Ален Делон

Френски актьор и режисьор

Алѐн Фабиа̀н Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон[2][3]) е френски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.

Ален Делон
Alain Delon
френски актьор
Ален Делон в Рим, 1959 г.
Ален Делон в Рим, 1959 г.
Роден
Алѐн Фабиа̀н Морѝс Марсѐл Дело̀н
Alain Fabien Maurice Marcel Delon
8 ноември 1935 г. (87 г.)
Религияагностицизъм
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Работил вактьор
Актьорска кариера
Активност1957 – 2017
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легионСезар
Семейство
СъпругаНатали Делон
(1964 – 1968)
Розали ван Бреемен
(1987 – 2002) [1]
ПартньорРоми Шнайдер
(1958 – 1963)
Мирей Дарк
(1968 – 1982)
Деца4
ПодписSignature d'Alain Delon - Archives nationales (France).png
Уебсайтwww.alaindelon.ch
Ален Делон в Общомедия

Кариерата му започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.

Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. печели „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.

Биография

Детство

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си[4]. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през 15 век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт[5].

През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.

На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.

На 17-годишна възраст той служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, той продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване[6] на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не докосвай добива“, филм, който вижда в индокитайската столица[7].

През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър той живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.

Начало на кариерата

 
Ален Делон в „Роко и неговите братя“ (1960)

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.

Личен живот и семейство

През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.

Официално има 3 деца от 2 брака:

 
Делон с дъщеря си Анушка на филмовия фестивал в Кан, 2010 г.
  • Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;
  • Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и
  • Ален-Фабиан Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).

Анушка и Ален-Фабиан са от брака му с Розали ван Бреемен.

Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).

От 23 септември 1999 г. Ален Делон е с двойно гражданство – става гражданин на Швейцария и живее с двете си малки деца в Шен-Бужри, кантон Женева.

Предприемачество и колекционерство

През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът е продал част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.

Последни години

На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че завършва актьорската си кариера.

На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.[8]

 
Ален Делон на фестивала в Кан, 2019 г.
 
Ален Делон на снимки на филма „Каква радост е да живея“ (1961).
 
Лино Вентура, Жан Габен и Ален Делон на снимките на филма „Сицилианският клан“ през март 1969 г. в Рим.

През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почиваше на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казал, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.

Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по - рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“

Избрана филмография

годинафилморигинално заглавиеролярежисьор
1957Когато в това е замесена женаQuand la femme s’en mêleЖоИв Алегре
1958Бъди красива и мълчиSois belle et tais-toiЛулуМарк Алегре
1958КристинChristineФранц ЛобениеПиер Гаспар-Осми
1959Три наранени жениFaibles FemmesЖулиен ФеналМишел Боарон
1959Пътят на младосттаLe Chemin des écoliersАнтоан МишуМишел Боарон
1960Под яркото слънцеPlein SoleilТом РиплиРене Клеман
1960Роко и неговите братяRocco e i suoi fratelliРоко ПарондиЛукино Висконти
1961Каква радост е да живеяChe gioia vivereУлис ЧеконатоРене Клеман
1961Известни любовиLes Amours célèbresПринц Алберт/Херцог АлбертМишел Боарон
1962ЗатъмнениетоL'EclisseПиероМикеланджело Антониони
1962Дяволът и Десетте Божи заповедиLe Diable et les Dix CommandementsПиерЖулиен Дювивие
1962ЧервенокосатаDie RoteПътникХелмут Койтнер
1963Мелодия от подземиетоMélodie en sous-solФрансис ВерлоАнри Верней
1963ГепардътIl GattopardoТанкреди ФалконериЛукино Висконти
1964Черното лалеLa tulipe noireГийом де Сен-Пре/Жюльин де Сен-ПреКристиан-Жак
1964БунтовницитеL’insoumisТомас ВласенрутАлен Кавалие
1964И котката е хищникLes FélinsМаркРене Клеман
1965Жълтият Ролс-РойсThe Yellow Rolls-RoyceСтефаноАнтъни Аскуит
1965Убийците от Сан ФранцискоLes Tueurs de San FranciscoЕди ПедакРалф Нелсън
1966Гори ли Париж?Paris brûle-t-il ?Жак Шабан-ДелмаРене Клеман
1966Липсващият отрядLost CommandИсторик Капитан ЕсклавиеМарк Робсон
1966Тексас през рекатаTexas Across The RiverБалдиМайкъл Гордън
1967Търсачи на приключенияLes AventuriersМаню БорелиРобер Енрико
1967Дяволски вашDiaboliquement vôtreЖорж Кампо/Пиер ЛагранжЖулиен Дювивие
1967СамураятLe SamouraïДжеф КостелоЖан-Пиер Мелвил
1968Духовете на мъртвите (Уилям Уилсън)Histoires extraordinaires (William Wilson)Уилям УилсънЛуи Мал
1968Сбогом, приятелюAdieu l'amiДино БаранЖан Ерман
1968МотоциклетисткатаLa MotocycletteДаниелДжек Кардиф
1969ДжефJeffЛоранЖан Ерман
1969Сицилианският кланLe Clan des SiciliensРоже СартеАнри Верней
1969БасейнътLa PiscineЖан-ПолЖак Дере
1969МадлиMadlyЖулиен ДандюРоже Кахан
1970Лесно, надолу!Doucement les bassesСимон МедиуЖак Дере
1970БорсалиноBorsalinoРок СифредиЖак Дере
1970Червеният кръгLe Cercle rougeКориЖан-Пиер Мелвил
1971Убийството на ТроцкиThe Assassination of TrotskyФранк ДжаксънДжоузеф Лоузи
1971Фантазия с бикиниFantasia Chez Les PloucsГлаватар на гангстеритеЖерар Пирес
1971Червено слънцеSoleil rougeГошТерънс Йънг
1971Вдовицата КудеркLa Veuve CoudercЖан ЛавинПиер Грание-Дефер
1972ЧенгеUn flicЕдуард КолманЖан-Пиер Мелвил
1972Първата спокойна нощLa Prima notte di quieteДаниеле Доминичи, професорВалерио Дзурлини
1973Шокова терапияTraitement de chocДоктор ДевилерАлен Жесюа
1973Тони АрцентаTony ArzentaТони АрцентаДучо Тесари
1973СкорпионScorpioСкорпионМайкъл Уинър
1973Изгорелите хамбариLes Granges brûléesПиер ЛаршерЖан Шапо
1973Състезанието на лордоветеLa Race des seigneursЖулиен ДандюПиер Грание-Дефер
1973Двама мъже в градаDeux hommes dans la villeДжино СтраблиджиЖозе Джовани
1974Борсалино и компанияBorsalino & Co.Рок СифредиЖак Дере
1974Ледена гръдLes seins de glaceМарк РилсънЖорж Лотнер
1975ЗороZorroДиего де ла Вега/ЗороДучо Тесари
1975ЦиганинътLe GitanУго Сенарт (Циганинът)Жозе Джовани
1975Полицейска историяFlic StoryРоже БурнишЖак Дере
1976Като бумерангComme un boomerangЖак БаткинЖозе Джовани
1976Последен шансArmaguedonД-р Мишел АмброазАлен Жесюа
1976Господин КлайнMonsieur KleinРоберт КлайнДжоузеф Лоузи
1976Бързащият човекL'Homme presséПиер НиоксЕдуар Молинаро
1977Смъртта на един негодникMort d'un pourriКсавие (Ксав) МарешалЖорж Лотнер
1977БандатаLe GangРобърт (Лудият)Жак Дере
1978Внимание, децата гледатAttention, les enfants regardentМъжътСерж Лерой
1979Конкорд... Летище '79The Concorde… Airport '79Капитан Пол МетрандДейвид Лоуел Рич
1979ЛекарятLe ToubibЖан-Мари ДеспреПиер Грание-Дефер
1980Трима мъже за убиванеTrois hommes à abattreМишел ЖерфоЖак Дере
1981Техеран 43Teheran 43/Тегеран-43Жорж ФошАлександър Алов
1981За кожата на едно ченгеPour la peau d'un flicШукасАлен Делон
1982ШокътLe chocМартен Териер/КристианРобин Девис,Ален Делон
1983НеукротимиятLe BattantЖак ДарнеРобин Девис,Ален Делон
1984Нашата историяNotre histoireРобер АвраншеБертран Блие
1984Една любов на СуанUn amour de SwannБарон де ШарлюФолкер Шльондорф
1985Дума на ченгеParole de flicДаниел ПратЖозе Пинейро
1986ПреходLe PassageЖанРене Манзор
1988Не будете ченге, което спиNe réveillez pas un flic qui dortПолицейски инспектор Южѐн ГринделЖозе Пинейро
1990Танцуващата машинаDancing MachineАлен ВолфЖил Беа
1990Нова вълнаNouvelle VagueРичард Ленъкс/Роджър Ленъкс („Той“)Жан-Люк Годар
1992Завръщането на КазановаLe Retour De CasanovaДжакомо КазановаЕдуард Ниерман
1993ПрестъплениеUn crimeЖарл ДюранЖак Дере
1994Плюшеното мечеL'ours en pelucheЖан РивиерЖак Дере
1995Сто и една нощиLes cent et une nuits de Simon CinémaСебе сиАнес Варда
1996Ден и нощLe Jour et la nuitАлександърБернар-Анри Леви
1998Един шанс за двамаUne chance sur deuxЖюлиен ВинялПатрис Леконт
2000АктьоритеLes ActeursСебе сиБертран Блие
2008Астерикс на Олимпийските игриAstérix aux Jeux OlympiquesЮлий ЦезарТома Лангман
2012Честита нова година, мамиС новым годом, мамы!Себе сиАнтолигия


Източници

  1. Ален ДЕЛОН в интервью „КП“: „Хочу найти жену в вашей стране“ – Светская хроника и культура
  2. Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
  3. Чуйте
  4. Henri Rode, Le fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 20
  5. Jean-Louis Beaucarnot, Frédéric Dumoulin, Dictionnaire étonnant des célébrités, First Éditions, 2015, p. 78
  6. Henri Rode, Le Fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 24.
  7. Vincent Quivy, Alain Delon. Ange et voyou, Le Seuil, 2017, p. 17.
  8. Ален Делон все пак получи почетна „Златна палма“, БНР, 20 май 2019 г.

Външни препратки

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ален Делон: Френски актьор и режисьор

Алѐн Фабиа̀н Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон) е френски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.