретов 2011, с. 25 – 28.
  10. Аретов 2011, с. 36.
  11. Аретов 2011, с. 37 – 38.
  12. Аретов 2011, с. 38 – 39.
  13. Аретов 2011, с. 39 – 40, 42.
  14. а б в г Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 372 – 374.
  15. Аретов 2011, с. 48.
  16. Аретов 2011, с. 52 – 55.
  17. Аретов 2011, с. 53.
  18. Аретов 2011, с. 61 – 62.
  19. Аретов 2011, с. 64 – 68.
  20. Аретов 2011, с. 69.
  21. Аретов 2011, с. 68.
  22. Аретов 2011, с. 70 – 71.
  23. Аретов 2011, с. 70.
  24. Аретов 2011, с. 72 – 73.
  25. Аретов 2011, с. 74 – 75.
  26. Аретов 2011, с. 75 – 76, 84.
  27. Аретов 2011, с. 84.

Литератураредактиране

Външни препраткиредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия