Континент

Тази статия е за частта от сушата. За българския вестник вижте Континент (вестник).

Континент (на латински: continere, „задържам заедно“) е огромна по площ сухоземна маса, изцяло или почти изцяло заобиколена от водни басейни (морета, океани). Друго използвано име е материк (от френски език). На Земята има седем континента: Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа, Австралия (подредени от най-големия към най-малкия).[1]

Континентите са оцветени в следните цветове:

Тектониката на континенталните плочи е геоложки процес, включващ движението, сблъскването и отдалечаването на континентите един от друг, известно още като континентален дрейф.

Във Великобритания названието „Континентът“ се отнася за континентална Европа без британските острови.[2]

Континентални моделиредактиране

Различните страни в света оценяват броя на континентите по различен начин.

Брой на континентите според различните традиции
С цветове са отделени частите на сушата, описвани като континенти в различните култури
4 континента[3]АфроевразияАмерикаАнтарктидаАвстралия
5 континента
[4][5]
АфрикаЕвразияАмерикаАнтарктидаАвстралия
6 континента[6]АфрикаЕвропаАзияАмерикаАнтарктидаАвстралия
6 континента
[7]
АфрикаЕвразияСеверна АмерикаЮжна АмерикаАнтарктидаАвстралия
7 континента
[8][9][10][11][12][13]
АфрикаЕвропаАзияСеверна АмерикаЮжна АмерикаАнтарктидаАвстралия
  • Моделът със седем континента е популярен в Китай, Индия, отчасти в Западна Европа и в англоговорещите страни.
  • Моделът с шест континента (като Америка се смята за един континент) е популярен в испаноговорещите страни[14] и в някои части от Източна Европа. Например в Гърция се използва модел с пет населени континента.[6]

Границите между някои континенти са условни. Например за граница между Европа и Азия се смята планината Урал, за граница между Азия и Африка – Суецкият канал, за граница между Северна и Южна Америка – Панамският канал.

Алтернативни определения за континентите:

  • Европа и Азия понякога се смятат за един континент с име Евразия.
  • Африка, Европа и Азия се обединяват под едно название – „Старият свят“.
  • Северна и Южна Америка се смятат за един континент, наричан само Америка или „Новият свят“.

В символиката на олимпийското движение единственият континент без постоянно население Антарктида се изпуска, а Америка се приема за един континент. Затова емблемата на олимпийското движение съдържа пет кръга, символизиращи петте континента.

Евразияредактиране

Евразия

Евра́зия е най-големият материк на земята и единственият, разположен на четири океана: на юг – Индийския, на изток – Тихия, на запад – Атлантическия, а на север – Северния ледовит океан. Континентът се намира в Северното полукълбо между 9° з. д. и 169° и. д., като само малка част от островите на Евразия са разположени в Южното полукълбо. Голяма част от континентална Евразия е в Източното полукълбо, само най-западната и най-източната част на материка се намират в Западното полукълбо. От запад на изток Евразия се простира на 10500 km, а от север на юг – на 5300 km. Площта на Евразия е 53 600 000 km². Това е над 1/3 от площта на цялата суша на планетата. Площта на островите е приблизително 2 750 000 km².

Евразия се състои от две части на света – Европа и Азия. Границата им минава по източните склонове на Уралските планини, река Урал, река Емба, северозападното крайбрежие на Каспийско море, река Кума, Кумо-Маничката падина, река Манич, източното и после южното крайбрежие на Черно море, пролива Босфор, Мраморно море и пролива Дарданели. Това разделение е исторически наложено. В природно отношение рязка граница между Европа и Азия няма. Континентът е обединен от непрекъсната суша, тектонична консолидираност към настоящия момент и еднаквите многобройни климатични процеси.

Северна Америкаредактиране

Северна Америка

Се́верна Аме́рика (на английски: North America; на френски: Amérique du Nord; на испански: América del Norte, Norteamérica; на науатъл: Ixachitlān Mictlāmpa) е един от континентите на планетата Земя, разположени в северната част на Западното полукълбо. Северна Америка е обградена от Тихия океан с Берингово море, заливите Аляска и Калифорнийски на запад, от изток – от Атлантическия океан (с моретата Лабрадор, Карибско, заливите Свети Лаврентий и Мексикански), от север – от Северния ледовит океан (с моретата Бофорт, Бафин, Гренландския и Хъдсъновия заливи. От запад континентът е отделен от Евразия от Беринговия пролив. На юг границата между Северна и Южна Америка преминава през Панамския провлак.

В състава на Северна Америка се включват многоблойни големи острова: Гренландия, Канадски арктически архипелаг, Алеутски острови, остров Ванкувър, архипелаг Александър и други. Площта на Северна Америка заедно с островите е 24,25 млн. km², а без островите – 20,36 млн. km².

Южна Америкаредактиране

Южна Америка

Ю́жна Аме́рика (на испански: América del Sur, Sudamérica, Suramérica; на португалски: América do Sul; на английски: South America; на нидерландски: Zuid-Amerika; на френски: Amérique du Sud; на гуарански: Ñembyamérika; на кечуа: Urin Awya Yala, Urin Amerika) е южен континент в Америка, разположен основно в Западното и Южното полукълба на планетата Земя, като малка част от континента се намира и в Северното. На запад граничи с Тихия океан, на изток — с Атлантическия, на север се свързва със Северна Америка, като границата преминава по Панамския провлак и Карибско море.

В състава на Южна Америка влизат различни острови, по-голямата част от които принадлежи на страни от континента. Карибските територии се отнасят към Северна Америка. Страните от Южна Америка, които граничат с Карибско море – Колумбия, Венецуела, Гайана, Суринам и Френска Гвиана, са известни като Карибска Южна Америка.

Най-важните речни системи в Южна Америка са Амазонка, Ориноко и Парана, чиито общ басейн е 7 000 000 km² (цялата площ на Южна Америка е 17 800 000 km²). По-голямата част от езерата на континента се намират в Андите – тук е най-високото в света плавателно езеро – Титикака, на границата между Боливия и Перу. Най-голямото по площ е Маракайбо във Венецуела – то също така е и едно от най-старите на планетата.

В Южна Америка се намира най-високият водопад в света – Анхел. На материка е и най-мощният сред всички водопади – Игуасу.

Африкаредактиране

Африка

А́фрика е вторият по площта материк след Евразия. Граничи със Средиземно море на север, Червено море – на североизток, Атлантическия океан на запад и Индийския океан – на изток и юг.

Африканският континент е пресечен от екватора и има няколко климатични зони; това е единствения континент, простиращ се от северния субтропичен климатичен пояс до южния субтропичен.

Австралияредактиране

Австралия

Австра́лия (от на латински: austrālis – „южен“) е континент, разположен в Източното и Южното полукълба на Земята. Цялата територия на материка е основната част на държавата Австралийски съюз. Материкът влиза в частта на света, наречена Австралия и Океания. Северното и източното крайбрежия на Австралия граничат със следните морета на Тихия океан: Арафурско, Коралово, Тасманово и Тиморско; западното и южното – с Индийския океан. Близо до Австралия са разположени големите острови Нова Гвинея и Тасмания. Покрай североизточното крайбрежие на Австралия, на над 2 000 km дължина, се простира най-големият в света коралов риф – Големият бариерен риф.[15]

Антарктидаредактиране

Антарктида

Антаркти́да (на гръцки: ἀνταρκτικός – „противоположност на Арктида“) е континент, разположен на самия юг на Земята, като центъра на континента примерно съвпада с южния географски полюс. Антарктида граничи с Южния океан. Антарктида се нарича и частта на света, състояща се от материка Антарктида и прилежащите му острови.

Това е най-високият материк – неговата средна височина е 2 040 m. На континента се намират около 85% от ледниците на планетата. Постоянно население на Антарктида няма, но има над 40 научни станции, принадлежащи на различни държави и предназначени за изследване и детайлно изучаване на особеностите на континента.

Антарктида почти напълно е покрита с ледена покривка, чиято средна дебелина превишава 2 500 m. Съществува и голямо количество езера под леда (над 140), най-голямото от които е открито от руски учени през 1990-те години – езерото Восток.

Разделяне на континентитередактиране

Идеалният критерий, според който всеки континент представлява огромна част от сушата, оградена с море, обикновено се пренебрегва в полза на по-произволни исторически конвенции. От седемте континента най-отчетливи по този признак са само Антарктида и Австралия.

Няколко континента не са определени като абсолютно отделни части, а като „повече или по-малко отделни маси на Земята“ [16]. Азия и Африка са свързани със Суецкия провлак, а Северна и Южна Америка от Панамския провлак. И двата географски обекта са много тесни, в сравнение с по-голямата част от заобикалящата ги земна повърхност, и двата обекта са прорязани от изкуствени канали (Суецки и Панамски канал), които ефективно обособяват границите на съседните континенти.

Разделението на сушата на Евразия в континентите Азия и Европа представлява аномалия. Причината е, че няма море, което да ги разделя. Алтернативният поглед, че Евразия е един континент, води след себе си до твърдението, че на планетата има шест континента. Това мнение се поддържа от някои географи и е удобно за Русия (която се простира на двата континента), страните от Източна Европа и Япония. Разделянето на Евразия на Европа и Азия се възприема от някои като остатък от евроцентризъм – от физическо, културно и историческо разнообразие, Китай и Индия са сравними с цяла днешна Европа, а не на една европейска държава. От друга страна например Франция може да се приравни към един средноголям индийски щат. Въпреки това поради исторически и културни причини Европа днес се разглежда като отделен континент.

Северна и Южна Америка днес се разглеждат като отделни континенти. Въпреки това в миналото те са разглеждани като един континент, известен с името Америка. В страните от Латинска Америка, Испания и Португалия континентите и днес се разглеждат като един. Според други Европа, Азия и Африка могат да бъдат разглеждани като един общ континент с името Афро-Евразия. В този случай континентите могат да се редуцират до четири – Афро-Евразия, Америка, Антарктида и Австралия.

Вследствие на отдръпване на океаните през ледниковите епохи, голяма част от морското дъно се оказва над нивото на океана. Така се образуват сухоземни мостове между по-големи земни масиви. Така, през последната ледена епоха, Австралия и Нова Гвинея са били суша, обединена в общ континент, наречен Сахул. Подобно на тях, днешна Северна Америка също е била свързана с Азия посредством сухоземен път, намиращ се днес под Беринговия проток. Територията на днешния остров Великобритания е бил част от огромната суша, наречена условно Афро-Евразия-Америка. Освен този суперконтинент, през последната ледена епоха са съществували още два, далеч по-малки – Антарктика и Австралия-Нова Гвинея (Сахул).

Продължения на континентитередактиране

В тесния смисъл на определението континента представлява непрекъсната суша с обособена брегова линия. Така терминът „континентална Европа“ изключва островите Великобритания, Ирландия и Исландия, а „континентална Австралия“ изключва Тасмания и Нова Гвинея. По аналогия терминът за „континентални САЩ“ се отнася за 48 щата, намиращи се в Централна Северна Америка, макар че Аляска е част от континента Северна Америка и е отделена единствено от Канада. Щат Хавай е единственият, който е отделен от основния континент.

От гледна точка на геологията или физическата география, границите на континентите могат да се разширяват извън пределите на същинската суша и да включват плитки участъци в прилежащите морета и океани, наречени континентален шелф,[17] а също и островите, разположени в близост (континентална острови). Причината за това е, че те са структурната част на континента.[18] В този смисъл островите Британия и Ирландия са част на Европа, а Австралия и Нова Гвинея заедно формират един континент (понякога наричан Сахул или Австралия-Нова Гвинея).

В културно отношение един континент може да излиза извън границите на континенталния шелф и да включва океанските острови и континентални фрагменти. По този начин Исландия се счита за част от Европа, а Мадагаскар – за част на Африка. Така и Австралия може да бъде обединена със съседните острови в Тихия океан в един континент, наречен Океания. Въпреки географската си принадлежност към Африка, от културна и исторически гледни точки Малта се смята за част от Европа.

Това позволява цялата повърхност на Земята да бъде разделена на квази-континенти.[19]

Субконтинентиредактиране

Територията на Индия някога е представлявала самостоятелен континент, който се сблъскал с Азия, като под натиска им са се образували Хималаите. Индийската континентална плоча продължава да се движи на север и заради това често се нарича субконтинент. По слаба аналогия, с термина субконтинент се наричат и други големи полуострови, например Арабия. Тук обаче разграничението е не толкова географско, колкото културно-историческо, какъвто е случаят и с разграничаването на Европа и Азия.

Исторически континентиредактиране

Кенорландредактиране

Кенорланд е хипотетичен суперконтинент, съществувал по мнението на геофизиците в неоархая (преди около 2,75 млрд. години).[20] Името произлиза от Кеноранската сгъвателна фаза. Палеомагнитни изследвания показват, че Кенорланд се е намирал в малките географски ширини.

Нунаредактиране

Нуна (Колумбия, Хъдсънланд) – суперконтинент, съществувал в периода от преди 1,8 до 1,5 млрд. години (максималната граница е 1,8 млрд.[20]). Предположение за неговото съществуване изказват Дж. Роджърс и М. Сантош през 2002 г.[21] Времето на съществуване на Нуна се отнася към палеопротерозойската ера,[22], което го прави предположително най-старият суперконтинент. Той се състои от плато – предшественик на древните платформи, влизащи в състава на ранните континенти Лаврентия, Феносарматия, Украински щит, Амазония, Австралия и, много възможно, Сибир, Сино-Корейската и Калахарската платформи. Съществуването на континента Колумбия е основано на геологически[22][23] и палеомагнитни данни.[24][25]

Родинияредактиране

Роди́ния (от руското „Родина“[26] или от „раждане“[27]) е суперконтинент, който вероятно съществува през протерозоя – еон от докамбрия. Възниква около преди 1,1 милиарда години и се разпада преди около 750 милиона години. По това време Земята се състои от една огромна част суша и един гигантски океан, известен под името Мировия, също от руски език. Родиния често се счита за най-стария известен суперконтинент, макар че позицията и очертанията му все още са предмет на спор. След разпадането на Родиния, континентите успяват още един път да се обединят в суперконтинент.

Евроамерикаредактиране

Евроамерика (Лаврусия) – палеозойски суперконтинент, образуван в резултат на сблъсъка на северноамериканския древен континент Лаврентия) и източноевропейския древен континент Балтика, по време на Каледонската орогенеза. Известен е и с названията Каледония, Древният червен континент, Континента на стария червен пясъчник. През пермския период се съединява с Пангея и става негова съставна част. След разпадането на Пангея става част от Лавразия. Разпада се през палеогена.

Гондванаредактиране

Изчезнали континенти

Гондва́на в палеогеографията е древен суперконтинент, възникнал преди около 750 – 530 млн. години, дълго време намиращ се около Южния полюс. Включва в себе си на практика цялата суша, в наше време разположена в южното полукълбо (Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия), както и тектоничните плочи Индустан и Арабия. По-късно се премества в северното полукълбо и става част от Евразия. През ранния палеозой Гондвана постепенно се изрества на север и преди около 360 милиона години се съединява със северноамериканско-скандинавския материк в гигантския протоконтинент Пангея.

Пангеяредактиране

Пангея, обграден от Панталаса

Панге́я (на старогръцки: Πανγαῖα – цялата земя) – име, дадено от Алфред Вегенер на протоконтинента, възникнал в епохата на палеозоя. Гигантският океан, обкръжаващ Пангея (от силурския период на палеозоя до ранния мезозой включително), получава името Панталаса (на старогръцки: παν- „цяло-“ и на старогръцки: θάλασσα „море“). Пангея е образувана през пермския период, и се разпада в края на триас (преди около 200 – 210 милиона години) на два континента: северен континент – Лавразия и южен континент – Гондвана. В процеса на формиране на Пангея от по-стари континенти, на местата на техните сблъсъци възникват планински системи, някои от които съществуват и до наше време, например Урал или Апалачи. Тези ранни планини са доста по-стари от относително младите системи на (Алпите в Европа, Кордилерите в Северна Америка, Андите в Южна Америка или Хималаите в Азия. Поради действащата милиони години ерозия, Урал и Апалачите са ерозирали ниски планини.

Казахстанияредактиране

Казахста́ния – среднопалеозойски континент, който се е намирал между Лаврусия и Сибирската платформа. Простирал се е от Тургайската долина и Туранската низина до пустинята Гоби и Такла-Макан.

Лавразияредактиране

Лавра́зия е суперконтинент, съществувал като северната част от разпадането на протоконтинента Пангея (южната е Гондвана) в епохата на късния мезозой. Обединява голяма част от тези територии, които днес съставят съществуващите континент на северното полукълбо – Евразия и Северна Америка, на свой ред отделили се един от друг преди около 135 – 200 милиона години.[28]

Пангея Ултимаредактиране

Предполага се, че в бъдеще време континентите още един път ще се съберат в суперконтинент, на който учените са дали названието Пангея Ултима.

Население и територияредактиране

Сравнение на територията и населението на седемте континента.


КонтинентТеритория (km²)Население
2002
Процент от
цялото население
Африка-Евразия84 360 0005 400 000 00086%
Евразия53 990 0004 510 000 00072%
Азия43 810 0003 800 000 00060%
Америка42 330 000886 000 00014%
Африка30 370 000890 000 00014%
Северна Америка24 490 000515 000 0008%
Южна Америка17 840 000371 000 0006%
Антарктида13 720 00010000.00002%
Европа10 180 000710 000 00011%
Океания9 010 00033 552 9940,6%
Австралия-Нова Гвинея8 500 00030 000 0000,5%
Австралия7 600 00021 000 0000,3%

Общата територия на всички континенти е 148 647 000 km², или около 29,1% от земната повърхност.

Източнициредактиране

  1. Continents: What is a Continent? // National Geographic. Посетен на 1 август 2010. „Most people recognize seven continents—Asia, Africa, North America, South America, Antarctica, Europe and Australasia, from largest to smallest—although sometimes Europe and Asia are considered a single continent, Eurasia.“
  2. Encarta World English Dictionary // Bloomsbury Publishing Plc., 2007. Архивиран от оригинала на 2008-12-11. Посетен на 1 август 2010.
  3. 'continents' – Encyclopedia of World Geography, Volume 1 // And since Africa and Asia are connected at the Suez Peninsula, Europe, Africa, and Asia are sometimes combined as Afro-Eurasia or Eurafrasia.
  4. Océano Uno, Diccionario Enciclopédico y Atlas Mundial, „Continente“, page 392, 1730. ISBN 84-494-0188-7
  5. Los Cinco Continentes (The Five Continents), Planeta-De Agostini Editions, 1997. ISBN 84-395-6054-0
  6. а б [1] official Greek Paedagogical Institute 6th grade Geography textbook, 5+1 continents combined-America model, Pankosmios Enyklopaidikos Atlas, CIL Hellas Publications, ISBN 84-407-0470-4, page 30, 5+1 combined-America continents model, Neos Eikonographemenos Geographikos Atlas, Siola-Alexiou, 6 continents combined-America model, Lexico tes Hellenikes Glossas, Papyros Publications, ISBN 978-960-6715-47-1, lemma continent(epeiros), 5 continents model, [2] Lexico Triantaphyllide online dictionary, Greek Language Center (Kentro Hellenikes Glossas), lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model, Lexico tes Neas Hellenikes Glossas, G.Babiniotes, Kentro Lexikologias(Legicology Center) LTD Publications, ISBN 960-86190-1-7, lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model.Note and clarification on the above: the sometimes used in Greece 5 and 5+1 continents models mentioned above are equivalent to the 6 (inhabited) continents combined-America model excluding/including (separately mentioning) the uninhabited and once lesser-known or unknown Antarctica (just like the Olympic Circles-Logo); they don’t refer to some other 5 or other number continent modeling scheme.
  7. Continent“. The Columbia Encyclopedia. 2001. New York: Columbia University Press – Bartleby.
  8. World, National Geographic – Xpeditions Atlas. 2006. Washington, DC: National Geographic Society.
  9. The World – Continents Архив на оригинала от 2006-02-21 в Wayback Machine., Atlas of Canada
  10. Continent Архив на оригинала от 2007-06-09 в Wayback Machine.“. Encyclopædia Britannica. 2006. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  11. The New Oxford Dictionary of English. 2001. New York: Oxford University Press.
  12. Continent Архив на оригинала от 2009-10-28 в Wayback Machine.“. MSN Encarta Online Encyclopedia 2006.. на 31 октомври 2009.
  13. „Continent“. McArthur, Tom, ed. 1992. The Oxford Companion to the English Language. New York: Oxford University Press; p. 260.
  14. [3] Архивиран от оригинала на 2020-08-12. (на испански)
  15. UNEP World Conservation Monitoring Centre. Protected Areas and World Heritage – Great Barrier Reef World Heritage Area // Department of the Environment and Heritage, 1980. Архивиран от оригинала на 2006-08-31. Посетен на 31-03-2008.
  16. Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. с. 35.
  17. "continent [2, n] 6" (1996) Webster's Third New International Dictionary, Unabridged. ProQuest Information and Learning. „a large segment of the earth's outer shell including a terrestrial continent and the adjacent continental shelf“
  18. Monkhouse, F. J. и др. A Dictionary of the Natural Environment. London, Edward Arnold, 1978. с. 67 – 68. structurally it includes shallowly submerged adjacent areas (continental shelf) and neighbouring islands
  19. Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20742-4, ISBN 0-520-20743-2. с. 40. The joining of Australia with various Pacific islands to form the quasi continent of Oceania ...
  20. а б Н. В. Лубнина: „Восточно-европейский кратон от неоархея до палеозоя по палеомагнитным данным“, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202180423/http://oldvak.ed.gov.ru/common/img/uploaded/files/vak/announcements/Geolog-miner/2009/26-10/LubninaNV.pdf, посетен на 29 август 2013 
  21. Rogers, J.J.W. and Santosh, M., 2002, Configuration of Columbia, a Mesoproterozoic supercontinent. Gondwana Research, v. 5, pp. 5 – 22
  22. а б Zhao, Guochun и др. Review of global 2.1 – 1.8 Ga orogens: implications for a pre-Rodinia supercontinent // Earth-Science Reviews 59. 2002. с. 125 – 162. Посетен на 7 януари 2007.
  23. Zhao, Guochun и др. A Paleo-Mesoproterozoic supercontinent: assembly, growth and breakup // Earth-Science Reviews 67. 2004. с. 91 – 123. Посетен на 8 януари 2007.
  24. Pesonen, Lauri J. и др. Paleomagnetic Configuration of Continents During the Proterozoic. Ноември 2004. Посетен на 11 март 2006. Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.
  25. Bispo-Santos, Franklin и др. Columbia revisited: Paleomagnetic results from the 1790 Ma colider volcanics (SW Amazonian Craton, Brazil) Precambrian Research, v. 164, p. 40-49-162. Юни 2008. Посетен на 7 януари 2007.
  26. Статья о Родинии на портале образовательных ресурсов
  27. Li, Z. X.; Bogdanova, S. V.; Collins, A. S.; Davidson, A.; B. De Waele, R. E. Ernst, I. C. W. Fitzsimons, R. A. Fuck, D. P. Gladkochub, J. Jacobs, K. E. Karlstrom, S. Lul, L.M. Natapov, V. Pease, S. A. Pisarevsky, K. Thrane and V. Vernikovsky (2008). „Assembly, configuration, and break-up history of Rodinia: A synthesis“. Precambrian Research 160: 179 – 210
  28. Houseman, Greg. Dispersal of Gondwanaland // University of Leeds. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2012. Посетен на 21 Oct 2008.

Вижте същоредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия