Българска азбука

кирилска азбука

Кирилски
азбуки
Славянски:
Беларуска
Българска
Сръбска
Северномакедонска
Руска
Украинска
Неславянски:
Казахска
Киргизка
Монголска
Таджикска
Исторически:
Старобългарска азбука
Румънска кирилица
*Показани са само официалните
азбуки на държавите членки на ООН.
Подробно тук.

Бъ̀лгарската а̀збука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа следните 30 букви (в скобите е показано произношението на буквите при четенето им поотделно, докато при четене на инициали в съкращения буквите на съгласните звуци обикновено се произнасят с добавена гласна „е“ или „а“ вместо „ъ“):

Българската азбука (кирилица) във всеки стил на шрифта Times New Roman2
Българската азбука (кирилица) в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).
Вариант на българската ръкописна азбука
А а
(а)
Б б
(бъ)
В в
(въ)
Г г
(гъ)
Д д
(дъ)
Е е
(е)
Ж ж
(жъ)
З з
(зъ)
И и
(и)
Й й[1]
(и кратко)
К к
(къ)
Л л
(лъ)
М м
(мъ)
Н н
(нъ)
О о
(о)
П п
(пъ)
Р р
(ръ)
С с
(съ)
Т т
(тъ)
У у
(у)
Ф ф
(фъ)
Х х
(хъ)
Ц ц
(цъ)
Ч ч
(чъ)
Ш ш
(шъ)
Щ щ
(штъ)
Ъ ъ
(ер голям)
Ь ь
(ер малък)
Ю ю
(йу)
Я я
(йа)

Историяредактиране

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Тя представлява гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т.нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.

Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чъргубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.

Масово използван в България до първата четвърт на XIX век е традиционният вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през XIV – XV век.

Ключов момент в историята на българската азбука са 30-те години на XIX век, когато става преминаването от традиционната кирилица към руската гражданска азбука на цар Петър I, която е нейна модификация. Преминаването е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата Ѫ (голяма носовка) и Ѭ (йотирана голяма носовка), които липсват в руската азбука, за сметка на Ы и Э, които не се употребяват в българската азбука. От руската гражданска азбука е възприета и буквата Я, която постепенно замества старобългарската буква (йотувано а). Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант при правописната реформа от 1945 г., когато са премахнати буквите Ѣ (ят) и Ѫ (голяма носовка).

Съществува и българска кирилица, която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър I азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.

Клавиатурна подредбаредактиране

Българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978
Българската клавиатурна „БДС“ подредба по БДС 5237:2006

Клавиатурната подредба по БДС 5237:1978 (действаща от 1 януари 1978 г.) е основната българска подредба за писане с българската азбука, като включва и допълнителни букви от руската азбука (э и ы на мястото на ѣ и ѫ спрямо подредбата от преди реформата). Тя, заедно с фонетичната подредба, са най-използваните за писане на кирилица от български потребители.

Подредбата по БДС се използва най-напред при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ от QWERTY подредбата, докато при фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.

Подредбата „БДС“ е оптимизирана за писане на български език, като включва и допълнителни букви от руския език, като най-често използваните букви (О, Н, Т и А), както и Э (обратно Е) са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти – показалец и среден. Подредбата е от тип, при който буквите на гласните и полугласните звуци са поставени от едната страна на клавиатурата, а на повечето съгласни – от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци са печелили международни състезания по машинопис,[2] печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица

Бележкиредактиране

  1. „й“ (и кратко) не е „ѝ“ (и ударено).
  2. Сп. „Космос“, 1964 г., бр. 1, стр. 45 – първо място за Антон Макариев

Вижте същоредактиране

🔥 Top keywords: Начална страницаФейсбукЛятно часово времеЧихуахуа (куче)Иван Андонов (режисьор)Специални:ТърсенеУран (планета)БалтиморБодичекСписък на страните по телефонен кодМера според мера (1981)БългарияДейвид КопърфийлдВтора световна войнаТошко ЙордановЛеда ТасеваСпасителят в ръжтаHell's Kitchen БългарияШенгенско пространствоЕргенътВеликденСкарлатинаЕвропейско първенство по футбол 2024София27 мартКоклюшРегистрационен номер на МПС (България)Параграф 22РусияЗлатно момчеХристо БотевГригор ДимитровСпециални:Последни промениАдам и ЕваЮтюбСлънчева системаБаба ганушOxford University PressНептун (планета)Дан КоловИван ВазовТаджикистанВладимир ЗомбориПърва световна войнаВасил ЛевскиЮгославияЗодиакКоринтски каналDancing StarsСтив ДжобсЕвропейски съюзКомбучаМаршалПловдивГрузияСъботскоЮлий ЦезарВиктор АнгеловКитайМона ЛизаЗвездаАтанас Атанасов (политик, р. 1959 г.)АзияБягство към победатаТурцияЯпонияЦеци КрасимироваКубрат ПулевАприлско въстаниеТруд (село)ЗемяРепублика СръбскаХилда КазасянМарицаБалканска войнаБългарска азбукаСъединени американски щатиПетата болестРамазан байрамВина (сериал)Балтимор (окръг, Мериленд)Мария ГабриелМеждусъюзническа войнаВарнаРазмери на хартиятаМеркурий (планета)Босна и ХерцеговинаКриптонитМета (компания)МалтаРадио Свободна ЕвропаИван Асен IIУкрайнаХристо СмирненскиМария КаварджиковаРая НазарянАлеко КонстантиновНиколай ДенковСърбия